Гюльовца
| Гюльовца | |
 Гюльовца
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1 298 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 25,425 km² |
| Надм. височина | 47 m |
| Пощ. код | 8249 |
| Тел. код | 055638 |
| МПС код | А (Б) |
| ЕКАТТЕ | 18469 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община - кмет |
Несебър Николай Димитров (независим) |
| Кметство - кмет |
Гюльовца Васил Василев (ПКТ) |
Гюльовца е село в Югоизточна България. То се намира в община Несебър, Област Бургас.
Съдържание |
[редактиране] География
Намира се в полите на Стара планина и в непосредствена близост до язовир Порой, на 15км. от кк. Слънчев бряг и гр. Несебър.Също така и над селото започва Дюленски проход.
[редактиране] История
Селото е на територията на България от 1885 г. Други негови стари имена са Кьоллери, Гюлевца, Гюлювца. Името му идва от турски "гюл" - роза или гьол езеро. Най-старота име на селото е Кьоллер, но още преди Освобождението българите го наричали Гюльовца или Гюлювца.Възникнало е на територията на стар турски чифлик. В чифлика имало няколко колиби, където живеели турски селяни, обработващи чифлишките имоти, наричани "кюллета". Постепенно те се събрали на едно място и основали село, наречено Кьоллер. След Освобождението турсото му население се изселва в Турция и тук пристигат българи, предимно от старопланинските села. От старото му мюсюлманско население остават само циганите.В землището на Гюльовца през античността е имало укрепени селища и укрепителни съоражения като част от отбранителната система по пътя Анхиало- Марционопол.. На много места в землището на селото се среща късноантична и ранносредновековна керамика. Северно от Гюльовца се издига покрит с гора хълм- Калето, на който личат следите от крепост. Има предание което е характерно за редица села по долно течение на Хаджийска река, че там се намирал някога голям древен град Чешнигер. Населението на Гюльовца е смесено. През 1890 г. в селото живеят 80 семейства, от които 30 са български. През следващите године част от мюсюлманското население се изселва и на негово място идват българи от планинските села и от други краища на страната. До 1928 г. в селота са настанени и оземлени5 бежански семейства от Източна Тракия. Жители 1890 г.-427 1900 г.-433 1910 г.-511 1920 г.-646 1926 г.-608 1934 г.-828 1946 г.-1017 1956 г.-1085 1965 г.-1226 1975 г.-1210 1981 г.-1134 1985 г.-1102 1992 г.-1063 2001 г.-1052
[редактиране] Религии
Християнска (въпреки че името на селото е турско в него не живеят турци).
[редактиране] Обществени институции
Основното училище на селото, носещо името „Кирил и Методий“, обучава ученици от първи до осми клас. Към селското читалище - "Светлина", са обособени фолклорни групи, в които взимат участие не само деца, но и по-възрастни жители. В района на училището се намира и ЦДГ "Усмивка". В селото има и пенсионерски клуб "Детелина". В новата сграда на кметството има медицински и зъболекарски кабинети и аптека. Там е и библиотеката.
[редактиране] Природни и културни забележителности
На няколко километра от селото се намира "Синият вир" - малък, но красив водопад на Бяла река. До него с помощта на кметство Несебър е изградена екопътека.
В центъра на селото има мемориал на падналите във войните.
[редактиране] Обичаи и традиционни събития
През нощта на 24-ти срещу 25-ти декември момчета и млади мъже се обличат в автентични носии и обикалят по къщите спазвайки обичая коледуване. На следващата вечер цялото село се събира на хоро заедно с коледарите. Друг почитан празник е Лазаров ден. Празникът на селото пък е 24-ти май, когато е и селският събор. Други почитани празници са Бабин ден и Петльовден.
