Гинес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Гинес.
Гинес
Guinness
Произход Ирландия
Град/РегионДъблин
ПроизводителDiageo
Тип бирастаут
Алкохол%4,1 – 8 об.%
СлоганGuinness is Good For You
В производство от1759 г.
Гинес
Guinness в Общомедия

Гинес (на английски: Guinness) е марка тъмна ирландска бира, собственост на компанията Diageo,[1] която първоначално се произвежда от ирландската пивоварна Arthur Guinness Son & Co, основана през 1759 г. от Артър Гинес (Arthur Guinness). Бирата „Гинес“ е най-известната и популярна марка ирландска бира, един от символите на Ирландия и на Деня на свети Патрик.[2][3][4][5]

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1759 г. 34-годишният ирландец Артър Гинес наема стара разнебитена пивоварна, намираща се на улица „Сейнт Джеймс“ в Дъблин, за 9000 години срещу годишен наем от 45 фунта.[6][1] 10 години по късно – през 1769 г. пивоварната на Гинес успешно изнася бира за Англия.

St. James’s Gate Brewery, Дъблин

Когато Артър Гинес започва бизнеса си в Ирландия, започва да вари първоначално светъл ейл, но след това постепенно започнал да експериментира с едно ново пиво, непознато дотогава в Ирландия. За приготвянето му се използва печен ечемик, който дава тъмен цвят на бирата. Тази бира била известна като портър, и получава името си от хамалите в Лондон, които основно я пиели. Портърът тогава се произвежда в Лондон и се внася в Ирландия, където заплашва местните производители. През 1770-те Артър Гинес започва да вари портър, което става бързо фирмен продукт на пивоварната; производството е толкова успешно, че през 1799 г. пивоварната спира да вари светъл ейл. Гинес обаче подобрил рецептата на портъра – прави по-силен и по-ароматен и успява да се наложи на местния пазар. Когато през 1803 г. Артър Гинес умира на 78-годишна възраст, оставя на жена си и децата си наследство от 25 хиляди фунта.

През 1820 г. прилагателното „стаут“ (як, здрав) е прибавено към съществителното „портър“, като названието на бирата. То постепенно се превръща в нарицателно за новия стил бира, както и самото фамилно име Гинес.

През 1825 г. „Гинес стаут“ вече се продава извън Британските острови, а през 1838 г. пивоварната „St. James’s Gate Brewery“ става най-голямата в Ирландия. През 1881 г. произведената бира надхвърляла 150 милиона литра годишно, а през 1914 г. пивоварната е най-голямата в света.

Артър Гинес основава династия, която контролира пивоварната в продължение на 227 години. Той полага усилия бизнесът да не свърши с него, като става баща на 21 деца, въпреки че само 10 от тях оживяват. От 1992 г. династията Гинес не участва пряко в управлението, но продължава да има значителни финансови интереси във фирмата.

Марката „Гинес“ е притежание на компанията Diageo, която контролира производството и на други известни продукти като водката „Смирноф“, уискито „Джони Уокър“ и „J & B“, рома „Капитан Морган“ и др. Тя продължава да развива търговската марка „Гинес“.

Лого[редактиране | редактиране на кода]

Символът на Гинес“ е избран още през 1862 г. и представлява изображение на арфа, принадлежала на ирландския владетел Брайън Бору. По-късно инструментът се превръща в герб на популярния Тринити колидж, датиращ от XIV век и е използван за символ на Ирландия от властването на Хенри III през XVI в.

При създаването на новата ирландска република обаче Гинес има големи проблеми със задържането на логото. Правителството настоява да си върне символа, който вече се бил превърнал в синоним на популярната марка. Спорът е разрешен, след като пивоварната се съгласява да използва огледалния образ на арфата и да я обърне, за да я разграничи от националния герб на новата държава.

Любопитни факти[редактиране | редактиране на кода]

Бирата „Гинес“ сега се смята за „черната перла“ сред тъмните бири. Всеки ден по света се изпиват по 10 милиона чаши. Всеки ден някъде по света се отваря по един нов ирландски пъб, който не може да мине без тъмната бира. Бирата „Гинес“ се произвежда в над 50 страни и се продава в повече от 150 държави. Годишно се изпиват почти 1 милиард литра.

„Гинес“ е една от малкото бири, които се считат за диетични. Бирата съдържа около 348 калории на литър, което е по-малко от същото количество обезмаслено мляко или портокалов сок.

Смята се, че бирата има най-добър вкус, когато се сервира хладка, а не студена. Трябва да се налива много бавно, а чашата да бъде поставена под ъгъл 45 градуса. Перфектната пинта трябва да има течност точно до ръба на чашата и да не прелива. Според популярна реклама на марката са необходими 119.6 секунди, за да налее една чаша „Гинес“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б ((en)) Guinness.com: 1759. It begins with a signature Архив на оригинала от 2012-02-08 в Wayback Machine..
  2. ↑ pivomania.ru. Ирландское пиво // Архивиран от оригинала на 2012-01-23. Посетен на 1 април 2010. (на руски)
  3. ↑ Fabb, Debbie. Last orders for Guinness? // BBC News. 23 ноември 2007. Посетен на 23 септември 2010.
  4. ↑ Barry, Dan. In Ireland's Pubs, a Startling Trend // Lisdoonvarna Journal. The New York Times, 28 август 2000. Посетен на 10 април 2008. ... Guinness stout remains the best-selling alcoholic beverage in Ireland, over the last year its consumption here has declined by nearly 4 percent.
  5. ↑ Diageo Beer sales continue decline // Drinks Industry Ireland. Barkeeper, 2007-02-26. Архивиран от оригинала на 2007-11-19. Посетен на 2008-04-10. Nevertheless, Guinness continues to be Ireland’s number one beer 'by a wide margin' according to Michael Patten, Group Corporate Relations Director at Diageo Ireland, 'More than 40 per cent of all draught beer sold in Ireland is a Guinness'.
  6. ↑ Julianne Pepitone. Guinness celebrates 250 years // CNNMoney.com, 24 септември 2009. Посетен на 24 септември 2009.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Patrick Lynch and John Vaizey – Guinness's Brewery in the Irish Economy: 1759 – 1876 (1960) Cambridge University Press
  • Frederic Mullally – The Silver Salver: The Story of the Guinness Family (1981) Granada, ISBN 0-246-11271-9
  • Brian Sibley – The Book Of Guinness Advertising (1985) Guinness Books, ISBN 0-85112-400-3
  • Peter Pugh – Is Guinness Good for You: The Bid for Distillers – The Inside Story (1987) Financial Training Publications, ISBN 1-85185-074-0
  • Edward Guinness – The Guinness Book of Guinness (1988) Guinness Books
  • Michele Guinness – The Guinness Legend: The Changing Fortunes of a Great Family (1988) Hodder and Stoughton General Division, ISBN 0-340-43045-1
  • Jonathan Guinness – Requiem for a Family Business (1997) Macmillan Publishing, ISBN 0-333-66191-5
  • Derek Wilson – Dark and Light: The Story of the Guinness Family (1998) George Weidenfeld & Nicolson, Ltd., ISBN 0-297-81718-3
  • S.R. Dennison and Oliver MacDonagh – Guinness 1886 – 1939: From Incorporation to the Second World War (1998) Cork University Press, ISBN 1-85918-175-9
  • Jim Davies – The Book of Guinness Advertising (1998) Guinness Media Inc., ISBN 0-85112-067-9
  • Al Byrne – Guinness Times: My Days in the World’s Most Famous Brewery (1999) Town House, ISBN 1-86059-105-1
  • Michele Guinness – The Guinness Spirit: Brewers, Bankers, Ministers and Missionaries (1999) Hodder and Stoughton, ISBN 0-340-72165-0
  • Tony Corcoran – The Goodness of Guinness: The Brewery, Its People and the City of Dublin (2005) Liberties Press, ISBN 0-9545335-7-7
  • Mark Griffiths – Guinness is Guinness... the colourful story of a black and white brand (2005) Cyanbooks, London. ISBN 1-904879-28-4.
  • Charles Gannon – Cathal Gannon – The Life and Times of a Dublin Craftsman (2006) Lilliput Press, Dublin. ISBN 1-84351-086-3.
  • Bill Yenne – Guinness The 250-year quest for the perfect pint (2007) John Wiley & Sons, Hoboken. ISBN 978-0-470-12052-1.
  • Iorwerth Griffiths – 'Beer and Cider in Ireland: The Complete Guide' (2008) Liberties Press ISBN 978-1-905483-17-4
  • P. Guinness – Arthur's Round Peter Owen, London 2008, ISBN 978-0-7206-1296-7
  • David Hughes, A bottle of Guinness Please, 2006, Phimboy, ISBN 0-9553713-0-9
  • Edward J Bourke, The Guinness story, The Family, The Business, The black stuff, 2009 O'Brien press ISBN 978-1-84717-145-0

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Гинес.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гинес&oldid=11958042“.