Гинко
| Гинко | ||||||||||||||||||||||||||
Гинко (Ginkgo biloba) |
||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||
Linnaeus |
||||||||||||||||||||||||||
Гинко (Ginkgo biloba) е семенно растение, единственият съществуващ и днес вид в отдел Ginkgophyta. В продължение на векове се смята, че е изчезнал в дивата природа, но в наши дни е установено, че се среща в ограничен район в Източен Китай, въпреки че дивият статут на тези дървета е спорен.
Гинко е средно голямо широколистно дърво, високо до 20-35 m, като отделни екземпляри в Китай са достигали повече от 50 m. То често има остра корона и дълги неподредени клони. Корените са дълбоки и дървото е устойчиво на вятър и сняг. Образува голямо количество скъсени клонки, по които розетковидно се нареждат листата. По удължените клонки листата са единично разположени. Те са с много характерна ветриловидна форма, обикновено врязани на върха и оттам идва епитетът "biloba", т.е. "двуделен". Листата имат много характерно архаично жилкуване - всяка жилка, навлизаща от листната дръжка в листната петура, се разклонява вилообразно на две, след това всяко разклонение още на две и т.н. докато разклоненията достигнат ръба на листа. Такъв тип разклоняване се нарича "дихотомно" или "дихотомично". През есента листата стават ярко жълти, след което падат, понякога само за 1 до 15 дни.
Гинко е двудомно растение, което означава, че на един индивид има репродуктивни органи само от единия пол, така, че индивидът може да бъде или женски, или мъжки. Мъжките репродуктивни органи - макроспорофилите - са събрани в ресовидни съцветия. Женските - семепъпките - се залагат по 1-2 на дълга дръжка. След опрашването от тях се развиват семената. Те са едри (колкото едра маслина), с месеста обвивка, която при узряване на семената ферментира и издава неприятна миризма. Семената в някои страни (Китай) се обработват със солена вода и се използват за храна.
Съчетанието от устойчивост на болести и неподатлива на насекомите дървесина правят дърветата гинко много дълголетни, като за някои екземпляри се твърди, че са на повече от 2500 години.
Гинко се култивира у нас от края на 19-ти век. Първите засадени дървета растат и до днес в градината при Докторския паметник (зад Народната библиотека), както и на входа на АГ "Шейново" и на площад "Свобода" град Добрич. Отделни индивиди от него могат да се видят в почти всеки парк в различни градове на България.
Гинкото е растение което идва направо от юрата (период в развитието на земята). По времето на динозаврите гинкото се е срещало по повечето от сушата и дори след като много други видове изчезнали, това растение се запазило непроменено и е стигнало и до наши дни.
[редактиране] Природозащитен статут
- Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red list) - Застрашен (Endangered EN)[1]
[редактиране] Източници
- ↑ Sun, W. 1998. Ginkgo biloba. In: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 02 юли 2008.
[редактиране] Външни препратки
- ((bg))GINKG.Org
- Ginkgo biloba в ITIS
- ((en))((de))((fr))((es))((nl)) The Ginkgo Pages: all aspects
- ((en)) Gymnosperm Database
- ((en)) Info by the University of California Museum of Paleontology
- ((en)) Phytochemicals in ginkgo
- ((en)) The Ginkgo Museum, Weimar, Germany
- ((en)) Growing Ginkgoes from seed: by the Ottawa Horticultural Society
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ginkgo“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |