Ги Верхофстад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ги Верхофстад
белгийски политик
Ги Верхофстад 
Роден: 11 април 1953
Дендермонде, Белгия

Ги Верхофстад (на нидерландски: Guy Verhofstadt Guy Verhofstadt) е белгийски политик и министър-председател на Белгия от 1999 до 20 март, 2008. През 1982 става председател на Партията за свобода и прогрес (от 1991 Фламандски либерали и демократи).

Ранни години[редактиране | edit source]

Ги Верхофстад е роден през 1953 в Дендермонде. Докато учи право в Гентския университет, той става председател на Фламандския либерален студентски съюз (1972-1974). През 1977 става секретар на Вили Де Клерк, по това време председател на Партията за свобода и прогрес. През 1982, едва на 29 години, самият той оглавява партията. През 1985 е избран в Камарата на депутатите и става вицепремиер и министър на бюджета, научната политика и планирането в шестия кабинет на Вилфрид Мартенс. Заради своите икономически възгледи и младежката си възраст, Верхофстад получава прякора „Бейби Тачър“.

След като е отстранен от кабинета през 1987, Ги Верхофстад преминава в опозиция. След неуспешен опит да състави правителство в края на 1991, той преобразува PVV във Фламандски либерали и демократи (VLD). Новосъздадената партия привлича много политици от други партии, най-вече от Народния съюз и Християнската народна партия. Въпреки това VLD не успява да отстрани християндемократите от управлението. Верхофстад подава оставка и се оттегля от политическата сцена до 1997, когато отново оглавява партията. Той постепенно се отдръпва от неолиберализма и заема по-центристки позиции.

Първо правителство[редактиране | edit source]

Донякъде вследствие на скандала със сигурността на храните, започнал в навечерието на изборите през 1999, VLD става най-силната партия в страната, получавайки повече от 22% от гласовете във Фландрия. Верхофстад бързо образува коалиция със социалистите и зелените от Фландрия и с франкофонските съответствия на тези партии от Брюксел и Валония („симетрична коалиция“). Той е назначен за министър-председател на 12 юли 1999. Кабинетът му е първият в Белгия без участие на християндемократите след 1958 и първият с участие на зелените.

Икономическото положение дава възможност на Ги Верхофстад да повиши социалните плащания и да намали данъците. След 2001 стопанската конюнктура се влошава. Въпреки усилията да се повиши растежът на икономиката, като се запази системата на социално осигуряване, безработицата нараства, след спада при втория кабинет на Жан-Люк Деан.

Въпреки съпротивата на коалиционните партньори, Верхофстад и VLD се противопоставят на даването на право на глас на жителите с гражданство извън Европейския съюз. В замяна на това е либерализирана процедурата по получаване на белгийско гражданство.

В навечерието на Иракската криза през 2003 Белгия се присъединява към Франция, Германия и Русия в противопоставянето им на войната.

Второ правителство[редактиране | edit source]

След изборите през 2003 Верхофстад образува втория си кабинет без участието на зелените, които практически изчезват от сцената след изборите. Поради близкия резултат на либерали и социалисти, съставянето на правителството се забавя необичайно дълго и то полага клетва на 12 юли 2003.

На фламандските регионални избори през 2004 VLD губи гласове, отстъпвайки на трето място в региона. Въпреки че това няма пряко отражение върху националното правителство, появяват се слухове, че в него ще бъдат включени християндемократите. Верхофстад е сред предлаганите за наследник на Романо Проди начело на Европейската комисия, но кандидатурата му е отхвърлена от коалиция, водена от Тони Блеър и Силвио Берлускони.

През следващите месеци Верхофстад се сблъсква с поредица вътрешни скандали, които едва не довеждат до правителствена криза. Сред тях са въпросът с инвестициите на DHL на Летище Брюксел и разделянето на избирателния район Брюксел-Хале-Вилворде.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Guy Verhofstadt“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Вили Де Клерк председател на Партията за свобода и прогрес (1982 – 1985) Анеми Нейтс
Анеми Нейтс председател на Фламандски либерали и демократи (1989 – 1995) Херман Де Кро
Херман Де Кро председател на Фламандски либерали и демократи (1997 – 1999) Карел Де Гьохт
Жан-Люк Деан министър-председател (12 юли 1999 – 20 март 2008) Ив Льотерм