Главен прокурор на България
| Главен прокурор на България | |
 | |
| Действащ Борислав Сарафов (и.д.) от 16 юни 2023 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Назначен от | Висш съдебен съвет |
| Създаден | 18 декември 1947 г.; за първи път през 1899 г. |
| Първи | Димитър Запрянов |
| Сайт | Официален сайт |
Главният прокурор е едноличен държавен орган в България, част от съдебната власт, считан за главен държавен обвинител. От 16 юни 2023 г. изпълняващ длъжността на Главен прокурор е Борислав Сарафов.[1]
Главният прокурор осъществява надзор и ръководство над всички прокурори в страната и е член по право на Висшия съдебен съвет. Подпомаган е в дейността си от Главната прокуратура, като е начело на прокуратурата на Република България.
История[редактиране | редактиране на кода]
Позицията на главния прокурор е уредена за първи път в българското законодателство през 1899 г., в Княжество България със Закона за устройство на съдилищата, в Глава „Пета“ – „Прокурорски надзор“.[2]
Институцията на главния прокурор е въведена с Димитровската конституция от 1947 г. по съветски образец. Дотогава прокурорите са служители на съответните съдилища. Главният прокурор се назначава от Народното събрание за 5-годишен срок и се отчита пред него за дейността си. Той получава изключително широки правомощия – да ръководи работата на всички прокурори и следователи, да ги назначава и уволнява, има и право на законодателна инициатива. По-късно главният прокурор получава право на съвещателен глас в Президиума на Народното събрание и в Министерския съвет. През 1979 г. следствието е отделено от прокуратурата.[3]
С Конституцията от 1991 г. част от правомощията на главния прокурор са премахнати, като за сметка на това се увеличава неговата независимост. Мандатът му е увеличен на 7 години и той вече се назначава от Президента по предложение на Висшия съдебен съвет, като не носи отговорност за действията си, освен в случай, че извърши престъпление.[3]
Главният прокурор ръководи прокуратурата, организира и разпределя работата на своите заместници, назначава и освобождава служителите във Върховната касационна прокуратура, във Върховната административна прокуратура и в администрацията на главния прокурор и издава инструкции и дава указания относно дейността на прокуратурата.
Главният прокурор се подпомага от заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура и може да им възлага свои правомощия, освен ако със закон е предвидено друго. Главният прокурор и неговите заместници могат писмено да отменят или изменят актовете на подчинените им прокурори, освен ако са били предмет на съдебен контрол. Административните ръководители на районните, окръжните, военно-окръжните, апелативните и военно-апелативната прокуратури организират и ръководят дейността им, назначават и освобождават служителите в тях.) Главният прокурор ежегодно внася във Висшия съдебен съвет обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи.
Главният прокурор лично или чрез определени от него прокурори извършва ревизии и контролира работата на всички прокурори. Прокурорите от апелативните и окръжните прокуратури извършват ревизии и контролират работата на прокурорите в непосредствено по-ниските по степен прокуратури.
Главни прокурори[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2023/06/16/4496779_borislav_sarafov_beshe_izbran_za_izpulniavasht/
- ↑ Закона за устройство на съдилищата от 1899 г., Княжество България (чл. 41, предложение второ).
- ↑ а б История на прокуратурата // Прокуратура на Република България. Архивиран от оригинала на 2007-10-11. Посетен на 22 април 2008.
