Главен управител на Източна Румелия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Главният управител (генерал-губернатор) на Източна Румелия е най-висшият служител в изпълнителната власт на Източна Румелия. Той се назначава за срок от 5 години от султанa на Османската империя със съгласието на всички държави, подписали Берлинския договор.

Главният управител назначава правителството, окръжните управители и Върховния съд, главнокомандващ е на областната милиция, свиква Областното събрание и предлага бюджета на областта. В периода между заседанията на Областното събрание има право да приема, съвместно с Постоянния комитет, нормативни актове със силата на закон.[1]

За времето от приемането на Органическия устав на Източна Румелия през 1879 година до Съединението през 1885 година постът на главен управител е заеман от двама души:

Съгласно Топханенския акт след 1885 година султанът назначава за главен управител на Източна Румелия княза на българите:

През този период титлата е чисто формална и е окончателно премахната с обявяването на независимостта на България през 1908 година.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 65.