Главиша

Главиша (среща се и като Главишево, Главешово, Главушево) е историческо село в Западна България.

Местоположението му е определено точно благодарение на историческата памет на местното население и на запазеното до днес наименование на местността – „Главешо – Каваците“, в района на ВЕЦ Кокаляне, на десния бряг на Искъра, в подножието на Лозенска планина.

Селото е съществувало по време на Второто Българско царство и около 250 години след завладяването на местността от турците. Във връзка с произхода на името му се предполага, че местните жители се ползвали с известни привилегии от цар Иван Асен V, наричан в района още цар Ясен, в замяна на което се задължили (старобълг. „главили“) да охраняват подстъпите към крепостта Урвич до която селото имало най-лесен достъп. Поради това Главиша е било известно и като „царското село“. След превземането на крепостта през 14 век и най-вече поради това, че селото останало встрани от големите по онова време пътища и често ставало обект на нападения, оцелелите жители били принудени да напускат мястото и постепенно се разселвали около река Бистрица, където имало воденици, а според преданията и в съседното Кокаляне. Преместването на новото място ставало постепенно, като последните данни за Главиша от турски регистри са датирани към края на 17 век, откогато започва да се споменава и името на село Панчар (Паничаръ) - съвременното Панчарево. След напускането на Главиша и обезлюдяването му, селото било унищожено ицяло, а по-късно там се заселили черкези.

Заради опасността от забавяне на строителството, не е обърнато достатъчно внимание на останките от старото гробище на селото, открити при изкопни работи в района на ВЕЦ-а през 1954 годинa. По-късно на това място са изградени ведомствените жилищни кооперации на ВЕЦ Кокаляне.

Според легендите Крали Марко от Витоша стъпил с коня си направо на Главешо, Лозенската планина.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Иванов Трайчо Стоилов, „Панчарево, минало и настояще“ ИК „Булмаг“ София, 1999