Главно квантово число

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Главното квантово число, означавано с n, e едно от четирите квантови числа (другите са орбитално квантово число - l, магнитно квантово число - m и спин - s). n обозначава енергийните нива на водородоподобни атоми.

Четирите квантови числа определят недвусмислено квантовото състояние на даден електрон в атом, което се нарича вълнова функция или орбитала. Два електрона не могат да имат еднаква вълнова функция, понеже това не се допуска от Принципа на забраната на Паули.

Главното квантово число се появява при квантуване на енергията на системата ядро-електрон, както е дадено във формулата:

 E_n = \frac {E_1}{n^2} = \frac {-13.6eV}{n^2}, n=1,2,3...

Също и в квантуването на момента на импулса на електрони по тяхната орбита, според модела на Бор:

\mathbf{L} = n.\hbar


Вижте също[редактиране | edit source]