Гладиус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Съвременна възстановка на гладиус от помпейски тип.

Гладиус (лат. gladius) е къс римски меч, взаимстван от римляните от испанския gladius hispaniensis след края на Втората Пуническа война. Той бил железен със стесняващо се към върха 50-55 см острие. През лявото рамо легионерите носели превръзка – balteus на която били закрепени ножниците. Така мечът се разполагал отдясно и войникът можел да го извади, без да променя положението на щита. Тактиката на римляните се състояла в това да мушкат врага иззад прикритието на големите си щитове.

През 1-ви век гладиусът претърпял някои изменения — дължината му намаляла от 55 до 45 см. Острието му от постепенно стесняващо се видоизменило в такова с паралелни краища, а заострената част станала по-къса.

Имало няколко разновидности на гладиуса, различавали се по дължината си и дължината на върха. Най-дълъг бил тип "Mainz" /55см./, а върхът бил дълъг от 6,25 до 7,5 см. Тип "Fulham" бил с по-тънко острие, а скъсяващата се част била по-дълга... Тип Pompeii бил 45 см, а върхът бил най-къс - 5 см. Мечът гладиус също се е използвал от гладиаторите в гладиаторски битки. [1]