Гладконоси прилепи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гладконоси прилепи
Abendsegler-drawing.jpg
Вечерник (Nyctalus sp.)
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Chiroptera Прилепи
семейство: Vespertilionidae Гладконоси прилепи
Научно наименование
Уикивидове Vespertilionidae
Gray, 1821
Родове

Вижте текста.

Обхват на вкаменелости
еоцен – настояще[1]

Гладконоси прилепи (Vespertilionidae) е името на най-голямото и известно семейство прилепи. Те принадлежат на подразред Насекомоядни прилепи. Включва над 300 вида, пръснати по целия свят и разпределени в около 35 рода, като много от тях обитават Европа и Северна Америка. В България се срещат 24 вида от 8 рода. Представените 8 рода у нас са: Нощници (Myotis), Ушани (Plecotus), Широкоухи прилепи (Barbastella), Вечерници (Nyctalus), Прилепчета (Pipistrellus), Hypsugo, Полунощни прилепи (Eptesicus) и Кожовидни прилепи (Vespertilio).


Физически характеристики[редактиране | edit source]

Дължината на тялото им е 3-13 см. Имат малки очи и сравнително дълги опашки. Някои възрастни тежат 4 г, а други — 50 г. Повечето са черни или кафяви на цвят, но има и такива с оранжеви или други окраски. На ушите си имат трагуси. Тяхната зъбна формула е 1-2/2-3, 1/1, 1-3/2-3, 3/3 = 38-28.

Гладконосите прилепи разчитат на ехолокацията, но за разлика от другите насекомоядни прилепи, нямат уголемени носове, които по принцип служат на прилепите за подобряване на ултразвуковите сигнали. Вместо това Гладконосите прилепи "пищят" с отворена уста, за да насочат ултразвука. За сметка на този недостатък, Гладконосите прилепи имат относително големи уши.

Способностите на летателния апарат на Гладконосите прилепи варират. Представителите на рода Прилепчета не са добри летци и имат лек, почти насекомен полет, докато тези от рода Lasiurus, Вечерници и Дългокрили прилепи (Miniopterus) са с дълги крила и летят бързо.

Разпространение[редактиране | edit source]

Разпространени са в целия свят. Живеят в тропически гори, пустини и в умерени райони — няма Гладконоси прилепи само в полярни области и на някои отдалечени острови. Нощниците са най-разпространеният род прилепи. Когато в умерените райони студеното време причинява миграции на насекомите, прилепите по тези места са изправени пред дилема. Те трябва да избират дали да мигрират някъде, където има храна, или да хибернират.

Хиберниращите прилепи понижават телесната си температура и остават неактивни няколко дни или понякога дори месеци. Често хибернират в пещери, където температурата не пада под точката на замръзване. Тогава температурата на прилепите пада до 2°C. Тъй като поддържането на висока телесна температура изисква изразходването на много калории, тези прилепи съхраняват значителна част от енергията си като понижават своята температура. Тези прилепи преживяват зимата като живеят на запасите си от мазнини и като правят спорадични набези за храна, когато времето се затопли. Хибернацията е характерна при поне няколко видове от следните родове: Antrozous, Eptesicus, Miniopterus, Myotis (Нощници), Nyctalus (Вечерници), Pipistrellus (Прилепчета) и Plecotus

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Почти всички Гладконоси прилепи са насекомоядни, с изключение на някои Нощници, които ловят риба, както и по-големите видове Вечерници, които понякога се хранят с малки Врабчоподобни. Обитават пещери, но някои прилепи могат да се срещнат и в минни галерии, тунели, кухи дънери, скални пукнатини, сгради и др. Някои видове замърсяват местата, на които живеят хората, с изпражнения, и причиняват неприятни звуци, но този проблем е пренебрежим като се има предвид огромния брой насекоми, които унищожават. Някои видове живеят на големи колонии, но други живеят поединично или на малки групи или двойки. Мъжките и женските имат склонност да живеят поотделно, като при някои видове съществуват майчински колонии.

Размножаване[редактиране | edit source]

Размножителната система е различна при Гладконосите прилепи. При много видове мъжките пристигат по-рано от женските и заемат желаните от тях територии. По-късно, когато женските пристигнат, те избират мъжките според територията, която мъжките заемат. Това е и най-често срещаната размножителна система при прилепите. Други размножителни системи сред Гладконосите прилепи включват промискуитета при Myotis lucifugus и системата, при която индивидите се размножават на специални за тази цел места, които са лишени от всякакви ресурси. Тази последна система се използва от някои видове от рода Miniopterus.

Класификация[редактиране | edit source]

Подсемейство Kerivoulinae
Подсемейство Miniopterinae
Подсемейство Murininae
Подсемейство Myotinae
Подсемейство Vespertilioninae

Законодателство[редактиране | edit source]

Според българското законодателство, прилепите са защитени видове (включени в приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие). Това означава, че са забранени убиването, нараняването, безпокойството, улавянето или препарирането на прилепи. Текстове, целящи опазването на прилепите и техните местообитания има в следните български нормативни актове: За съжаление прилепите обикновено не се разглеждат при изготвянето на различните видове екологични оценки. За това е много важно да бъде отчитана значимостта на техните местообитания, при реализирането на инвестиционни предложения. [1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Fenton, M. Brock. Bats. New York, Checkmark Books, 2001. ISBN 0-8160-4358-2. с. 5.

Вижте също[редактиране | edit source]