Гладомор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гладомор (на украински: Голодомор) е масов глад в Съветска Украйна през 1932-1933 г.

Смятан е за една от най-тежките национални катастрофи в украинската история, като жертвите по различни оценки са няколко милиона души. Гладът е предизвикан от политиката на съветското правителство начело с Йосиф Сталин.[1][2]

Гладомор - специален възпоменателен пощенски печат 22.11.2008, Луганск

Гладът през 1932-1933 засяга не само Украйна, но и други области в Съветския съюз, но терминът Гладомор се използва специално за областите, населени с етнически украинци, където гладът е най-силен. Той понякога е наричан Украински геноцид[3][4][5][6] или Украински холокост, което предполага, че е умишлено организиран от властите, за да засегне украинската нация.[7] Макар че историците все още спорят дали политиката, довела до Гладомор попада под юридическото определение на геноцид, много правителства официално са го признали за такъв.[кой го твърди?]

Причини[редактиране | edit source]

Улица в Харков по време на гладомора.

През 1928 съветското правителство обявява първия петилетен план, една от основните мерки в който е колективизацията на земеделската собственост. Селското стопанство на Украйна е особено силно засегнато, тъй като за разлика от предимно общинното земеделие в Русия, в Украйна преобладават частните стопанства.

Въпреки очакванията на правителството, колективизацията се оказва силно непопулярна сред селското население. Докато тя е все още доброволна, много малко селяни се включват в колхозите. Тогава правителството засилва натиска за ускорено създаване на колхози и през 1929-1930 голям брой държавни функционери са изпратени по селата. Освен това там отиват и десетки хиляди промишлени работници, твърди привърженици на болшевизма, които трябва да подпомагат организирането на колхозите. В допълнение към това, те трябва да се борят със засилващата се пасивна и активна съпротива срещу колективизацията, включвайки се в т.нар. „разкулачване“ - арести и депортиране на обявените за кулаци и техните семейства. Определението „кулак“ се използва за всички, противопоставящи се на колективизацията. През 1930-1931 около 300 хиляди украинци са обявени за кулаци и подложени на преследвания. [8]

Колективизация навсякъде предизвиква намаляване на земеделската продукция, но ефектът от нея е особено силен в Украйна, където в началото на 20 век се произвежда повече от половината от зърното в Русия.

Въпреки спада на земеделската продукция, през 1932 съветските власти увеличават квотите за доставки от Украйна с 44%. Междувременно правителството в Москва приема декрет, с който въвежда смъртно наказание за всяка кражба на обществена собственост. [9] [10] [11] Обхватът на този закон е много широк и включва дори най-малкото присвояване на зърно за собствена употреба от селяните. Малко по-късно това е леко променено, като на 16 септември Политбюро взема тайно решение и изключва от смъртното наказание дребни кражби, като уточнява, че то трябва да се прилага към кулаците, а останалите следва да се изпращат в затвора за 10 години. [12]

Въпреки тези мерки, до 25 октомври правителството получава едва 39% от исканото количество зърно. Когато става ясно, че доставките през 1932 няма да достигнат обявените от властите нива, за това са обвинени „кулаците“, „националистите“ и „петлюровците“. Според отчет на ръководителя на Върховния съд, до 15 януари 1933 103 000 души са осъдени по декрета от 7 август. От известните към този момент присъди 4 880 са смъртни, 26 086 на десет години затвор и 48 094 на други наказания. [13]

В Украйна е изпратена специална комисия, оглавявана от Вячеслав Молотов. [14] На 9 ноември таен декрет нарежда на службите за сигурност да увеличат своята „ефективност“. Молотов нарежда, че ако в селата не се открие зърно, трябва да се конфискува цвеклото, картофите, зеленчуците и всяка друга храна. На 6 декември е издадена нова заповед, която въвежда забрана за доставките на стоки и храни за селата, неизпълнили квотите за производство на зърно, както и конфискуването на откритото на място зърно и парични средства и забрана на търговията в тях. [15] За налагането на тези разпоредби в селата са изпратени специални „ударни бригади“, като се конфискува зърното, използвано от селяните за собственото им изхранване, както и заделеното за посев. Тези мерки, заедно със забраната за пътуванията и въоръжените блокади на украинската граница от войски на НКВД, превръщат украинската провинция в огромен лагер на смъртта.

Обхват на бедствието и реакция на правителството[редактиране | edit source]

Резултатът от принудителните доставки на зърно е катастрофален. За няколко месеца украинската провинция, една от най-плодородните области в света, се превръща в сцена на масов глад. Съветското правителство отрича първите сведения за глада и забранява на чужди журналисти да пътуват в региона. Някои автори твърдят [16], че „Политбюро и областните комитети на Партията настояват за незабавни и решителни действия в отговор на глада, така че съзнателните селяни да не страдат, а районните комитети на Партията са инструктирани да снабдяват всяко дете с мляко и им е наредено да наказват тези, които не успяват да мобилизират ресурси за изхранване на гладуващите или отказват хоспитализация на жертви на глада“. Според свидетелства на хиляди очевидци реалността няма нищо общо с това. Големи групи деца, бягащи от провинцията, са арестувани от властите и изпращани в сиропиталища, където скоро умират от недохранване.

За да се предотврати разпространението на информация за глада, пътуванията от Украйна и Южна Русия са забранени с директиви от януари 1933. Според тях пътуванията „за хляб“ от тези области са организирани от врагове на съветската власт с цел агитация срещу колхозите в северните области на страната. Забраната за пътуване допълнително усилва бедствието.

Правителството действително оказва известна помощ на засегнатите от глада области. Между февруари и юли 1933 са отпуснати 320 хиляди тона зърно за бедстващите региони. [17] В същото време износът на зърно от страната, макар и чувствително намалял в сравнение с предходни години, продължава. През 1930/31 са изнесени 5,832 млн. тона, през 1931/32 - 4,785 млн. тона, през 1932/33 - 1,607 млн. тона, през 1933/34 - 1,441 млн. тона. [18]

Съветският съюз дълги години отрича съществуването на глада и наличната информация за бедствието е недостатъчна. Броят на жертвите остава неизвестен и вероятно няма да бъде установен с грешка, по-малка от сто хиляди души. [19]

Оценките за жертвите на Гладомора варират от 1,5 [20] до 10 [21] милиона. Дори резултатите, основаващи се на научни методи, варират между 2,5 милиона (Володимир Кубийович) и 3-3,5 милиона. [22][23][24][25]

Според оценките [3], около 81,3% от жертвите са етнически украинци, 4,5% руснаци, 1,4% евреи и 1,1% поляци. Най-силно засегнато е украинското селско население.

Медийно затъмнение[редактиране | edit source]

Дипломати от италианското консулство в Харков изпращат на Мусолини снимки, на които се вижда как минувачи прескачат трупове по улиците.

Американският журналист Уолтър Дюранти (на английски: Walter Duranty), кореспондент на "Ню Йорк Таймс" от Москва, който е отявлен привърженик на Сталин, пише лъжливи репортажи за положението, заради което получава през 1932 г. награда "Пулицър". В началото на 21 век множество уважавани издания и личности настояват за посмъртното отнемане на наградата от Дюранти[26], но бордът на Пулицър отказва[27].

Геноцид ли е Гладоморът?[редактиране | edit source]

Рафаел Лемкин, създателят на термина геноцид, е един от ораторите на манифестацията в памет на 20-годишнината от глада на американци от украински произход през 1953. [7] Днес правителствата или парламентите на 26 страни са признали глада от 1932-1933 за акт на геноцид. Сред тях са Украйна, Австралия, Андора, Аржентина, Ватикана, Бразилия, Грузия, Еквадор, Естония, Испания, Италия, Канада, Колумбия, Латвия, Литва, Мексико, Парагвай, Перу, Полша, Словакия, Съединени американски щати, Унгария, Чехия и Чили. На 23 октомври 2008 г. Европарламентът приема резолюция, признаваща гладомора за престъпление срещу човечеството (геноцид). [4]. Въпреки това Гладоморът остава спорна тема в научните среди.

Много историци смятат, че гладът от 1932-1933 е изкуствено предизвикано масово убийство, ако не и геноцид, извършено като част от програмата на Йосиф Сталин за колективизация.[кой го твърди?] Други, обаче, смятат, че гладът е непреднамерено последствие от колективизацията и че съпротивата на селяните срещу нея засилва ефекта от лошата реколта. [28] [29]

Според други изследователи бедствието не съответства на формалната дефиниция за геноцид. [7] Според тях фактът, че гладът се ограничава до селските райони и не засяга градовете, показва, че правителството не се опитва да унищожи самия украински народ. От тази гледна точка те смятат, че е по-коректно да се използва по-общия термин демоцид.

Карта на страните, признаващи Гладомора за геноцид.

Източници[редактиране | edit source]

  1. - The famine of 1932–33 - Encyclopædia Britannica: "The Great Famine (Holodomor) of 1932–33—a man-made demographic catastrophe unprecedented in peacetime. Of the estimated six to eight million people who died in the Soviet Union, about four to five million were Ukrainians... Its deliberate nature is underscored by the fact that no physical basis for famine existed in Ukraine... Soviet authorities set requisition quotas for Ukraine at an impossibly high level. Brigades of special agents were dispatched to Ukraine to assist in procurement, and homes were routinely searched and foodstuffs confiscated... The rural population was left with insufficient food to feed itself."
  2. Engerman, David. Modernization from the Other Shore. Harvard University Press, 203. ISBN 0674011511.
  3. U.S. Commission on the Ukraine Famine, "Findings of the Commission on the Ukraine Famine" [1], Report to Congress, Washington, D.C., April 19 1988
  4. US House of Representatives Authorizes Construction of Ukrainian Genocide Monument
  5. Statement by Pope John Paul II on the 70th anniversary of the Famine
  6. HR356 "Expressing the sense of the House of Representatives regarding the man-made famine that occurred in Ukraine in 1932-1933", U.S. House of Representatives, Washington, D.C., October 21, 2003
  7. а б в Yaroslav Bilinsky. Was the Ukrainian Famine of 1932-1933 Genocide?. // Journal of Genocide Research 1 (2). 1999. с. 147–156.
  8. Stephen Wheatcroft and R.W Davies, The Years of Hunger: Soviet Agriculture, 1931-1933, Palgrave Macmillan, 2004, p.490
  9. Robert Potocki, "Polityka państwa polskiego wobec zagadnienia ukraińskiego w latach 1930-1939" (in Polish, English summary), Lublin 2003, ISBN 83-917615-4-1, p. 320
  10. Шаблон:Pl icon Władysław A. Serczyk, "Historia Ukrainy", 3rd ed., Zakład Narodowy im. Ossolińskich, Wrocław 2001, ISBN 83-04-04530-3, p. 311
  11. Andrew Gregorovich, "Genocide in Ukraine 1933", part 4: "How Did Stalin Organize the Genocide?" [2], Ukrainian Canadian Research & Documentation Centre, Toronto 1998.
  12. Stephen Wheatcroft and R.W Davies, The Years of Hunger: Soviet Agriculture, 1931-1933, Palgrave Macmillan, 2004, pp.167-168, 198-203
  13. Stephen Wheatcroft and R.W Davies, The Years of Hunger: Soviet Agriculture, 1931-1933, Palgrave Macmillan, 2004, p.198.
  14. Czesław Rajca, "Głód na Ukrainie", Werset, Lublin/Toronto 2005, ISBN 83-60133-04-2, p. 77
  15. Robert Potocki, "Polityka państwa polskiego wobec zagadnienia ukraińskiego w latach 1930-1939" (in Polish, English summary), Lublin 2003, ISBN 83-917615-4-1, p. 321
  16. R.W. Davies & Stephen G. Wheatcroft, "The Years of Hunger: Soviet Agriculture 1931-33", Palgrave 2004, p.424
  17. Stephen Wheatcroft and R.W Davies, The Years of Hunger: Soviet Agriculture, 1931-1933, Palgrave Macmillian, pg.214
  18. Stephen Wheatcroft and R.W Davies, The Years of Hunger: Soviet Agriculture, 1931-1933, Palgrave Macmillan, 2004, p.471
  19. Valeriy Soldatenko, "A starved 1933: subjectove thoughts on objective processes", Zerkalo Nedeli, June 28 - July 4, 2003. Available online in Russian and in Ukrainian
  20. Според Stephen Wheatcroft, R.W Davies. The Years of Hunger: Soviet Agriculture, 1931-1933 демографските данни от съветските архиви показват увеличение на починалите в Украйна през 1932-1933 с 1,54 милиона (стр.415)
  21. Например, речта на Степан Хмара в украинския парламент, цитирана от Kulchytsky
  22. Stanislav Kulchytsky, "How many of us perished in Holodomor in 1933", Zerkalo Nedeli, November 23-29, 2002. Available online in Russian and in Ukrainian
  23. Stalislav Kulchytsky, "Reasons of the 1933 famine in Ukraine. Through the pages of one almost forgotten book" Zerkalo Nedeli, August 16-22, 2003. Available online in Russian and in Ukrainian.
  24. Stanislav Kulchytsky, "Reasons of the 1933 famine in Ukraine-2", Zerkalo Nedeli, October 4-10, 2003. Available online in Russian and in Ukrainian
  25. Stalislav Kuchytsky, "Demographic lossed in Ukrainian in the twentieth century", Zerkalo Nedeli, October 2-8, 2004. Available online in Russian and in Ukrainian.
  26. Сайт със статии за отнемане на наградата от Дюранти
  27. Дюранти в официалния сайт на Пулицър
  28. Letters of Mark Tauger and Robert Conquest in Slavic Review 51 No 1, pp. 192-4
  29. Letters of Mark Tauger and Robert Conquest in Slavic Review 53 No 1, pp. 318-9
  30. Resolution of the Senate of Australia (n.º 680), Journals of the Senate N.º 114, October 30, 2003
  31. Australian Senate condemns Famine-Genocide, The Ukrainian Weekly, 16 ноември 2003, No. 46, Vol. LXXI
  32. Proposta d’acord relativa al 75è aniversari de l’Holodomor de 1932-1933, Consell General Principat d'Andorra, 26 ноември 2009
  33. Аржентина Сената Резолюция (n.º1278/03), Сенатът на Нацията на Аржентина, 26 юни 2003
  34. Законопроектът номер 1278-1203, Ukrainian World Congress, Октомври 2006
  35. Cенатор Карлос Алберто Роси, Сенатът на Нацията на Аржентина, Февруари 2006
  36. Argentinean Parliament approved resolution to commemorate 1932 to 1933 Holodomor victims in Ukraine, Ukrinform, 28 декември 2007
  37. Среща с представители на Светия Отец Политика, Култура, Наука и Индустрия, Светия Престол, 23 юни 2001
  38. Послание на папа Йоан Павел II, Светия Престол, 23 ноември 2003
  39. Proposição: REQ-124/2007 CDHM, Комисията по Правата на Човека и Малцинствата (CDHM), Камарата на Депутатите на Бразилия, 27 август 2007
  40. Холокоста е запомнен в украинската Националния Конгрес на Бразилия, Бразилия Портал Фaтoр, 22 cептември 2007
  41. Резолюцията на Парламента на Грузия, Парламентът на Грузия, 20 декември 2005
  42. Georgia recognizes Holodomor as genocide, 5tv, 3 януари 2006
  43. Georgian leader praises ties with Ukraine, upbeat on NATO - BBC, Ministry of Foreign Affairs of Georgia, 1 март 2007
  44. Одобрява Резолюция: Конгресът изразява своята солидарност с украинския народ, Национален Конгрес на Еквадор, 30 октомври 2007
  45. Ecuador Recognized Holodomor in Ukraine!, Media International Group, 31 октомври 2007
  46. Parliament of Estonia, Ukrainian World Congress, Oктомври 2006
  47. The Statement of the President of the Republic, 7 март 2005, Estonian Ministry of Foreign Affairs, Oктомври 2006
  48. Предложение за резолюция на Конгреса на Депутатите на Испания (n. º 161/002237), Официален вестник на Cortes Generales, Серия D: Общи, No 569, 15 юни 2007
  49. Конгресът почести на жертвите на големите украински глад в 75-та си годишнина, Terra Actualidad - EFE, 30 майт 2007
  50. Резолюция на Камарата на депутатите на Италия (n. º 7 / 0038), на Камарата на Депутатите, 03 януари 2004
  51. Резолюция Комитет, Деяния на Парламента - Камарата на депутатите, XIV законодателната - допълнение Б към доклада -. Среща на 01 март 2004
  52. Resolution of the Senate of Canada, Journals of the Senate No 72, 19 юни 2003
  53. Canadian Senate adopts motion on Famine-Genocide, by Peter Stieda, The Ukrainian Weekly, 29 юни 2003, No. 26, Vol. LXXI
  54. Prime Minister Harper commemorates Ukrainian famine, Office of the Prime Minister, 28 ноември 2003
  55. Colombia Recognizes Holodomor Famine In Ukraine In 1932-1933 As Genocide, Ukrainian News Agency, 24 декември 2007
  56. Columbia declares Holodomor an act of genocide, Ukrainian Helsinki Human Rights Union, 25 декември 2007
  57. Резолюцията на Парламента на Латвия, Ukrainian World Congress, 13 март 2008
  58. Latvian Sejm adopted Declaration on Soviet Repressions in Ukraine in 1932-1933 and recognized Holodomor as genocide of Ukrainian people, The National Radio Company of Ukraine, 13 март 2008
  59. Резолюция на Литва, Сейма (Парламента) на Литва, 24 ноември 2005
  60. Lithuanian Seimas recognizes Ukraine’s Holodomor as genocide, 5tv, 24 ноември 2005
  61. Speech by President of the Republic of Lithuania Valdas Adamkus - 62nd Session of the United Nations General Assembly, Office of the President of the Republic of Lithuania, 26 септември 2007
  62. Notícias, Посолството на Украйна в Бразилия, 26 Февруари 2008
  63. Mexiko erkannte ukrainische Hungersnotkatastrophe Holodomor 1932-1933 als Völkermord, NRCU, 22 Февруари 2008
  64. News - October 25 2007, Ministry for Foreign Affairs of Ukraine, October 25, 2007
  65. Солидарност с украинския народ Почетен Сената на Парагвай, 22 ноември 2007
  66. Резолюция на Конгреса на Перу, Ukrainian World Congress, Юли 2007
  67. Peru’s parliament passes Resolution acknowledging Holodomor as an act of genocide, Human Rights in Ukraine, Юли 2007
  68. Polish Senate stands up for recognition of famine in Ukraine as genocide act, Wуеб-портал на Украинското Правителство, 17 март 2006
  69. Резолюция на Сейма (Парламента) на Полша (р. 1161 º), на Сейма на Република Полша, 06 декември 2006
  70. Polish parliament blames Soviet regime for Ukraine Great Famine, UNIAN news agency, 7 декември 2006
  71. NR SR: Prijali deklaráciu k hladomoru v bývalom Sovietskom zväze, EpochMedia, 13 декември 2007
  72. Словашкият Парламент признава Гладомора през 1932-1933 г. в бившия СССР, включително и в Украйна, като Закона за унищожение, Ukrinform, 13 декември 2007
  73. Resolution of the United States House of Congress (H.R. 356), U.S. Government Printing Office, 20 октомври 2003
  74. Proclamation 5273 — Commemoration of the Great Famine in the Ukraine, The American Presidency Project, 30 октомври 1984
  75. Държавното събрание на Унгария Резолюция (n. º 129/2003), Къща на Нацията (Унгария), 24 ноември 2003
  76. Hungarian National Assembly Adopts A Resolution Recognizing The 1932-33 Great Ukrainian Famine As A Genocide, The Great Famine-Genocide in Soviet Ukraine (Holodomor), 28 ноември 2003
  77. P. U. Declares the 1932-1933 Famine "An Act of Genocide," and a "Deliberate Terrorist Act of the Stalinist Political System", The Great Famine-Genocide in Soviet Ukraine (Holodomor), 19 май 2003
  78. Verkhovna Rada passes Law declaring Holodomor genocide, maidan.org.ua, 13 декември 2006
  79. Rada passes bill recognizing the Holodomor as genocide, by Zenon Zawada, The Ukrainian Weekly, No. 49, Vol. LXXIV, 3 декември 2006,
  80. President proposes Holodomor bill, Official Website of the President of Ukraine, 23 март 2007
  81. Česká republika uznala ukrajinský hladomor z let 1932-1933, Vesti.cz, 30 ноември 2007
  82. Notícias, Посолството на Украйна в Бразилия, 03 декември 2007
  83. Къща иска да признае украинския глад през 1933 г., Камарата на Депутатите на Чили, 14 ноември 2007

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Декларации и юридически актове[редактиране | edit source]

Книги[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

На български[редактиране | edit source]

На други езици[редактиране | edit source]