Глицерин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Молекула на глицерол

Глицерин е тривиалното име на съединението 1,2,3-пропантриол, известно още като 1,2,3-триоксипропан (HOCH2CH(OH)-CH2OH), което представлява тривалентен алифатен алкохол. Друго, също разпространено, име за същото вещество е глицерол, въведено с цел да се подчертае алкохолния характер на глицерина (наставката -ол се използва в химията за означаване на алкохоли).

Получава се при хидролиза на природни мазнини и масла. За първи път е получен от Карл Шееле през 1779 г. при осапуняване на мазнини.

Физични свойства[редактиране | edit source]

Глицеролът е безцветна трудноподвижна течност, по-тежка от водата. Има сладък вкус, който е дал и тривиалното му наименование (от гр. гликерос — сладникав). Сладникавият вкус се дължи на натрупването на хидроксилни групи в молекулата на съединението. Във водата глицеролът се разтваря във всяко отношение, нещо повече, той е хигроскопичен. Затова, прибавен към смеси, ги прави по-трудно съхливи. Например глицеролът се прибавя в кремове за ръце и др.

Ако на 1, 2, 3- трихлоропропан се действа с водна пара, протича процес, който може да се представи с уравнението:

С3H5Cl3 + 3H2O → C3H5(OH)3 (глицерол) + 3HCl (солна киселина)

От тази синтеза се вижда, че глицеролът може да се разглежда като получен от пропан, в молекулата на който по един водороден атом при всеки въглероден е заместен с хидроксилна група. Понеже глицеролът съдържа хидроксилни групи, той също е алкохол, но за разлика от етиловия, той е многовалентен алкохол. Както при етиловия алкохол хидроксилните групи са функционалните групи на това съединение.

Химични свойства[редактиране | edit source]

Свойства на глицерола, определени от хидроксилните групи:

Глицеролът взаимодейства с активни метали. При взаимодействието му с натрий се получава съединението натриев глицерат и се отделя водород:

2C3H5 (OH)3 + 6Na → 2C3H5(ONa)3 + 3H2

  • Естерификация:

Глицеролът, както и етиловият алкохол, се естерифицират. С концентрирана азотна киселина в присъствие на Н+ се образува веществото глицеролов тринитрат, който добил гражданственост като нитроглицерин:

C3H5(OH)3 + 3HNO3 -> C3H5(NO3)3 + 3H2O


  • Горене:

Парите на глицерола горят с безцветен пламък, поради наличието на повече кислород в молекулата му.

C3H5 (OH)3 + 7/2O2→ 3CO2 + 4H2O + Q

Получаване[редактиране | edit source]

Глицеролът се получава от мазнини. За нуждите на промишлеността той се получава от нефта.

Физиологично действие и употреба[редактиране | edit source]

За организма глицеролът е безвреден. Използва се като хранителна добавка. Той се прибавя към бонбоните с пълнеж. Глицеролът не дразни кожата. Той поддържа влажността на тютюна. Използва се и в полиграфията и в текстилната промишленост. Интересно е приложението на глицероловият тринитрат, по-известен като нитроглицерин. Той се използва като експлозив за производството на динамит, както и в медицината като лекарство.

Използва се в производството или обработката на:

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, публикуван във Органичната химия в мрежата, използван с разрешение на автора.