Глицин
| Глицин[1] | |
|---|---|
 |
|
| Обща информация | |
|
Глицин |
|
|
Аминоетанова киселина Аминооцетна киселина |
|
| Молекулна формула | C2H5NO2 |
| Моларна маса | 75,07 g/mol |
| Външен вид | Бели кристали |
| CAS номер | [56-40-6] |
| Jmol-3D | [1] |
| Свойства | |
| Плътност и фаза | 1.1607 g/cm³, |
| Разтворимост във вода | 24.99 g/100 ml |
| Точка на топене | 233°C разпада се |
| Точка на кипене | -°C |
| Освен където е обявено друго, данните са дадени за материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa) Права и справки |
|
Глицинът е една от двадесетте канонични аминокиселини. Той е най-простата аминокиселина като страничното му разклонение е един водород. Кодиращите го кодони са GGU, GGC, GGA, GGG.
Биосинтеза [редактиране]
Глицинът не е назаменима аминокиселина за човека и може да бъде синтезиран от аминокиселината серин, който на свой ред се синтезира от 3-фосфоглицерат. В повечето организми тази трансаминазна реакция се катализира от ензима серин хидроксиметилтрансфераза опериращ с кофактора пиродоксал фосфат:[2]
| Серин | FH4 | серин хидроксиметилтрансфераза | Глицин | N5,N10-метилен тетрахидрофолат | |||
 |
+ |  |
|
+ |  |
||
| H2O | |||||||
 |
|||||||
| H2O | |||||||
| серин хидроксиметилтрансфераза | |||||||
В черния дроб на гръбначните глициновата синтеза се катализира от ензима глицин синтаза (известен и като глицин разделящ ензим). Реакцията е обратима и равновесна.:[2]
| N5,N10-метилен тетрахидрофолат | глицин синтаза | Глицин | |
|
|
||
| CO2 NH+ 4 НАДН2 |
FH4 НАД+ |
||
 |
|||
| CO2 NH+ 4 НАДН2 |
FH4 НАД+ |
||
В повечето белтъци глицинът е слабо застъпен, като забележително изключение прави колагена, който е изграден от над 35% глицин.[2][3]
Източници [редактиране]
- ↑ Merck Index (11th ed.), Merck, 1989, ISBN 091191028X, 4386.
- ↑ а б в Nelson, David L.; Cox, Michael M. (2005), Principles of Biochemistry (4th ed.), New York: W. H. Freeman, pp. 127, 675–77, 844, 854, ISBN 0-7167-4339-6
- ↑ Szpak, Paul. Fish bone chemistry and ultrastructure: implications for taphonomy and stable isotope analysis. // Journal of Archaeological Science 38 (12). 2011. DOI:10.1016/j.jas.2011.07.022. с. 3358–3372.
|
|||||
