Глогинка (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Глогинка
Gloginka kmetstvoto.jpg
България
Red pog.png
Глогинка
Област Търговище
Red pog.png
Глогинка
Общи данни
Население 579 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 23,775 km²
Надм. височина 315 m
Пощ. код 7879
Тел. код 060387
МПС код Т (Т)
ЕКАТТЕ 15103
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Попово
д-р Людмил Веселинов
(ОБТ, ОСД)
Кметство
   - кмет
Глогинка
Стоян Георгиев
(ОБТ, ОСД)

Глогинка е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище.

География[редактиране | edit source]

Селото се намира на около 10 км югоизточно от град Попово,

Селска къща

на 200 – 300 м надморска височина, вдясно от пътя ПоповоТърговище. Построено е на северен скат в полупланински район. Землището му граничи със землищата на селата Заветно, Голямо Ново, Росина, Кошничари, Марчино, Априлово и Светлен. Селото е свързано с Попово, гара Караджата и Светлен с асфалтирани пътища. Има черни пътища и до съседните му села. На 3 км от Глогинка минава ж. п. линията СофияВарна.

Кратка историческа справка[редактиране | edit source]

Според преданието преди завладяването на България от турците старото село се намирало

Църквата
Пощата
Центъра

в местността Юртлука. Младите момчета и булки от това селце били заробени, а възрастните хора и невръстните деца били отведени в днешната местност Гяур дере и изклани. В местността Юртлука най-възрастните хора помнят, че е имало следи и от стари български гробища. По-късно било направено ново село на сегашното му място. Турското име на селото е било Казъллар (Къзълар, Къзакар). Превеждало се от турските думи kiz ağlar и като „плачещото момиче”.

Малко преди Освобождението в селото се заселват първите българи от Търговище и от село Ломци. Една част от турците напуснали селото заедно с отстъпващите турски войски през лятото на 1877 год. и се изселили в Турция, изоставяйки имотите си.

Още тогава около селото имало гори с овощни дървета, а по горите много дренки и диво грозде и плодови храсти.

Един османо-турски документ от 1524 год. споменава село Казалар Мурад от нахия Чернови (Червен), за което се предполага, че е днешното село Глогинка. Следващият османо-турски документ, в който се споменава турското име на селото е от 1555 год. вече като Казъл Илиас.

Данъчен регистър от 17-ти век изброява 21 пълнолетни данъкоплатци – българи от селото. Последният официален документ от преди Освобождението от 1874 год. посочва, че в селото имало 101 мохамедански къщи, без в него да са записани български къщи.

Първите следосвобожденски заселници дошли през 1880 год. Те били 40 семейства бежанци от Беломорието: от село Кутруджа, околия Софлу, Димотишки санджак, Одрински вилает, които прекарали зимата в домовете на местното население. През пролетта те били заселени в махалата, където преди това живеели черкезите между село Глогинка и село Росина, на мястото на днешния язовир „Росина”. За черкезкото село се предполага, че се е казвало Ресим-пашакьой. През 1882 год. идват нови 20 семейства преселници от село Дрипчево, Свиленградско, а през 1884 год. пристигат преселници и от село Сив кладенец (Гьокче бунар), Ивайловградско. Преди това за 5 год. те се били заселили днешното село Подем, Плевенско. Пет семейства от тези заселници остават в тогавашното село Невски, днес квартал на град Попово.

През 1934 год. старото име на селото Калзъллар е заменено с името Глогинка, на името на железопътната спирка, намираща се на 3 км от селото, която то искало да притежава.

Училището на селото било построено през 1890 год. Местните жители го наричали „Бялото училище”, а по-късно сградата му служела и за общинско управление и др. Селският църковен храм бил изграден от дърво и камък между 1888 и 1890 год. и носел името на свети Димитър Солунски.

Старите български родове на селото били: Балабановци, Капитановци, Карпузанци, Кертиковци, Ликовци, Тюфекчийци и др.

Днес в селото живеят роми, българи и турци, като преобладава турския етнос. Основният поминък на населението е животновъдство, земеделие и събиране на билки.

Религии[редактиране | edit source]

Обществени институции[редактиране | edit source]

Бившето училище
  • Кметство;
  • Поща;
  • Читалище „Светлина“ , основано първоначално през 1925 год.;
  • Целодневна детска градина;
  • Църковен храм „Свети Димитър“, построен през 1900 год. и ремонтиран основно през 2005 год.;
  • Джамия;

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Войнишкият паметник
  • В землището на селото има запазени останки от археологически обекти: праисторическа селищна могила, антично и средновековно селище, надгробни могили;
  • Църковен православен храм „Св. Димитър“ от 1900 год.;
  • Сградата на Народното читалище, построена между 1960 и 1962 год.;
  • Паметник на загиналите във войните жители на селото;
  • В местността Карашлъка, където е имало сражение през руско-турската война от 1877 год. са били запазени окопите на войниците;

Редовни събития[редактиране | edit source]

Събор на селото - провежда се всяка година на 7-ми ноември.

Личности[редактиране | edit source]

  • Богдан Глогински (1924-2000) - писател;

Литература[редактиране | edit source]

  • Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
  • Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
  • Сборници „Попово в миналото“ (1-4);

Други[редактиране | edit source]

Кухня[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]