Глоджево
| Глоджево | |
 Глоджево
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 3 652 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 76,136 km² |
| Надм. височина | 230 m |
| Пощ. код | 7040 |
| Тел. код | 08184 |
| МПС код | Р (Р) |
| ЕКАТТЕ | 15151 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Русе |
| Община - кмет |
Ветово Георги Георгиев (независим) |
| Кметство - кмет |
Глоджево Илхан Абтиходжев (ДПС) |
| Адрес община | |
| Глоджево 7040, ул. Димитър Благоев 65, тел. 08184 2411 |
|
Гло̀джево е град в Северна България и се намира в община Ветово, Област Русе.
Съдържание |
География [редактиране]
Глоджево отстои на 35 км северозападно от гр. Разград.
История [редактиране]
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, енциклопедизиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Селото е създадено от бегълци след голяма чумна епидемия. Там са се заселили християни и мюсюлмани, но с годините християнското население e асимилирано и до 1872 година в селото живеело само мюсюлманско население.
Същата година в Глоджево пристигнала първата християнска фамилия, а след това – още една. Веднага след освобождаването на България – 1879 година тези две фамилии били последвани от други преселници, тръгнали от различни краища на Родината, привлечени от плодородната земя на Лудогорието.
ЗАСЕЛВАНЕТО
Глогово, Глоджово го нарекли първите му жители навярно заради многото глог, който растял наоколо, а Ложова го наричало пък мюсюлманското му население, което не можело да изговаря двете съгласни “гл” една до друга в началото на думата. Докато то приело последното си име – Глоджево. Кога точно е станало това не се знае, тъй като писмени сведения не са открити, но разказите на старите хора ни връщат с около 270 години назад. Местността, приютила търсещи спасение семейства , била осеяна с много езера, или гьолове, както тогава ги наричали.Около тях е растяла буйна гора – щедър подслон за бездомните бежанци. Наоколо ухаела растителност, зреели диви плодове, жужели пчели и се размножавали много дивечи. В тази дива местност се заселили семейства от няколко села. Едното от тях се намирало на 5 км югоизточно от сегашното село Глоджево, сред красива местност, обрасла с нискостеблени гори. Разказват че някога там е имало големи ханове, в които всеки пътник е бил “добре дошъл”. От там идва навярно името на местността, а и на самото село “Хошконду”, буквалният превод от турски на което означава “Приятно отседнал” или просто “Добре дошъл”. Другото село от които пристигнали още бежанци, се намирало на северозапад от пътя за Кубрат. То се наричало “Килли кую”, чийто превод означава “Глинената долина”. Заселниците, макар и по-малко, дошли от още едно село, което се намирало североизточно от пътя за Кубрат и носело името “Ходжемана”, което означва “Голямото село”. Смесено било населението на тези села – българоезично и тюркоезични. Останки от тях и досега се откриват при обработка на почва. Орачи са попадали на стари огнища, на християнски гробища, на парчета от глинени съдове, менци, гърнета, делви и сечива на труда. Много орехови дървета и досега растат там, без да могат да разкажат за нерадостните дни на някогашните обитатели на тези земи. Но… с годините българоезичното население изчезнало. Сполетяла го съдбата на селата около него. В потвърждение на това идва запазеният по чудо стар документ “джизие” от турската администрация в село Равно, което се намира само на 5 км от новосъздаденото село. От съдържанието на този документ се вижда, че към края на XVII век там са живеели 65 български семейства, а през 1874 година имало 113 мюсюлмански и нито една българска къща.
ПРЕСЕЛНИЦИТЕ
Прочуло се село Глоджево с плодородната си земя - 65 хил. дек. тежки, сбити, тъмносиви почви и буйните си гори. Вдигали се хора от много краища на страната, които търсели простор и земя,да ги приюти, и да храни многобройната им челяд. Дошли и група черкези, прогонени от Русия към средата на XIX век, пожелали да се заселят в Глоджево. Те били крадливи и пакостни хора. Не им се работело нищо. Но месното население не им позволило. То ги принудило да се заселят в отделна махала, извън пределите на селото. Недоволни, по късно те напуснали колибите си, защото не им се разрешавало нито да се женят за местните девойки, нито да погребват покойниците си в местното гробище. Изобщо черкезите не срещали прием от глоджевското население. Първата по масивна сграда, която се откроявала сред скромните селски къщи била джамията.Стотина години тя била с дървено минаре много по късно,едва през 1926 година тетевенският дюлгерин Илия Тотев и неговите помощници Гани Петров Генев и Мехмед Яшар Кайъкчъ изградили каменно минаре. Както във всеки храм,и в глоджевската джамия имало “Свещена книга” – Коран. Тя учела мюсюлманите, че Аллах дава живота и пак той го взема; че има “този свят”и “онзи свят”. И че вярващите не трябва да забравят това. И така с годините и преселниците от другите градове стават все повече и повече.
Религии [редактиране]
В Глоджево съжителстват двете религии християнство и ислям. Построени са 3 джамии и 1 църква, които са действащи.
Политика [редактиране]
Силно политическо присъствие на RZS.
Икономика [редактиране]
Обществени институции [редактиране]
Забележителности [редактиране]
- Пещерата „Бездънна“
- Хижа на пътя за Кубрат
Външни препратки [редактиране]
|
|||||||||||
