Глутамин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Глутамин | |
|---|---|
 |
|
| Обща информация | |
|
Глутамин |
|
|
2-Амино-4-карбамоилбутанова киселина |
|
| Молекулна формула | C5H10N2O3 |
| Моларна маса | 146,14 g/mol |
| Външен вид | - |
| CAS номер | [56-85-9] |
| Jmol-3D | [1] |
| Свойства | |
| Плътност и фаза | - g/cm³, |
| Разтворимост във вода | Разтворим g/100 ml |
| Точка на топене | 185–186°C разпада се |
| Точка на кипене | -°C |
| Освен където е обявено друго, данните са дадени за материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa) Права и справки |
|
Глутаминът (съкратено Gln или Q) е една от двадесетте канонични аминокиселини. Не е незаменима, но може да бъде условно незаменима в някои случаи, като усилено физическо натоварване или стомашно-чревни проблеми. Страничното ѝ разклонение е амидна група получена от замяната на хидроксилната функционална група при глутамата с аминогрупа. Затова може да се разглежда като амид на глутаминовата киселина. Нейните кодони са CAA и CAG. Глутамина е най-често срещаната аминокиселина в човешката кръв с концентрация около 500-900 µmol/l.[1]
Източници [редактиране]
- ↑ Brosnan, John T. (2003), "Interorgan amino acid transport and its regulation", J. Nutr. 133 (6): 2068S–72S, PMID 12771367, http://jn.nutrition.org/cgi/content/full/133/6/2068S.
|
|||||
