Глутатион

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Glutathione-3D-vdW.png

Глутатионът е един от основните антиоксиданти за растенията и за животните. Историята на тиоловите групи започва с изследванията на De Rey-Pailhade през 1888 година. При опитите си с дрожди и други растителни клетки той открива компонент, който спонтанно реагира с елементарна сяра и произвежда водороден сулфид (Rennenberg, 2001). Така De Rey-Pailhade открива едно от най-разпространените в природата S-съдържащи съединения и го нарича “филотион” (от гръцките думи φιλοσ – любов, и θιοη – сяра). 36 години по-късно, през 1924, това съединение е преоткрито от F.G. Hopkins и наречено от него глутатион (Barron, 1951; Meister, 1988). Най-ранните експерименти за изясняване на значението на глутатиона са направени от Rapkin през 1930, който предполага ролята му при клетъчното делене (Barron, 1951). Тези предположения се потвърждават по-късно от May и сътр. (1998).

Глутатионът не е ДНК-кодирана молекула и се синтезира с помощта на ензими в двустепенен, АТФ-зависим процес.

Физиологична функция на глутатиона[редактиране | edit source]

  1. Антиоксидант - участва в глутатион-аскорбатната совалка. Неутрализира водородния пероксид. Също така директно обезврежда активни кислородни форми с помощта на ензима глутатион пероксидаза и глутатион S-трансфераза.
  2. Обезврежда ксенобиотици (неразтворими, токсични за клетката вещества с различен произход: пестициди, тежки метали и т.н.), чрез реакции на конюгация, при което те се превръщат в нетоксични водоразтворими продукти, които се изхвърлят от клетките. Участва ензима глутатион S-трансфераза.
  3. Резервна форма на редуцирана сяра.

Външни препратки[редактиране | edit source]