Гней Папирий Карбон (консул 113 пр.н.е.)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гней Папирий Карбон.

Гней Папирий Карбон (Gnaeus Papirius Carbo) e политик на Римската републуика през 2 век пр.н.е.

Той произлиза от плебейския клон Карбон на фамилията Папирии, стара римска патриции фамилия и е син на претора от 168 пр.н.е. Гай Папирий Карбон и по-малък брат на Гай Папирий Карбон (консул 120 пр.н.е.).[1]

През 116 пр.н.е. e претор и след това управител в Азия.[2]

През 113 пр.н.е. е избран за консул заедно с Гай Цецилий Метел Капрарий и води боеве с кимврите на Алпите и губи в битката при Норея.[3][4][5] 112 пр.н.е. е съден за неуспехите си от Марк Антоний Оратор, дядото на триумвир Марк Антоний. Той се отровил с витриол (atramentum sutorium).[6]

Карбон има два сина: Гней Папирий Карбон (три пъти консул) и Гай Папирий Карбон (убит 80 пр.н.е. от своите войници с камъни).

Литература[редактиране | edit source]

  • Friedrich Münzer, RE, XVIII,3, 1022, 1024, Papirius 37)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Цицерон, epistulae ad familiares 9, 21, 3.
  2. IDélos 1550; F. Münzer, RE XVIII, 3, Sp. 1022f.
  3. Апиан, Keltiké 13.
  4. Страбон, 5, 1, 8, p. 214 (Посейдоний).
  5. Ливий, periochae 63; Плутарх, Marius 16, 9f.; Велей Патеркул, 2, 12, 2.
  6. Цицерон, epistulae ad familiares 9, 21, 3; Апулей, Apologia Apuleius 66; F. Münzer, RE XVIII, 3, Sp. 1023f.