Гниляне (квартал)
Тази статия е за квартала на Нови Искър. За града в Косово вижте Гниляне (Косово).
| Гниляне | |
| — квартал — | |
  Гниляне  Гниляне | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област София |
| Община | Столична община |
| Част от | Нови Искър |
Гниляне, с предишно име Църква, е квартал на град Нови Искър в столичната област София. Той е бивше село, присъединено като квартал към град Нови Искър.
Кварталът е разположен в югоизточната част на града.
История[редактиране | редактиране на кода]
При направените разкопки на селищната могила Окол глава са открити костни идоли и глинени съдове от керамика, изящно изрисувани. Смята се, че находката са датира от 1900 – 3000 г. преди н.е.
Името Гниляне на селото е известно от султански ферман от 23 април 1500 година. Предполага се, че името произлиза от гнилостните вещества събирани тук в най-ниската точка на Софийската котловина преди началото на Искърски пролом. Друго предположение за името е глинестата почва (Гниляне вместо Глиняне за благозвучие).
При избухването на Балканската война в 1912 година човек от Гниляне е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]
На 23 септември 1923 година в селото е установена работническо-селска власт. Обявена е Гнилянска република като предвестник на Септемврийското въстание.
През 1974 година Гниляне е присъединено към Нови Искър.[2]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Гниляне
- Петър Георгиев (1866 – ?) – македоно-одрински опълченец, 3-та и Нестроева рота на 5-а одринска дружина[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 165.