Говедарци

	Говедарци
	Говедарци Координати: 42° с. ш. 23° и. д. / 42.25° с. ш. 23.467° и. д.
Общи данни
Население	1 290 (ГРАО, 2010-12-15)*
Землище	124,474 km²
Надм. височина	1329 m
Пощ. код	2020
Тел. код	07125
МПС код	СО (Сф)
ЕКАТТЕ	15285
Администрация
Държава	България
Област	Софийска
Община; - кмет	Самоков; Владимир Георгиев; (БСП)
Кметство; - кмет	Говедарци; Бойчо Шуманов; (независим)

Улица и къщи в Говедарци

Говедарци е село в Югозападна България. То се намира в Община Самоков, Софийска област. Със своите 1402 жители, селото се нарежда на първо място по брой на население след Самоков.

Съдържание

1 География
2 Население
3 Икономика
4 История
5 Религии
6 Курбаните в Говедарци
7 Обществени институции
8 Културни и природни забележителности
9 Редовни събития
10 Образование
11 Личности, родени в Говедарци
12 Личности, починали в Говедарци
13 Фамилни имена
14 Транспорт
15 Литература
16 Кухня
17 Галерия
18 Източници
19 Външни препратки

География [редактиране]

Селото се намира в предпарковата зона на Националния парк Рила, по поречието на река Черни Искър. Разположено в Говедарската котловина на 1329 м надморска височина, то има умерено-континентален климат със минимална януарска температура -33,6° C и максимална юлска +30,3° C. Сняг има средно през 160 дни от годината, а през зимата снежната покривка е над 120 см.

Най-достъпният път за селото е от Самоков (13 км) през село Маджаре (1 км) асфалтов път, но може да се достигне и от Сапарева баня през курорта Паничище по черен път с високопроходим автомобил.

Население [редактиране]

1880 г. - 5006 жители
1934 г. - 2256 жители
1946 г. - 2397 жители
1956 г. - 2408 жители
1975 г. - 2177 жители
1987 г. - 2069 жители
1992 г. - 1873 жители
2001 г. - 1638 жители (Преброяване на населението 2001 год.)
2008 г. - 1450 жители
2009 г. - 1428 жители
2010 г. - 1410 жители
2011 г. - 1395 жители (Преброяване на населението 2011 год.)
2012 г. - 1402 жители

Икономика [редактиране]

Основните поминъци са животновъдство, дърводобив, отглеждане на т.нар. „самоковски картофи“, ски-, планински и риболовен туризъм. В Черни Искър може да се лови балканска пъстърва.

История [редактиране]

Старото наименование на Говедарци е било Българане. През различните исторически периоди е имало живот и поминьк из Говедарската котловина и селищата развивали се на мястото на сегашното Говедарци са се казвали различно. По време на Римската империя около горните притоци на Искровете (Прави Искър, Преките реки, р. Лопушница, р. Лъкатица и др.) е имало рударски селища за добив на желязни руди и желязо. По билата на вьрховете южно от Говедарци е запазен Кайзеровия път, строен по времето на цар Фердинанд, свързващ Говедарци с Кобилино бранище. Има няколко пещери около бреговете на споменатите по горе реки, чиито входове са запазени все още.

По време на Римската империя в района се е добивало и злато освен от разсипи на горе споменатите реки, то и по минен способ, което е доста авангардно за онова време. Добива на желязо е свързан преди всичко с времето на османското робство, когато цялата Говедарска котловина е представлявала голяма индустриална зона:

добив на разсипен магнетит "желязна руда";
"жижни" за производство на дървени въглища;
"видния" за претопяване на рудата и добив на желязо;
"мадани-самокови" за обработка на желязото до краен продукт.

„Пещерите“ в района са минни изработки свързани с древния злато добив, и "нови" минни изработки използвани за бомбоубежище по времето на Втората световна война от Генералния щаб на армията.

Религии [редактиране]

Основна и единствена религия в Говедарци е християнството. В селото църквите работят само на празници от 07.30 до 12.00 ч., а Манастира "Свети Георги" събота и неделя, и на празниците през делнични дни от 09.00 до 16.00 ч.

Храм "Св. Никола"
Храм "Св. Св. апостоли Петър и Павел"
Манастир "Св. Троица" - Аязмото
Манастир "Св. Георги Победоносец"
Параклис "Успение Богородично"
Параклис "Покров Богородичен"
Параклис "Св. Мина"
Параклис "Св. Пророк Илия"

Всички църковни храмове в селото са под ръководството на Църковно настоятелство - с. Говедарци

Курбаните в Говедарци [редактиране]

Гергьовден (6 май) - манастир "Св. Георги Победоносец"
"Св. Троица" (датата се мени - 23.06.2013) - манастир "Св. Троица"- Аязмото
Петровден (29 юни) - храм "Св.Св. апостоли Петър и Павел"
Илинден (20 юли) - параклис "Св. пророк Илия"
Успение Богородично (15 август) - храм "Св. Никола", храм "Св.Св. апостоли Петър и Павел", параклис "Успение Богородично"
Рождество Богородично (8 септември) - манастир "Св. Троица" - Аязмото
Покров Богородичен (1 октомври) - храм "Св.Св. апостоли Петър и Павел", параклис "Покров Богородичен"
Петковден (14 октомври) - храм "Св. Никола"
"Св. мчк Мина" (11 ноември) - параклис "Св. Мина"

Обществени институции [редактиране]

Хотел на Министерство на финансите
Хотел на Българската академия на науките
БТХ "Автостарт" АД - към "Държавно автомобилно предприятие" (ДАП)

Културни и природни забележителности [редактиране]

Над котловината се намира връх Мальовица и селото е един от изходните пунктове за достигането му. От Говедарци тръгват маршрути за хижа Вада (2 часа пеш), хижа Мечит (1 час), хижа Ловна (3 часа), хижа и планинска школа Мальовица (по пътя за хижата и през местността Овнарско). През хижа Вада може да се стигне до Седемте рилски езера, едноименната хижа, от хижа Мечит се стига до заслона Кобилино бранище и от комплекс Мальовица се стига до циркуса Страшното езеро, където има изграден заслон, като другия маршрут е през местността "Овнарско".

В местността Надарица има останки от древно селище датиращо от времето на Римската империя.

В местностите Тапанковица, Мечкарица и Изворо има запазени исторически паметници — църкви, манастир и параклиси.

Селото е изходен пункт за Седемте езера, Чанаците - 2 бр, Урдини езера - 6 бр, Мальовишки езера . 3 бр.,Еленини езера, циркусът на Страшното езеро - 5 езера, Лопушките езера и Сухото езеро. Общо около двадесет и пет високопланински езера, някои от които богати на местна пъстърва.

Редовни събития [редактиране]

"Св. Троица" (Петдесетница) - официален събор на селото (23.06.2013)
Гергьовден - събор на Манастир "Св. Георги Победоносец"
Тодоровден - организират се състезания с коне в м. "Лакатица"
31 декември - организира се събор за посрещане на Нова Година
Йордановден - организира се наддаване за Кръста в Манастир "Св. Троица" - Аязмото
Ивановден - традиционно къпят в буйната планинска река всички моми и млади невести

Образование [редактиране]

ОУ "Димчо Дебелянов"
ЦДГ "Незабравка"
Народно читалище "Христо Ботев - 1928"

Личности, родени в Говедарци [редактиране]

Никола Краварев (1856-1920), български книжар и книгоиздател
Гергана Кацарска (1984), българска поп-фолк певица
Любомилка Кацарска (1958), републиканска шампионка ски бягане, майка на футболиста Стойко Сакалиев
Людмила Живкова (1942-1981), политик, дъщеря на Тодор Живков

Личности, починали в Говедарци [редактиране]

Асен Христофоров (1910-1970) - български икономист, писател и преводач, написал книгите - Скици от Рила/1957/ Мацакурци /1958 г/,Планинари/1959/ Ангария/1960/, Иманяри/1965/ и др. Благодарение на това, че е завършил "Робърт колеж" в Цариград/1931/, той ползва турски език при проучванията на турските архиви и това придава историческа стойност на книгите със сюжети от периода преди освобождението на България от турско робство.Също така за богатството на езика му и европейското му мислене допринася завършването на "Londons School of Ekonomics"/1934/, което всеки читател ще забележи след прочитане на тлорчеството му.

Фамилни имена [редактиране]

Най-големи: Ранови, Даргови, Джамбазки и Шуманови. Други: Ангелови, Ашкови, Андрееви, Апостолови, Ботови, Бързанови, Божкови, Богданови, Благоеви, Вучови, Вукови, Василеви, Галчови, Гелови, Гергинови, Грозданови, Галчеви, Джоргови, Дришльови, Джелепови, Дмамбазови, Дормишеви, Дешеви, Димитрови, Георгиеви, Живкови, Згуриеви, Заневи,Зърневи, Иванови, Илиеви, Илчеви, Камберски, Кметски, Крушарски, Кленови, Кацарски, Кравареви, Костови, Калпачки, Ковачки, Кикишеви, Мирчеви, Михайлови, Милушеви, Мазганови, Манчеви, Ненкови, Пейчеви, Пейчови, Петрови, Попови, Палакарски, Попйорданови, Стаменови, Стамови, Спасови, Стойчеви, Стоименови, Стоянови, Сотирови, Тахови, Тасеви, Туджарски, Торбешкови, Ушагелови, Цветанови, Янакиеви.

Транспорт [редактиране]

Село Говедарци има редовен транспорт на всеки час от Автогара Самоков. Фирмите, които изпълняват линията Самоков - Говедарци - Самоков са 3: 60% от линията заема БТХ "Автостарт" АД, другите 2 са частни . Цената на билетa е 2.00 лв. Всеки ден от Автогара Самоков в 08.15 ч. и 16.15 ч., тръгва маршрутка по линията Самоков - Говедарци - Мальовица, като цената на билета Самоков - Мальовица е 6.00 лв., а цената на билета - Говедарци - Мальовица - 4.00 лв.