Говедарци
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Говедарци | |
|---|---|
| Данни * | |
| Население: | 1 354 [1] |
| Надм. височина: | 1268 m |
| Пощ. код: | 2020 |
| Тел. код: | 07125 |
| МПС код: | СО (Сф) |
| Администрация | |
| Държава: | България |
| Област: | Софийска |
| Община: - кмет |
Самоков Ангел Николов |
| Кметство: - кмет |
Говедарци Райчо Калпачки (Атака) |
| промяна на тази таблица | |
Говедарци е село в Западна България. То се намира в Община Самоков, Софийска област.
Съдържание |
[редактиране] География
Селото се намира в предпарковата зона на Националния парк Рила, по поречието на река Черни Искър. Разположено в Говедарската котловина на 1268 м надморска височина, то има умерено-континентален климат със средна януарска температура -6,2° C и средна юлска +29,5° C. Сняг има средно през 160 дни от годината, а през зимата снежната покривка е над 30 см.
Най-достъпният път за селото е от Самоков/13 км/ през село Маджаре/1 км/ асфалтов път, но може да се достигне и от Сапарева баня през курорта Паничище по черен път с високопроходим автомобил.
[редактиране] Икономика
Основните поминъци са животновъдство,дърводобив, отглеждане на т.нар. „самоковски картофи“, ски-, планински и риболовен туризъм. В Черни Искър може да се лови балканска пъстърва.Напоследък Говедарци се превръща в едно от най-търсените места от инвенститори. Прекрасният релеф над селото го прави незабравимо за всички свои посетители!!!
[редактиране] История
“През различните исторически периоди е имало живот и поминьк из Говедарската котловина и селищата развивали се на мястото на сегашното Говедарци са се казвали различно. По време на Римската империя около горните притоци на Искровете(Прави искър,Преките реки,р.Лопушница,р.Лъкатица и др.) е имало рударски селища за добив на желязни руди и желязо.По билата на вьрховете южно на Говедарци е запазен Кайзеровия път, строен по времето на цар Фердинанд, свързващ Говедарци с Кобилино бранище.Има няколко пещери около бреговете на споменатите по горе реки,чиито входове са запазени все още.Голями струпвания на обработени камъни около входовете им е доказано,че са от хилядолетия.
[редактиране] Религии
Основна и единствена религия в Говедарци е християнството,в селото има три църкви: манастир "Св. Троица" Аязмото; "Св. Св. апли Петър и Павел"; храм "Св. Никола"; манастир "Св. Георги Победоносец"; параклис "Св. Мина"; параклис "Св. пророк Илия"; параклис "Покров Богородичен".В Говедарци традиционно се правят 9 курбана.
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
Над котловината се намира връх Мальовица и селото е един от изходните пунктове за достигането му. От Говедарци тръгват маршрути за хижа Вада (2 часа пеш), хижа Мечит (1 час), хижа Ловна (3 часа), хижа и планинска школа Мальовица (по пътя за хижата и през местността Овнарско). През хижа Вада може да се стигне до Седемте рилски езера, едноименната хижа, от хижа Мечит се стига до заслона Кобилино бранище и от комплекс Мальовица се стига до циркуса Страшното езеро, където има изграден заслон,като другия маршрут е през местността "Овнарско". В местността Надарица има останки от древно селище датиращо от времето на Римската империя. В местностите Тапанковица, Мечкарица и Изворо има запазени исторически паметници - църкви, манастир и параклиси.
[редактиране] Редовни събития
Всяка година в селото традиционно се провеждат събори, свързани с християнските празници, като най-масови са Гергьовден - провеждащ се на манастирчето Св. Георги, Тодоров ден - правят се състезания с коне, Св. Троица - официален събор на селото,също така всяка година на Иванов ден се традиционно къпят в буйната планинска река всички моми и млади невести.
[редактиране] Личности, родени в Говедарци
- Никола Краварев (1856-1920), български книжар и книгоиздател
- Гергана Кацарска (1984), българска поп-фолк певица
- Любомилка Кацарска (1958), републиканска шампионка ски бягане, майка на футболиста Стойко Сакалиев
- Людмила Живкова (1942-1981), политик, дъщеря на Тодор Живков
[редактиране] Литература
[редактиране] Кухня
Кухнята е традиционна, българска, като от националните ястия са популярни витата баница, зелник, киселник, котмач,каварма и др.

