Говедарци
| Говедарци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1 290 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 124,474 km² |
| Надм. височина | 1329 m |
| Пощ. код | 2020 |
| Тел. код | 07125 |
| МПС код | СО (Сф) |
| ЕКАТТЕ | 15285 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
| Община - кмет |
Самоков Владимир Георгиев (БСП) |
| Кметство - кмет |
Говедарци Бойчо Шуманов (независим) |
Говедарци е село в Югозападна България. То се намира в Община Самоков, Софийска област. Със своите 1385 жители, селото се нарежда на първо място по брой на население след Самоков.
[редактиране] География
Селото се намира в предпарковата зона на Националния парк Рила, по поречието на река Черни Искър. Разположено в Говедарската котловина на 1268 м надморска височина, то има умерено-континентален климат със минимална януарска температура -22,6° C и максимална юлска +30,3° C. Сняг има средно през 160 дни от годината, а през зимата снежната покривка е над 120 см.
Най-достъпният път за селото е от Самоков (13 км) през село Маджаре (1 км) асфалтов път, но може да се достигне и от Сапарева баня през курорта Паничище по черен път с високопроходим автомобил.
[редактиране] Население
- 1934 г. - 2256 жители
- 1946 г. - 2397 жители
- 1956 г. - 2408 жители
- 1975 г. - 2177 жители
- 1987 г. - 2069 жители
- 1992 г. - 1873 жители
- 2001 г. - 1638 жители (Преброяване на населението 2001 год.)
- 2008 г. - 1450 жители
- 2009 г. - 1428 жители
- 2010 г. - 1410 жители
- 2011 г. - 1395 жители (Преброяване на населението 2011 год.)

[редактиране] Икономика
Основните поминъци са животновъдство, дърводобив, отглеждане на т.нар. „самоковски картофи“, ски-, планински и риболовен туризъм. В Черни Искър може да се лови балканска пъстърва.
[редактиране] История
През различните исторически периоди е имало живот и поминьк из Говедарската котловина и селищата развивали се на мястото на сегашното Говедарци са се казвали различно. По време на Римската империя около горните притоци на Искровете (Прави Искър, Преките реки, р. Лопушница, р. Лъкатица и др.) е имало рударски селища за добив на желязни руди и желязо. По билата на вьрховете южно от Говедарци е запазен Кайзеровия път, строен по времето на цар Фердинанд, свързващ Говедарци с Кобилино бранище. Има няколко пещери около бреговете на споменатите по горе реки, чиито входове са запазени все още. Големи струпвания на обработени камъни около входовете им е доказано, че са от хилядолетия.[източник?]
По време на Римската империя в района се е добивало и злато освен от разсипи на горе споменатите реки, то и по минен способ, което е доста авангардно за онова време. Добива на желязо е свързан преди всичко с времето на османското робство, когато цялата Говедарска котловина е представлявала голяма индустриална зона:
- добив на разсипен магнетит "желязна руда";
- "жижни" за производство на дървени въглища;
- "видния" за претопяване на рудата и добив на желязо;
- "мадани-самокови" за обработка на желязото до краен продукт.
Следите от добива на желязо са повсеместни и толкова мащабни, че според някои автори става дума за цял град в района.[източник?]
„Пещерите“ в района са минни изработки свързани с древния злато добив, и "нови" минни изработки използвани за бомбоубежище по времето на Втората световна война от Генералния щаб на армията.
[редактиране] Религии
Основна и единствена религия в Говедарци е християнството. В селото църквите работят само на празници от 07.30 до 12.00 ч., а Манастира "Свети Георги" събота и неделя, и на празниците през делнични дни от 09.00 до 16.00 ч.
- Храм "Св. Никола"
- Манастир "Св. Троица" - Аязмото
- Църква "Св. Св. апостоли Петър и Павел"
- Манастир "Св. Георги Победоносец"
- Параклис "Успение Богородично"
- Параклис "Покров Богородичен"
- Параклис "Св. Мина"
- Параклис "Св. Пророк Илия"
Всички църковни храмове в селото са под ръководството на Църковно настоятелство - с. Говедарци
[редактиране] Курбаните в Говедарци
- Гергьовден (6 май) - манастир "Св. Георги Победоносец"
- Петдесетница (датата се мени) - манастир "Св. Троица"- Аязмото
- Петровден (29 юни) - църква "Св.Св. апостоли Петър и Павел"
- Илинден (20 юли) - параклис "Св. пророк Илия"
- Успение Богородично (15 август) - храм "Св. Никола", църква "Св.Св. апостоли Петър и Павел", параклис "Успение Богородично"
- Рождество Богородично (8 септември) - манастир "Св. Троица" - Аязмото
- Покров Богородичен (1 октомври) - църква "Св.Св. апостоли Петър и Павел", параклис "Покров Богородичен"
- Св. мчк Мина (11 ноември) - параклис "Св. Мина"
[редактиране] Обществени институции
- Хотел на Министерство на финансите
- Хотел на Българската академия на науките
[редактиране] Културни и природни забележителности
Над котловината се намира връх Мальовица и селото е един от изходните пунктове за достигането му. От Говедарци тръгват маршрути за хижа Вада (2 часа пеш), хижа Мечит (1 час), хижа Ловна (3 часа), хижа и планинска школа Мальовица (по пътя за хижата и през местността Овнарско). През хижа Вада може да се стигне до Седемте рилски езера, едноименната хижа, от хижа Мечит се стига до заслона Кобилино бранище и от комплекс Мальовица се стига до циркуса Страшното езеро, където има изграден заслон, като другия маршрут е през местността "Овнарско".
В местността Надарица има останки от древно селище датиращо от времето на Римската империя.
В местностите Тапанковица, Мечкарица и Изворо има запазени исторически паметници — църкви, манастир и параклиси.
[редактиране] Редовни събития
- "Св. Троица" - официален събор на селото
- Гергьовден - събор на Манастир "Св. Георги Победоносец"
- Тодоровден - организират се състезания с коне в м. Лакатица
- 31 декември - организира се събор за посрещане на Нова Година
- Йордановден - организира се наддаване за Кръста в Манастир "Св. Троица" - Аязмото
- Ивановден - традиционно къпят в буйната планинска река всички моми и млади невести
[редактиране] Образование
- ОУ "Димчо Дебелянов"
- ЦДГ "Незабравка"
- Народно читалище "Христо Ботев"
[редактиране] Личности, родени в Говедарци
- Ивайло Шуманов (1970), виден юрист
- Никола Краварев (1856-1920), български книжар и книгоиздател
- Гергана Кацарска (1984), българска поп-фолк певица
- Любомилка Кацарска (1958), републиканска шампионка ски бягане, майка на футболиста Стойко Сакалиев
- Людмила Живкова (1942-1981), политик, дъщеря на Тодор Живков
[редактиране] Личности, починали в Говедарци
- Асен Христофоров (1910-1970) - български икономист, писател и преводач.
[редактиране] Фамилни имена
Най-голями: Ранови, Даргови, Шуманови и Джамбазки. Други: Ангелови, Ашкови, Андрееви, Апостолови, Ботови, Бързанови, Богданови, Божкови, Вучови, Вукови, Галчови, Гелови, Гергинови, Грозданови, Галчеви, Джоргови, Дришльови, Джелепови, Дмамбазови, Дормишеви, Георгиеви, Живкови, Згуриеви, Иванови, Илиеви, Кметски, Крушарски, Кленови, Кацарски, Кравареви, Костови, Калпачки, Ковачки, Мирчеви, Михайлови, Милушеви, Мазганови, Манчеви, Ненкови, Пейчеви, Пейчови, Петрови, Попови, Палакарски, Стаменови, Стамови, Спасови, Стойчеви, Стоименови, Тахови, Тасеви, Ушагелови, Цветанови, Янакиеви.
[редактиране] Транспорт
Село Говедарци има редовен транспорт на всеки час от Автогара Самоков. Фирмите, които изпълняват линиятя Самоков - Говедарци - Самоков са 3: 60% от линията заема БТХ "Автостарт" АД, другите 2 са частни . Цената на билетите за автобусите на "Автостарт" АД е 2.00 лв., а за маршрутките - 1.80 лв. Всеки ден от Автогара Самоков в 08.15 ч. и 16.15 ч., тръгва маршрутка по линията Самоков - Говедарци - Мальовица, като цената на билета Самоков - Мальовица е 6.00 лв., а цената на билета - Говедарци - Мальовица - 4.00 лв.
[редактиране] Литература
В Говедарци също така има и библиотека, достъпна за всеки жител на селото.
[редактиране] Кухня
Кухнята е традиционна, българска, като от националните ястия са популярни витата баница, зелник, киселник, котмач, каварма и др.
[редактиране] Галерия
-
Река Черни Искър при Говедарци
-
Манастир Света Троица, Говедарци