Говедарци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Говедарци
България
Red pog.png
Говедарци
Софийска област
Red pog.png
Говедарци
Общи данни
Население 1 211 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 124,474 km²
Надм. височина 1157 m
Пощ. код 2020
Тел. код 07125
МПС код СО (Сф)
ЕКАТТЕ 15285
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Самоков
Владимир Георгиев
(БСП)
Кметство
   - кмет
Говедарци
Бойчо Шуманов
(независим)
Улица и къщи в Говедарци

Говедарци е село в Югозападна България. То се намира в Община Самоков, Софийска област. Със своите 1402 жители, селото се нарежда на първо място по брой на население след Самоков. На територията и землището на Говедарци, попада курортен комплекс Мальовица и Гюлечица.

География[редактиране | edit source]

Селото се намира в предпарковата зона на Националния парк Рила, по поречието на река Черни Искър. Разположено в Говедарската котловина на 1157 м надморска височина, то има умерено-континентален климат с минимална януарска температура -33,6° C и максимална юлска +30,3° C. Сняг има средно през 160 дни от годината, а през зимата снежната покривка е над 120 см.

Най-достъпният път за селото е от Самоков (13 км) през село Маджаре (1 км) асфалтов път, но може да се достигне и от Сапарева баня през курорта Паничище по черен път с високопроходим автомобил.

Население[редактиране | edit source]

  • 1880 г. - 5006 жители
  • 1934 г. - 2256 жители
  • 1946 г. - 2397 жители
  • 1956 г. - 2408 жители
  • 1975 г. - 2177 жители
  • 1987 г. - 2069 жители
  • 1992 г. - 1873 жители
  • 2001 г. - 1638 жители (Преброяване на населението 2001 год.)
  • 2008 г. - 1450 жители
  • 2009 г. - 1428 жители
  • 2010 г. - 1410 жители
  • 2011 г. - 1395 жители (Преброяване на населението 2011 год.)
  • 2012 г. - 1402 жители
  • 2013 г. - 1400 жители

Икономика[редактиране | edit source]

Основните поминъци са животновъдство, дърводобив, отглеждане на т.нар. „самоковски картофи“, ски-, планински и риболовен туризъм. В Черни Искър може да се лови балканска пъстърва.

История[редактиране | edit source]

Старото наименование на Говедарци е било Българане. През различните исторически периоди е имало живот и поминък из Говедарската котловина и селищата, развивали се на мястото на сегашното Говедарци, са се казвали различно. По време на Римската империя около горните притоци на Искровете (Прави Искър, Преките реки, р. Лопушница, р. Лъкатица и др.) е имало рударски селища за добив на железни руди и желязо. По билата на върховете южно от Говедарци е запазен Кайзеровият път, строен по времето на цар Фердинанд, свързващ Говедарци с Кобилино бранище. Има няколко пещери около бреговете на споменатите по-горе реки, чиито входове са запазени все още.

По време на Римската империя в района се е добивало и злато освен от разсипи на горе споменатите реки, то и по минен способ, което е доста авангардно за онова време. Добивът на желязо е свързан преди всичко с времето на османското робство, когато цялата Говедарска котловина е представлявала голяма индустриална зона:

  • добив на разсипен магнетит "желязна руда";
  • "жижни" за производство на дървени въглища;
  • "видния" за претопяване на рудата и добив на желязо;
  • "мадани-самокови" за обработка на желязото до краен продукт.

„Пещерите“ в района са минни изработки, свързани с древния златодобив, и "нови" минни изработки, използвани за бомбоубежище по времето на Втората световна война от Генералния щаб на армията.

Религии[редактиране | edit source]

Основна и единствена религия в Говедарци е християнството. В селото църквите работят само на празници от 07.30 до 12.00 ч., а Манастира "Свети Георги" събота и неделя, и на празниците през делнични дни от 09.00 до 16.00 ч.

  • Храм "Св. Никола"
  • Храм "Св. Св. апостоли Петър и Павел"
  • Манастир "Св. Троица" - Аязмото
  • Манастир "Св. Георги Победоносец"
  • Параклис "Успение Богородично"
  • Параклис "Покров Богородичен"
  • Параклис "Св. Мина"
  • Параклис "Св. Пророк Илия"
  • Параклис "Св. Архангел Михаил"

Всички църковни храмове в селото са под ръководството на Църковно настоятелство - с. Говедарци

Курбаните в Говедарци[редактиране | edit source]

  • Гергьовден (6 май) - манастир "Св. Георги Победоносец"
  • "Св. Троица" (датата се мени - 08.06.2014) - манастир "Св. Троица"- Аязмото
  • Петровден (29 юни) - храм "Св.Св. апостоли Петър и Павел"
  • Илинден (20 юли) - параклис "Св. пророк Илия"
  • Успение Богородично (15 август) - храм "Св. Никола", храм "Св.Св. апостоли Петър и Павел", параклис "Успение Богородично"
  • Рождество Богородично (8 септември) - манастир "Св. Троица" - Аязмото
  • Покров Богородичен (1 октомври) - храм "Св.Св. апостоли Петър и Павел", параклис "Покров Богородичен"
  • Петковден (14 октомври) - храм "Св. Никола"
  • "Св. мчк Мина" (11 ноември) - параклис "Св. Мина"

Държавни институции[редактиране | edit source]

  • Хотел на Министерство на финансите - м. Гюлечица
  • Хотел на Българска академия на науките - м. Гюлечица
  • Вила на "Метрополитен" ЕАД - собственик: Столична община
  • Метеорологична станция - Говедарци към НИМХ на БАН - м. Овнарско
  • Здравен дом - филиал на МБАЛ "Самоков" ЕООД
  • БТХ "Автостарт" АД - към "Държавно автомобилно предприятие" (ДАП) - филиал Говедарци
  • Хотел "Мальовица" - к.к. Мальовица
  • ЦПШ "Мальовица" - к.к. Мальовица
  • ДГС - Говедарци

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Над котловината се намира връх Мальовица и селото е един от изходните пунктове за достигането му. От Говедарци тръгват маршрути за хижа Вада (2 часа пеш), хижа Мечит (1 час), хижа Ловна (3 часа), хижа и планинска школа Мальовица (по пътя за хижата и през местността Овнарско). През хижа Вада може да се стигне до Седемте рилски езера, едноименната хижа, от хижа Мечит се стига до заслона Кобилино бранище и от комплекс Мальовица се стига до циркуса Страшното езеро, където има изграден заслон, като другият маршрут е през местността "Овнарско".

В местността Надарица има останки от древно селище, датиращо от времето на Римската империя.

В местностите Тапанковица, Мечкарица и Изворо има запазени исторически паметници — църкви, манастир и параклиси.

Селото е изходен пункт за Седемте езера, Чанаците - 2 бр, Урдини езера - 6 бр, Мальовишки езера . 3 бр.,Еленини езера, циркусът на Страшното езеро - 5 езера, Лопушките езера и Сухото езеро. Общо около двадесет и пет високопланински езера, някои от които богати на местна пъстърва.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • "Св. Троица" (Петдесетница) - официален събор на селото (08.06.2014)
  • Гергьовден - събор на Манастир "Св. Георги Победоносец"
  • Тодоровден - организират се състезания с коне в м. "Лакатица"
  • 31 декември - организира се събор за посрещане на Нова Година
  • Йордановден - организира се наддаване за Кръста в Манастир "Св. Троица" - Аязмото
  • Ивановден - традиционно къпят в буйната планинска река всички моми и млади невести

Образование[редактиране | edit source]

  • ОУ "Димчо Дебелянов"
  • ЦДГ "Незабравка"
  • Народно читалище "Христо Ботев - 1928"

Личности, родени в Говедарци[редактиране | edit source]

Личности, починали в Говедарци[редактиране | edit source]

  • Асен Христофоров (1910-1970) - български икономист, писател и преводач, написал книгите - Скици от Рила/1957/ Мацакурци /1958/, Планинари/1959/, Ангария/1960/, Иманяри/1965/ и др. Благодарение на това, че е завършил "Робърт колеж" в Цариград/1931/, той ползва турски език при проучванията на турските архиви и това придава историческа стойност на книгите със сюжети от периода преди освобождението на България от турско робство. Също така за богатството на езика му и европейското му мислене допринася завършването на "Londons School of Ekonomics"/1934/, което всеки читател ще забележи след прочитане на творчеството му.

Фамилни имена[редактиране | edit source]

Най-големи: Ранови, Даргови, Джамбазки и Шуманови. Други: Ангелови, Ашкови, Андрееви, Апостолови, Ботови, Бързанови, Божкови, Богданови, Благоеви, Вучови, Вукови, Василеви, Галчови, Гелови, Гергинови, Георгиеви, Грозданови, Галчеви, Гълъбови, Джоргови, Дришльови, Джелепови, Джамбазови, Дормишеви, Дешеви, Димитрови, Живкови, Згуриеви, Заневи, Зърневи, Иванови, Илиеви, Илчеви, Илови, Камберски, Кметски, Крушарски, Кленови, Кацарски, Кравареви, Костови, Калпачки, Ковачки, Кикишеви, Камбурови, Мирчеви, Михайлови, Милушеви, Мазганови, Манчеви, Маркови, Ненкови, Пейчеви, Пейчови, Петрови, Попови, Палакарски, Попйорданови, Пешкови, Стаменови, Стамови, Спасови, Стойчеви, Стоименови, Стоянови, Сотирови, Тахови, Тасеви, Туджарски, Торбешкови, Ушагелови, Цветанови, Янакиеви.

Транспорт[редактиране | edit source]

Село Говедарци има редовен транспорт на всеки час от Автогара Самоков. Фирмите, които изпълняват линията Самоков - Говедарци - Самоков са 3: 60% от линията заема БТХ "Автостарт" АД, другите 2 са частни . Цената на билетa е 2.00 лв. Всеки ден от Автогара Самоков в 08.15 ч. и 16.15 ч., тръгва маршрутка по линията Самоков - Говедарци - Мальовица, като цената на билета Самоков - Мальовица е 6.00 лв., а цената на билета - Говедарци - Мальовица - 4.00 лв.

Литература[редактиране | edit source]

В Говедарци също така има и библиотека, достъпна за всеки жител на селото.

Кухня[редактиране | edit source]

Кухнята е традиционна, българска, като от националните ястия са популярни витата баница, зелник, киселник, котмач, каварма и др.

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]