Говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Говор.

Говорът, още и субдиалектът, е разновидност на езика и социолингвистичен термин (идиолект) за обозначение на неголяма, като правило териториално свързана общност от носители на даден език. Говорът е основна структурна единица на езика.[1] Отличава се в рамките на езика с някои свои специфични черти на ниво езикова структура - например фонетични като в случая със западнобългарските и източнобългарски говори разделяни от ятовата граница.

На ниво сравнително езикознание, говорът също е общоприет като най-ниска величина на раздробяване на даден език, която притежава във висша степен определени и постоянни (неизменни) характеристики способни несъмнено да го идентифицират. Говорът като правило се отнася за сравнително малки демографски общности и служи между членовете им за общи потребности при постоянство в езиковата комуникация. По тези причини даден говор може да се отнася и за съвсем малки и обособени общности - градчета, паланки, села. Някои говори представляват изключително интересен феномен и по тази причина са обект на специално изследване и изучаване като например говорът на т.нар. галиполски сърби, на чийто говор известния сръбски езиковед и диалектолог Павле Ивич е посветил специална студия.[1]

По принцип делението на говорите е на териториален признак, но може да бъде и на социален, в който случай обектът на изследване и изучаване от социолингвистиката са жаргоните, които на по-високо социално ниво прерастват в групов говор. Други видове социални диалекти са тайните говори, известни още като арго, както и класовите говори, които днес са напълно изчезнали в Европа.

Териториалните говори от своя страна се поделят на преходни, смесени, майчини, преселнически и островни говори (тук се имат впредвид останали в пълна изолация чуждоезикови общности), пример за които е говорът на т.нар. галиполски сърби които по преданията им са от Поморавието и са определяни от сръбските езиковеди като общност успяла да опази говорът си в гръцка и турска езикова среда, и чийто говор е старопоморавски и отнасян от Павле Ивич към севернопоморавския днешен такъв, класифициран като старощокавски сръбски диалект, чийто диалектен континуум достига досами Белград. Също така интересен феномен са малоазийските български говори сред малоазийските българи.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Языкознание. Большой энциклопедический словарь / Гл. ред. В. Н. Ярцева. — 2-е изд. — М.: Большая Российская энциклопедия, 1990

Вижте също[редактиране | edit source]