Годеч

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Годеч
Годеч
Godech central square.jpg
България
Red pog.png
Годеч
Софийска област
Red pog.png
Годеч
Общи данни
Население 4 332 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 4 425 (НСИ)
Землище 56,305 km²
Надм. височина 697 m
Пощ. код 2240
Тел. код 0729
МПС код СО (Сф)
ЕКАТТЕ 15309
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Годеч
Андрей Андреев
(БСП)
Община Годеч
СОУ „Проф. Асен Златаров“
Мост над Гинска река, приток на Нишава
Манастирът „Св. Дух“ край Годеч

Годѐч е малък, но китен град, разположен в Западна България. Той се намира в Софийска област, в близост до град Драгоман. Градът е административен център на Община Годеч.

География[редактиране | edit source]

Намира се в планински район. Отстои на 47 километра от София. На север се издига Берковският дял на Стара планина с връх Ком (2016 м), на юг е разположена Чепън планина с най-висок връх Петровски кръст (1206 м), а на изток са крайните издънки на Мала планина. На запад границата на България със Сърбия е много близо.

Землището на селищната система се характеризира с голямо разнообразие на релефни форми. В източната част на областта Забърге има добре развито котловинно дъно (Гладно поле, 685 м н.в.), което постепенно в западна посока се издига, нахълмява се и придобива ридов характер. След оттичането на плиоценските езерни води един от главните фактори за моделиране на релефа е река Нишава, върху чиито тераси е застроен гр. Годеч.

Релефните форми благоприятстват развитието на земеделието в южните части на жилищната система, където е разположена по-голямата част от обработваемата земя. Склоновете на Стара планина са заети от пасища – от значение за развитието на овцевъдство и говедовъдство.

История[редактиране | edit source]

В града има останки от малък римски храм от II – IV в. от н.е. (вероятно принадлежал на богинята на лова Диана), който е обявен за национален паметник на културата.

Годечкият край е влизал в състава на Шехиркьойската Пиротска кааза и нахията Висока. Тази нахия е била предадена за частно владение на спахията Али Шарджар. В църквата „Св. Никола“ в село Туден е запазен надпис, според който храмът е построен през 1400 г., „кога турците обладаха България“. 11 години по-късно в село Губеш е построена друга църква с 3 апсиди и бойници.

През 1905 г. село Годеч, което е център на община от 3 села, наброява 488 души, разпределени в 9 махали: Глотница, Елечанова, Йовкина, Молак, Негулова, Равна, Старо село, Стойкина и Трап.

Към гр. Годеч има друга махала Скривена. Намира се североизточно от града на около 4-5 км. Сега е почти обезлюдена. Повечето жители се преселват в самия град през 1960-те години. Основно препитание е било животновъдството. От там са майките на акад. Михаил Виденов и на доц. контраадмирал Иван Йорданов.

Годеч е официално обявен за град на 18 юни 1956 г. През 2006 г. селището празнува 50-годишнина от обявяването му за град с присъствието на президента Георги Първанов.

Ако се проследи хронологично историята на града, се открояват следните важни за развитието му събития:

  • 1887 – строи се ново училище с четири учебни стаи
  • 1899 – учредено е читалището
  • 1900 – открити са пощата, прогимназията, седмичният пазар
  • 1905 – създава се полицейски участък
  • 1908 – създадени са първата кооперация и пчеларското дружество (село Голеш)
  • 1915 – открити са санитарен участък, земеделска банка, болница, съдилище
  • 1920 – открита е млекарска кооперация, село Годеч става административен център на Царибродска околия
  • 1942 – село Годеч става административен център на Годечка околия
  • 1948 – създава се ТКЗС
  • 1956 – Годеч е обявен за град
  • 1960–1965 – построяват се заводите „Ком“ и „Магнит“

Религия[редактиране | edit source]

Населението е 100% християнско. Не са известни други религии.

Политика[редактиране | edit source]

Представители на населението отчитат потребността от привличане на външни инвестиции за подобряване на инфраструктурата: пътища, електроснабдяване, комуникации, създаване на подходяща заетост за населението, подобряване на материално-техническата и кадрова осигуреност на местното училище с оглед осигуряване на обучението на местните деца. От лични разговори личи, че много от възрастните хора, а и част от младите гледат с носталгия към социализма, когато е нямало безработица и на хората не им се е е налагало да пътуват до София всеки ден, за да се препитават.

Икономика[редактиране | edit source]

По времето на социализма, през 1960-те години, на територията на град Годеч е построен завод „Магнит“, произвеждащ трансформатори, дросели, захранващи устройства, високомощни предпазители и други електрически елементи, част от които се изнасят и в други страни. От началото на 90-те години под натиска на конкуренцията, нестабилното положение в държавата и некомпетентното управление, заводът изпада в немилост. Днес „АК Магнит“ АД е акционерно дружество със 100% частен капитал и е част от шведската група фирми AQ Group. Основното производство на предприятието отново са трансформатори и други индуктивни компоненти. То обаче не може да достигне предишната слава на държавния завод „Магнит“, чиято продукция е била разпространена повсеместно в България и в съседните държави.

Другият завод-гигант (за размерите на града, в който се намира, разбира се) е „Ком“, занимаващ се с производството на телевизионни и радиоантени, антенни усилватели и колективни антенни системи, а според някои слухове и със секретни електронни устройства за Българската Народна Армия. Продукцията отново е била повсеместно разпространявана по всички краища на България, завода придобива слава и се разраства. Открива се филиал в с. Комщица, Годечки окръг, където селяните (главно жени) са се занимавали със сглобяването и комплектоването на антени по предварително предоставени им чертежи и технологична документация. През 90-те години съдбата му е същата като на неговия събрат – завод „Магнит“. Производството е спряно, работниците уволнени, а предприятието фалира.

През 2011 г. се открива завод за мощни светодиоди „Окта Лайт България“ АД. Производството се помещава в сградата на нефункциониращия вече бивш държавен завод „Ком“.

В града съществува и завод за производство на нова, високотехнологична строителна технология – „ИБТ“ ООД, а също и мандра за производство на сирене и кашкавал.

Обществени институции[редактиране | edit source]

Забележителности[редактиране | edit source]

Градът и околностите му се характеризират с живописна природа, чист въздух и природна свежест. В близост има няколко малки манастира и параклиса, запазили своята православна автентичност през годините.

В община Годеч няма курорт с национално значение, но планинският характер на местностите и природните дадености са благоприятствали изграждането на вилни зони около града и около селата Гинци, Връбница, Туден и др. На територията ѝ се намират хижа Малина и хижа Петрохан – в землището на село Гинци, до прохода Петрохан, които се посещават годишно от стотици туристи.

Горите в района на Чепън и подножията на връх Ком – с. Гинци, с. Комщица, с. Губеш, с. Смолча и др., са удобни за туризъм и лов.

Река Нишава, планинските рекички и водоемите до с. Връбница са подходящи обекти за спортен риболов. За тяхното редовно ежегодно зарибяване се грижи Ловно-рибарското дружество в Годеч.

На 1 януари 1899 г. будни и родолюбиви годечани основават читалище „Напредък“. Към него започва да работи библиотека, чийто фонд е набран предимно от дарения. Създава се и театрална трупа, която през 1900 г. изнася постановката „Многострадална Геновева“, посрещната с голям интерес от публиката.

През 1954 г. читалището е разширено, достроява се театрален салон с 300 места и нова сцена. По това време читалището се преименува на „Никола Йонков Вапцаров“. От тогава до днес то не спира да работи, като осъществява просветна и културна дейност сред населението. Негови колективи са носители на златни медали от фестивала на народното творчество в Копривщица, участвали са в международни културни прояви.

В момента читалището разполага с богата материална база, която включва библиотека с 30 000 тома, три репетиционни зали, кинокабина, салон с 300 места, 2 гримьорни, гардеробни и складови помещения, оборудвана сцена, обширно фоайе, удобно за организиране на изложби. В читалището се занимават близо 70 самодейци. Работи музикална школа, има вокално-инструментална група и фолклорен ансамбъл „Лудо-младо“, обхващащ две възрастови групи.

Паметник на участниците във войните за България

В центъра на града е издигнат паметник на всички негови граждани, участвали във войните за България.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Всяка сряда в града се провежда пазарен ден. На този ден почти всички от Годеч и околността се събират и обикалят битака, дори и само за да разгледат и да си поговорят. На Видовден, който се отбелязва в последните 2 почивни дни от юни, се организира събор. Той се пада на празника Лисе, още наричан Елисей. Тогава в Годеч се събират хора от цяла България, близки, роднини и познати.

Личности[редактиране | edit source]

  • Симеон Басарини – художник, поет, писател, преводач
  • Лилка Троянова Богева – библиотекарка, носителка на златни медали от фестивала на народното творчество в Копривщица
  • Начо Борисов Василев – математик, ръководител на катедра във Военна академия „Г. С. Раковски“
  • Михаил Виденов – академик, бащата на социолингвистиката в България
  • Александър Вълчев – български инженер, основател на Националния политехнически музей, носител на наградата „Златен век“
  • Ангел Гълъбов – вирусолог, академик; директор на Института по микробиология при БАН
  • Стефан Павлов Димитров (Фифи Перото) – бивш български футболист, полузащитник. Играл е за „Ком“ (Годеч) (1962-1964), „Чепинец“ (Велинград) (1964-1967), „Левски“ (София) (1967-1972, 1973-1978), ПФК „Славия“ (София) (1972-1973) и „Етър“ (1978-1980). Има 7 мача за „А“ националния отбор (1968-1975)
  • Иван Йорданов – бригаден адмирал, доцент. Службата си започва във Военноморска база Варна. По-късно е преподавател във Висшето военноморско училище, като дослужва до негов началник. След 1989 г. е аташе по отбраната във Великобритания и САЩ. От 2002 г. е преподавател в Техническия университет, Варна
  • Младен Йорданов – учител по френски език, дългогодишен директор на гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ през 1950-те и 1960-те години.
  • Венко Колев – керамик, професор в Художествената академия „Н. Павлович“
  • Александър Милев – професор, превел „Илиада“
  • Еленко Йосифов Модев – лесовъд, ръководил залесяването на много масиви в Годечка община в периода 1940–1975 г. Той е сред най-добрите есперантисти в България За неговата дейност е награждаван с държавни отличия
  • Людмил Павлов – работил като началник „автобусни превози“ в „Кремиковци“, председател на Национална федерация „Металургия“ в КТ „Подкрепа“, председател на Фирмена синдикална организация „Подкрепа“ в „Кремиковци“
  • Борис Симеонов – езиковед, професор в ШУ „Епископ Константин Преславски“

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Годеч е побратимен град с:[1]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Списък на побратимени градове

Външни препратки[редактиране | edit source]