Годеч
| Годеч | |
 Центърът на гр.Годеч |
|
 Годеч
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 4 475 (ГРАО, 2010-12-15)* 4 425 (НСИ) |
| Землище | 56,305 km² |
| Надм. височина | 697 m |
| Пощ. код | 2240 |
| Тел. код | 0729 |
| МПС код | СО (Сф) |
| ЕКАТТЕ | 15309 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
| Община - кмет |
Годеч Андрей Андреев (БСП) |
Годѐч е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е в близост до град Драгоман. Градът е административен център на Община Годеч.
Съдържание |
География[редактиране]
Годеч се намира в планински район. Отстои на 47 километра от град София. На север се издига Берковският дял на Стара планина с връх Ком (2016 м), на юг е разположена Чепън планина с най-висок връх Петровски кръст (1206 м), а на изток са крайните издънки на Мала планина. На запад границата на България със Сърбия е много близо.
Землището на селищната система се характеризира с голямо разнообразие на релефни форми. В източната част на областта Забърге има добре развито котловинно дъно (Гладно поле — 685 м н.в.), което постепенно в западна посока се издига, нахълмява се и придобива ридов характер. След оттичането на плиоценските езерни води един от главните фактори за моделиране на релефа е река Нишава, върху чиито тераси е застроен гр. Годеч.
Релефните форми благоприятстват развитието на земеделието в южните части на жилищната система, където е разположена по-голямата част от обработваемата земя. Склоновете на Стара планина са заети от пасища — от значение за развитието на овцевъдство и говедовъдство.
История[редактиране]
В града има останки от малък римски храм II — IV в. от н.е.(вероятно принадлежал на богинята на лова Диана), който е обявен за национален паметник на културата.
Годечкият край е влизал в състава на Шехиркьойската Пиротска каза и нахията Висока. Тази нахия е била предадена за частно владение на спахията Али Шарджар. В църквата „Св. Никола“ в село Туден е запазен надпис, според който храмът е построен през 1400 г., „кога турците обладаха България“. Единадесет години по-късно в село Губеш е построена друга църква с три апсиди и бойници.
През 1905 г. село Годеч, което е център на община от три села, наброява 488 души, разпределени в 9 махали: Глотница, Елечанова, Йовкина, Молак, Негулова, Равна, Старо село, Стойкина и Трап.
Към гр. Годеч има още една махала, м. Скривена. Намира североизточно от града на около 4-5 км. Сега е почти обезлюдена. Повечето жители се преселиха в самия град през 60 години на 20 век. Основно препитание е било животновъдството. От там са майките на акад. Михаил Виденов и на доц. контраадмирал Иван Йорданов.
На 18 юни, 1956 г. е официално обявено за град. През 2006 г. Годеч празнува своята 50 годишнина от обявяването му за град с присъствието на президента Георги Първанов.
Ако се проследи хронологично историята на града, се открояват следните важни за развитието му събития:
- 1887 — строи се ново училище с четири учебни стаи
- 1899 — учредено е читалището
- 1900 — открити са пощата, прогимназията, седмичният пазар
- 1905 — създава се полицейски участък
- 1908 — създадени са първата кооперация и пчеларското дружество (село Голеш)
- 1915 — открити са санитарен участък, земеделска банка, болница, съдилище
- 1920 — открита е млекарска кооперация, село Годеч става административен център на Царибродска околия
- 1942 — село Годеч става административен център на Годечка околия
- 1948 — създава се ТКЗС
- 1956 — Годеч е обявен за град
- 1960–1965 — построяват се заводите „Ком“ и „Магнит“
Религия[редактиране]
Християнство.
Политика[редактиране]
Представители на населението отчитат потребността от привличане на външни инвестиции за подобрване на инфраструктурата: пътища, електроснабдяване, комуникации, създаване на подходяща заетост за населението, подобряване на материално-техническата и кадрова осигуреност на местното училище с оглед осигуряване на обучението на местните деца.
Икономика[редактиране]
На територията на община Годеч се намира един от съществуващите по-рано заводи: завод „Магнит“. Днес АК Магнит АД е част от шведската група фирми AQ Group. Основното производство на предприятието е трансформатори и индуктивни компоненти. През 2011 г. се открива завод за мощни светодиоди „Окта Лайт България“ АД. Производството се помещава в сградата на нефункциониращия вече бивш държавен завод "Ком". В града съществува и завод за производство на нова строителна технология „ИБТ“ ООД, а също и мандра за производство на сирене и кашкавал.
Обществени институции[редактиране]
- Общинска администрация
- Общински съвет
- Туристически информационен център гр. Годеч
- Начално училище „Христо Ботев“
- Помощно училище-интернат „Васил Левски“
Културни и природни забележителности[редактиране]
Градът и околностите му се характеризират с живописна природа, чист въздух и природна свежест. В близост има няколко малки манастира и параклиса, запазили своята православна автентичност през годините.
В община Годеч няма курорт с национално значение, но планинският характер на местностите и природните дадености са благоприятствали изграждането на вилни зони около града и около селата Гинци, Връбница, Туден и др. На територията ѝ се намират хижа Малина и хижа Петрохан — в землището на село Гинци, до прохода Петрохан, които се посещават годишно от стотици туристи.
Горите в района на Чепън и подножията на връх Ком — с. Гинци, с. Комщица, с. Губеш, с. Смолча и др., са удобни за туризъм и лов.
Река Нишава, планинските рекички и водоемите до с. Връбница са подходящи обекти за спортен риболов. За тяхното редовно ежегодно зарибяване се грижи Ловно-рибарското дружество в Годеч.
На 1 януари 1899 г. будни и родолюбиви годечани основават читалище „Напредък“. Към него започва да работи библиотека, чийто фонд е набран предимно от дарения. Създава се и театрална трупа, която през 1900 г. изнася постановката „Многострадална Геновева“, посрещната с голям интерес от публиката.
През 1954 г. читалището е разширено, достроява се театрален салон с 300 места и нова сцена. По това време читалището се преименува на „Никола Йонков Вапцаров“. От тогава до днес то не спира да работи, като осъществява просветна и културна дейност сред населението. Негови колективи са носители на златни медали от фестивала на народното творчество в Копривщица, участвали са в международни културни прояви.
В момента читалището разполага с богата материална база, която включва библиотека с 30 000 тома, три репетиционни зали, кинокабина, салон с 300 места, 2 гримьорни, гардеробни и складови помещения, оборудвана сцена, обширно фоайе, удобно за организиране на изложби. В читалището се занимават близо 70 самодейци. Работи музикална школа, има вокално-инструментална група и фолклорен ансамбъл „Лудо-младо“, обхващащ две възрастови групи.
В центъра на града е издигнат паметник на всички негови граждани, участвали във войните за България.
Редовни събития[редактиране]
Всяка сряда в града се провежда пазарен ден. На Видовден, който се отбелязва в последните два почивни дни от месец юни, се организира събор. Видов ден се пада на празника Лисе или още наричан Елисей. Тогава в Годеч се събират хора от цяла България, близки, роднини и познати.
Личности[редактиране]
- Лилка Троянова Богева - библиотекарка, носителка на златни медали от фестивала на народното творчество в Копривщица, участвала е в много международни културни прояви.
- Професор Венко Колев — Керамик, Професор в Художествената Академия "Н.Павлович" гр.София
- Професор Борис Симеонов, езиковед, професор в ШУ "Епископ Константин Преславски"
- Професор Александър Милев, превел "Илиада".
- Академик Ангел Гълъбов, вирусолог. Директор на Института по микробиология при БАН.
- Академик, професор дфн Михаил Виденов, бащата на социолингвистиката в България.
- Еленко Йосифов Модев (лесовъд) — ръководил залесяването на много масиви в Годечка община
в периода 1940–1975. Той е един от най-добрите есперантисти в България. Общувал е с есперантисти от целия свят. За неговата дейност е награждаван с държавни отличия.
- Стефан Павлов Димитров (по прякор Фифи Перото) — бивш български футболист, полузащитник. Играл е за Ком (Годеч) (1962-1964), Чепинец (Велинград) (1964-1967), Левски (София) (1967-1972, 1973-1978), ПФК Славия (София) (1972-1973) и Етър (1978-1980). Има 7 мача за „А“ националния отбор (1968-1975).
- Людмил Павлов — работил като началник „автобусни превози“ в „Кремиковци“, председател на Национална федерация „Металургия“ към КТ „Подкрепа“, председател на Фирмена синдикална организация „Подкрепа“ към „Кремиковци“.
- Симеон Басарини — художник, поет, писател, преводач.
- Доцент д-р Иван Йорданов — о.р. бригаден адмирал. Службата си започва във Военноморска база Варна. По-късно е преподавател във Висшето военноморско училище, като дослужва до негов началник. След демократичните промени последователно е аташе по отбраната на Република България във Великобритания и САЩ. От 2002 г. е преподавател в Технически университет - гр. Варна.
- Доцент д-р Начо Борисов Василев, математик, ръководител на катедра във Военна академия "Г.С. Раковски".
- Младен Йорданов, учител по френски език, дългогодишен директор на гимназията "Проф. д-р Асен Златаров" през 50-те и 60-те години на 20 век, обичан и уважаван от учениците и съгражданите си.
- Александър Вълчев, български инженер, основател на Националния политехнически музей, носител на наградата "Златен век".
Побратимени градове[редактиране]
Годеч е побратимен град с:[1]
Бележки[редактиране]
Външни препратки[редактиране]
|
|||||||||||
