Годивле
Тази статия е за прилепското село. За охридското вижте Годиве.
| Годивле Годивле | |
| — село — | |
 Основно училище „Манчу Матак“ | |
  Годивле | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Кривогащани |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 580 m |
| Население | 166 души (2002) |
| Пощенски код | 7524 |
| МПС код | PP |
| Годивле в Общомедия | |
Годиве (на македонска литературна норма: Годивје) е село в Северна Македония, община Кривогащани.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е равнинно, разположено в областта Пелагония на няколко километра източно от град Крушево.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Годиве е изцяло българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1860 година.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Годивле наброява 244 жители, всички българи християни.[2] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Годивлье има 25 български къщи.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Годивле е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 19 къщи.[4]
В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Гадивле има 144 българи екзархисти.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Годиве е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 166 жители, 165 македонци и 1 сърбин.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 165 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В 2014 година името на селото е сменено от официалното Годиве (Годивје) към оригиналното Годивле.[8]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Годивле
Никола Търпов (1883 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Димитър Ташев в Одринско[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Црква „Свети Атанасиј“, село Годивје // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2016-02-16. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 4 март 2008
- ↑ Закон за изменување и дополнување на законот за територијалната организација на локалната самоуправа во Република Македонија // Службен весник на Република Македонија (149). 13.09 2014. с. 1. Архивиран от оригинала на 2020-10-28.
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
| ||||||||
