Годлево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Годлево.

Годлево
Godlevo.jpg
изглед към Годлево
България
Red pog.png
Годлево
Област Благоевград
Red pog.png
Годлево
Общи данни
Население 494 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 28,718 km²
Надм. височина 877 m
Пощ. код 2768
Тел. код 074402
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 15326
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Разлог
Красимир Герчев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Годлево
Николай Ботев
(ГЕРБ)

Го̀длево е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, Област Благоевград. Кмет е Николай Ботев от ГЕРБ, избран през 2011.

География[редактиране | edit source]

Село Годлево се намира в планински район, в полите на Рила планина, на 6 км от град Разлог, на 150 км от гр. София, на 109 км от ГКП Кулата и на 79 км от ГКП Гоце Делчев. От селото се откриво прекрасна гледка към Пирин планина. Селото се намира на 877 м над морска височина. Най-висока точка в кметството е Радонов гроб(2200 м). Селото има много хубави пастбища за овце и крави.

История[редактиране | edit source]

В селото много често намират римски монети от 1 век пр. Хр.

Църквата „Успение Богородично“ е от 1835 година.[1]

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. в Годлево (Godlévo) има 123 домакинства с 410 жители българи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Годлево, село 1 1/2 ч. на С от Мехомия; разположено е на едно високо равнище между Мехомия и Добърско. Къщите са наредени надлъж покрай един поток. Земята е същата, която е и в Добърско; затуй мнозина са гурбетчии по България и Тракия. Църква има, също и училищя с 1 учител и до 50 ученика. Къите на брой са 160, български.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 10 души от Годлево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Бежанци от Годлево след Горноджумайското въстание

Възможност за ски в Банско(12 км), Добринище(20 км), Кулиното(15 км), Семково(25 км).

Хотели[редактиране | edit source]

В селото има три хотела(К2-K2hotel-bg.com, Припеците-http://www.pripetzite.com/, Асенова къща-http://vila.bg/house-asenova-kashta-450.html), където може да видите най-красивите гледки. Най-добре се вижда Пирина. Отделно си има и механа.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Годлево
Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page1.jpg Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page2.jpg
Обръщение на българското население от Годлево и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Общински план за развитие на община Разлог 2007 - 2013 г.. // Община Разлог. Посетен на 2014-11-13.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 134-135.
  3. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 16.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 837.
  5. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.
  6. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.350-351, 538.
  7. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.46.
  8. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.60.
  9. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.369.
  10. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.146, 268.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
  12. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.634.

12. История на Алуминовия род(книжка). Автор д-р Костадин Алуминов.

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.