Годлево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Годлево.

Годлево
Godlevo.jpg
изглед към Годлево
Общи данни
Население 490 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 28,718 km²
Надм. височина 877 m
Пощ. код 2768
Тел. код 074402
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 15326
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Разлог
Красимир Герчев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Годлево
Николай Ботев
(ГЕРБ)

Го̀длево е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, Област Благоевград. Кмет е Николай Ботев от ГЕРБ, той е избран през 2011.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Годлево се намира в планински район, в полите на Рила планина, на 6 км от град Разлог, на 150 км от гр. София, на 109 км от ГКП Кулата и на 79 км от ГКП Гоце Делчев. От селото се откриво прекрасна гледка към Пирин планина. Селото се намира на 877 м над морска височина. Най-висока точка в кметството е Радонов гроб (2200 м). Селото има много хубави пастбища за овце и крави.

История[редактиране | редактиране на кода]

В селото много често намират римски монети от 1 век пр. Хр.

Около старото село, което се намира на 5 км от селото, минава римски път, а по-високо в планината се намира Стъпката на Крали Марко.

Църквата „Успение Богородично“ е от 1835 година.[1]

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. в Годлево (Godlévo) има 123 домакинства с 410 жители българи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Годлево, село 1 1/2 ч. на С от Мехомия; разположено е на едно високо равнище между Мехомия и Добърско. Къщите са наредени надлъж покрай един поток. Земята е същата, която е и в Добърско; затуй мнозина са гурбетчии по България и Тракия. Църква има, също и училищя с 1 учител и до 50 ученика. Къите на брой са 160, български.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 10 души от Годлево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Бежанци от Годлево след Горноджумайското въстание

Възможност за ски в Банско (12 км), Добринище (20 км), Кулиното (15 км), Семково (25 км), Парангалица (14 км), Конна база (3 км), Национален парк Рила (15 км), хижа Македония (40 км).

Хотели[редактиране | редактиране на кода]

В селото има три хотела (К2hotel – http://www.K2hotel-bg.com, Припеците – http://www.pripetzite.com/, Асенова къща – http://vila.bg/house-asenova-kashta-450.html), където може да видите най-красивите гледки. Най-добре се вижда Пирин.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Годлево
Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page1.jpg Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page2.jpg
Обръщение на българското население от Годлево и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Общински план за развитие на община Разлог 2007 - 2013 г.. // Община Разлог. Посетен на 2014-11-13.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 134-135.
  3. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 16.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 837.
  5. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.
  6. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.350-351, 538.
  7. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.46.
  8. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.60.
  9. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.369.
  10. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.146, 268.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
  12. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.634.

12. История на Алуминовия род(книжка). Автор д-р Костадин Алуминов.

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.