Големо Църско
| Големо Църско Големо Црско | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Атанасий“ | |
  Големо Църско | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Преко Турла |
| Надм. височина | 959 m |
| Население | 4 души (2002) |
| Пощенски код | 6255 |
| Големо Църско в Общомедия | |
Големо Църско или Долно Църско (на македонска литературна норма: Големо Црско; на албански: Cërska e Madhe) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Горен Демир Хисар, макар и административно да е кичевско село. Отдалечено е от Кичево на 28 km.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Според местната легенда в миналото Големо и Мало Църско били едно село, разположено в местността Гармаге. Неговите жители, за да избегнат честите грабежи се оттегли далече от пътищата в долините на планините Влак и Осой и формирали сегашните две села.[1]
В XIX век Големо Църско е чисто българско село в Демирхисарската нахия на Битолската каза на Османската империя. В църквата „Свети Атанасий“ има икона от 1828 година на Архангел Михаил, дело на зографа Димитър от Самарина.[2] Според Васил Кънчов в 90-те години Церско е на хубаво място и има църква на гиздаво място, добро училище и 80 християнски къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Долно Църско живеят 265 българи-християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Големо Църско е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 60 къщи.[5]
Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Големо Църско има 288 българи екзархисти.[6]
При избухването на Балканската война 16 души от Горно и Долно Църско са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
В 1961 година селото има 97 жители.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 4 жители македонци.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 4 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Големо Църско
Блаже Здравев Митрев, български революционер от ВМОРО[9]- Ванчо Танев Андрев, български революционер от ВМОРО[10]
Владо Матевски (р. 1953), северномакедонски ботаник- Иван Анастасов, македоно-одрински опълченец, Трета отделна партизанска рота, Сборна партизанска рота на МОО, носител на орден „За храброст“ ІV степен, роден в Големо или Мало Църско[11]
- Иван Мицев Андрев, български революционер от ВМОРО[10]
- Мише Калчинов, български търговец, банкер и благодетел, от Големо или Мало Църско, починал в София[12]
- Трайко Анастов Андрев, български революционер от ВМОРО[10]
- Христо, деец на ВМОК, делегат на Деветия македоно-одрински конгрес от Стара Загора, роден в Мало или Големо Църско[13]
- Янаки Анастасов, македоно-одрински опълченец, Трета отделна партизанска рота, Сборна партизанска рота на МОО, убит на 27 юли 1913 година, роден в Големо или Мало Църско[14]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Големо Црско // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-11-16. Посетен на 15 ноември 2018.
- ↑ Тричковска, Јулија. Хронологија на раните дела на зографот Михаил (Анагност) од Самарина // УДК. 7.035.1(495), 406. Посетен на 11 април 2014 г.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 15. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 887.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 септември 2007
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.
- ↑ Парцел 2 // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
- ↑ Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 32.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.
| |||||||||||
