Голия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Голия.

Голия (ср. Голија) е планина в Сърбия. Намира се на 40 км югозападно от Иваница и на 32 км северно от Нови пазар. Източно от Голия протича Ибър.

Етимология[редактиране | edit source]

Етимологията на името ѝ е свързано със Стефан Неманя. Основателят на Рашка управлява византийската тогава (българска) област източно от Голия. Етимологията на името на планината, както и на Голяк и фамилията Неманя (от бълг. няма/нема, т.е. не е разполагал със свое владение/бащиния за разлика от братята си) подсказва за периода от живота на Неманя, когато той е резидирал като византийски областен управител в тези западни български земи. [1]

Предание[редактиране | edit source]

Най-високия връх на Голия е Янков камък (ср. Јанков Камен) с надморска височина 1833 м. Народното предание сочи, че двама приятели - Янко и Райко спорили, кой ще изнесе по-бързо по един камък на най-високия връх на Голия. Райко бил по-бърз, но изтървал своя камък и той паднал в реката, по чието име тя се казва Райков поток (ср. Рајков поток). Янко положил своя камък по облога на върха, и оттогава той носи името Янков камък. Следващия по височина връх на Голия е Църни връх (ср. Црни врх) с надморска височина 1795 м.

Говор[редактиране | edit source]

Някои сръбски и босненски езиковеди и диалектолози (Павле Ивич, Далибор Брозович, както и Кръстьо Мисирков) [2] слагат чертата на косовско-моравския говор по билото на Голия, други по река Ибър (Александър Белич), а трети по билото на Копаоник, предвид границите на историческата област Поморавие. Районът на Поибрието е овладян от рашаните след 1130 година, като в следващия период става център на държавността на Рашка. По време на Първата българска държава, районът е част от българската територия [3], за което говори топонимията.

География[редактиране | edit source]

Голия е вододайна планина и принадлежи към вътрешната (континентална) част от Динарската верига. Билото ѝ е разположено в посока запад - изток, като източната му част е извита на север, а западната на юг. Дъбовите гори на Голия са в ниската ѝ част, буковите между 500 и 1000 м. надморска височина, а по високите ѝ части има смърч. На Голия има три природни резервата. Климатът на Голия е суров за умерения пояс - лятото е хладно, а зимата - продължителна и снежна. В района се отглеждат основно картофи, има и малинови насаждения. Голия е богата на гори и пасища. Планината предоставя много добри възможности за летни излети, отдих и туризъм.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Чорович, Владимир. История на сърбите (Владимир Чорович). САНУ, Белград, 1989.
  2. Мисирков, Кръстьо. Значението на моравското или ресавското наречие за съвременната и историческа етнография на Балканския полуостров. Български преглед, година V, книга І, стр. 121-127, 1898.
  3. Коледаров, Петър. Политическа география на средновековната българска държава. БАН, София, 1979/1989.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]