Голо бърдо (област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Голо бърдо (Албания))
Вижте пояснителната страница за други значения на Голо бърдо.

Голо бърдо
СтранаАлбания
Северна Македония
Карта на Дебърско. София, Издание на Дебърското благотворително братство.
Голобърденска женска носия, вероятно от Стеблево[1]

Голо бърдо (на албански: Golloborda или Gollobordë или Gollobërdë, на македонска литературна норма: Голо Брдо) е планинска историко-географска област в Източна Албания и западната част на Северна Македония, югозападно от град Дебър, населен основно от хора с българско и македонско национално съзнание – общо около 10 000 души българоговорещи, предимно мюсюлмани (около 90%) и малко християни.

В Голо бърдо има 23 (или 27) села. Двадесет и едно от тях са на територията на Албания и две (или шест) – на територията на Северна Македония.

Албанската част на областта е в общините Булкиза на област Дебър и Либражд на област Елбасан. Селата в Северна Македония са част от общините Дебър и Струга.

Население[редактиране | редактиране на кода]

На територията на албанската част от Голо бърдо функционира дружеството „Просперитет Голо бърдо“, представляващо българската културна общност с председател Хаджи Пируши от село Стеблево. Самоопределящите се като българи в Република Албания от 2017 година са признати от албанската държава като българско национално малцинство.[2]

Според преброяването от 2001 година населението на Голо бърдо е 8200 души с тенденция към намаляване. След 1990 година голяма част от местните жители се изселват в градовете Елбасан, Тирана, Драч и други. В Тирана изселените от Голо бърдо живеят компактно в квартала Кодра е Прифтит (Попово бърдо).

Част на населението на Голо бърдо има македонско национално съзнание. Тя е организирана в дружество „Мир“, чийто председател е преподавателят в Тиранския университет Кимет Фетаху и дружество „Мост“, чийто председател е Бесник Хасани.[3] В Албания също е признато македонско малцинство, но за разлика от Мала Преспа, където имат статут на национално малцинство, в Голо бърдо населението няма малцинствен статут.[4]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Асенова, Петя. Местни имена от Голо бърдо, Североизточна Албания, в: Езиковедски проучвания в памет на проф. Йордан Заимов, София 2005, с. 41 – 53
  • Асенова, Петя. Българо-албанската интерференция в Голо бърдо (Албания), в: Българите извън България. Сборник с материали от международен симпозиум – Бургас юни 1997, Велико Търново 1997, с. 124 – 127
  • Бояджиев, Тодор. Българите в Голо бърдо Албания), в: Българите извън България. Сборник с материали от международен симпозиум – Бургас юни 1997, Велико Търново 1997, с. 57 – 60
  • Соболев, Андрей Н.; Новик, Александр А. (Ред.). Голо Бордо (Gollobordë), Албания. Материалы балканской экспедиции РАН и СПбГУ 2008 – 2010 гг. СПб.: Наука; München: Otto Sagner Verlag, 2013. 271 с.
  • Мангалакова, Таня. Българите в Мала Преспа и Голо бърдо, в: Проблеми на мултиетничността в Западните Балкани. Теренни проучвания, София 2004, с.276 – 297 (Ethnic Bulgarians in Mala Prespa and Golo Brdo, Problems of Multiethnicity in the Western Balkans, Sofia 2004, p. 298 – 319)
  • Харизанова, Милка. Един български говор от Албания, в: Българите извън България. Сборник с материали от международен симпозиум – Бургас юни 1997, Велико Търново 1997, с. 61 – 64
  • Христова, Евдокия. Говорът на Голо бърдо, Албания, в системата на българските диалекти, „Македонски преглед“, год. ХXX, 2007, кн. 3, 43 – 55.
  • Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]