Голяма Косматка
| Голяма Косматка | |
 Вход към гробницата на Севт III | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Голяма Косматка Местоположение в България Област Стара Загора | |
| Страна |  България |
| Област | Област Стара Загора |
| Археология | |
| Вид | Могила |
| Период | ΙV век пр.н.е. |
| Епоха | Тракийска епоха |
| Голяма Косматка в Общомедия | |
Голямата Косматка е тракийска могила, намираща се на 1 км южно от град Шипка, България. В нея е открита една от малкото запазени неограбени тракийски гробници – най-вероятно тази на Севт III.
Паметникът е отворен за посетители.[1]
Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Голямата Kосматка е сред най-големите могили в Тракия, с максимална височина 23 м и диаметър 130 м.[2] Гробницата е изградена в предварително натрупан за целта могилен насип.[3] Широка алея води към фасадата и входа.
Гробницата се състои от коридор (дромос), дълъг 13 м, и три последователни помещения. Първото помещение е правоъгълно и покрито с фалшив свод. В него е намерен скелет на кон.[4] Второто помещение е с кръгла форма и с куполен покрив, висок 4.50 м. На входа на това помещение се намира мраморна врата, в която са издялани релефни касети, гвоздеи и два релефни медальона, изобразяващи Хелиос на източното крило и Горгона Медуза на западното.[5] Третото помещение представлява монолитен гранитен блок – саркофаг с тегло около 60 тона. В него е издълбана погребалната камера, с моделирано каменно легло. В това помещение са намерени повечето предмети.[6]
Археологически находки от гробницата[редактиране | редактиране на кода]
В третата камера на място са намерени предмети, които свидетелстват за особено пищно погребение. Те включват:[7] златен венец от дъбови листа и жълъди, съдове за пиене и сервиране на вино (три глинени амфори, бронзов аскос и патера, сребърна каничка и фиала, златен киликс); елементи от въоръжението (бронзов шлем със сребърна позлатена апликация, наколенници, нагръдник със златотъкана украса, железен меч в ножница със златни апликации, върхове на копия), украса за конска амуниция, кръгла златна апликация с глава на разярен лъв с прецизно изработени растителни орнаменти, стъклени пулове за игра, предмети, свързани с тоалета: два съда за благовония от алабастър и позлатена сребърна пиксида (кутийка) с форма на мида.
Човешки останки[редактиране | редактиране на кода]
В гробницата не са намерени човешки останки, освен три негорели зъба от 10 – 12-годишен индивид, разпръснати в кръглата камера.[8] Няма данни в подкрепа на идеята, че тялото е било кремирано в дромоса.[9]
Бронзова глава[редактиране | редактиране на кода]
На 7 м пред фасадата е открита бронзова глава от статуя на мъж на средна възраст, с мустаци и брада.[10]
Според проучвателите това е портрет на Севт ІІІ. Димитрова обнародва пълните резултати от извършения химичен анализ на леярската пръст от вътрешността на бронзовата глава, показващи, че тя е от района на гр. Казанлък, т.е. скулпторът/ите, изработили тази статуя, са работили на място. Според Димитрова техниката на изливане на бронза и стилът позволяват да се предположи, че авторът на този античен шедьовър е Силанион – един от най-известните атински скулптори.[11]
Затваряне на гробницата[редактиране | редактиране на кода]
След полагането на гробните дарове, в първата камера е извършено жертвоприношение на кон, мраморната врата към втората камера е начупена и късове от нея, заедно с други камъни и блокове, са използвани за зазиждане на входовете към първите две камери. Коридорът е опожарен и запълнен с камъни и почва.
Интерпретации и дискусии[редактиране | редактиране на кода]
Датировка[редактиране | редактиране на кода]
Предметите, открити в гробницата, се датират от късния IV – ранния III век пр.н.е. Точната дата е трудно да се установи, тъй като металните предмети имат дълъг период на употреба. Една от трите амфори има печат Ἡροτίμου Ἀν(—), който се датира грубо от периода 310 – 275 г. пр.н.е. [12]
Севт ΙΙΙ[редактиране | редактиране на кода]
Аргументите да се твърди, че погребаният в Голямата Косматка е тракийският владетел Севт ІІІ са няколко:[13]
- Върху шлема и два от сребърните съдове е изписано името на собственика им в родителен падеж: Севт (ΣΕΥΘΟΥ);
- Могилата е издигната на 10 км от Севтополис, столицата на Севт III;
- Според Китов изображенията на Севт III върху монетите са сходни с профила на бронзовата глава;
- Датата на погребението съвпада с периода, в който се счита, че е починал Севт ІІІ (за смъртта му няма преки данни; според различните мнения, Севт умира между края на IV век и 80-те години на III век пр.н.е.).[14]
Пиксида с форма на мида[редактиране | редактиране на кода]
Един от най-озадачаващите артефакти от погребалния инвентар е изящната позлатена пиксида с форма на мида (Pecten jacobaeus) с дължина 16 см, широчина 17.8 см, височина 4 см и тегло 381.46 грама.
Едно вероятно обяснение за присъствието на козметична кутийка в иначе воински гроб е, че пиксидата е принадлежала на Береника, съпругата на Севт, спомената в Севтополския надпис. Емил Нанков, който предлага идеята, посочва, че този тип предмети се срещат в богати женски гробове в Южна Италия и Древна Македония, откъдето най-вероятно е и коренът на Береника. Според него Береника поставя пиксидата в гробницата на съпруга си като начин да се сбогува с него.[15]
Надписи върху сребърните съдове[редактиране | редактиране на кода]
Върху два от сребърните съдове има надписи с теглото им в монетни единици (тетрадрахми) и името на собственика (Севт). Според Чавдар Цочев надписите са направени при постъпването на съдовете в хазната на Севт III или при по-късна инвентаризация.[16]
По-ранни фази и култови интерпретации[редактиране | редактиране на кода]
Китов изказва предположението, че преди затварянето на гробницата съоръжението е използвано повече от век като храм, в който са извършвани Орфически мистерии.[17] Твърдението му не е подкрепено с археологически данни.
Археологическо проучване[редактиране | редактиране на кода]
Голямата Косматка е разкопана през септември и октомври 2004 г. от екипа на Георги Китов.
През 2007 г. на могилата са осъществени измервания с георадар, ръководени от Явор Шопов. Според него в могилата се намира по-голяма, неразкопана сграда.[18]
Опазване и консервация[редактиране | редактиране на кода]
От началото на месец юни 2016 г. гробницата е отворена за посетители след извършване на необходимите СМР и реставрационни дейности.[1]
В началото на месец март 2015 г. д-р Момчил Маринов (директор на Историческия музей „Искра“, гр. Казанлък, от 2013 г.), обявява, че могилният насип на Голямата косматка пропада заради дъждовете и усилилите се свлачищни процеси на хълма през пролетта на същата година и земни маси са проникнали в дългия коридор към куполната камера на съоръжението.
Свлачищните процеси са регистрирани от служителите на музея още в началото на 2015 г. и поради това гробницата музей е функционирала със спорадично работно време за посетители до 3 март, след която дата обаче е затворена за посетители.[19]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Тракийски гробници и светилища
- Казанлъшка гробница
- Могила Шушманец
- Оструша
- Могила на Грифоните
- Могила Голяма Арсеналка
- Могила Хелвеция
- Сашова могила
- Сарафова могила
- Траколожка експедиция за могилни проучвания
- Мъглижка гробница
- Севтополис
- Александровска гробница
- Свещарска гробница
- Тракийски култов комплекс (Старосел)
- Четиньова могила (Старосел)
- Хоризонт (могила)
- Мезешка гробница
- Жаба могила
- Чолакова могила
- Кулата (светилище)
- Кабиле
- Скумсале
- Качулата
- Студен кладенец (светилище)
- Светилище Гарванов камък (Старосел)
- Люляковото светилище
- Кози грамади
- Тракийска резиденция „Смиловене“
- Уйов камик
- Мегалит над село Бузовград
- Мегалитно светилище Момини гърди
- Сборови грамади
- Скално светилище Зайчи връх
- Алексица
- Кози грамади (светилище)
- Елдермен
- Маньов дол (подмогилен храм)
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Главният вход на съоръжението -
Фасада на гробницата -
Към коридора на гробницата -
Копие на бронзовата глава (изложено в преддверието на защитното съоръжение) -
Куполът на главната камера -
Релеф на Хелиос -
Релеф на Горгона Медуза -
Касетирано крило от врата с релеф на Медуза -
Касетирано крило от врата с релеф на Хелиос -
Входът към втората камера -
Находки (възстановка на разположението) -
Амфора (погребален инвентар) -
Дромосът -
Скосеният таван на дромоса -
Каменното ложе в централната камера -
Вратите към централната камера
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б muzei-kazanlak.org Могила Голяма Косматка – Гробница Севт ІІІ
- ↑ Димитрова, Диана. Гробницата на цар Севт III в могила Голяма Косматка. София, Арос, 2015. ISBN 978-954-9873-94-8. с. 35 – 36.
- ↑ Димитрова, Диана. Гробницата на цар Севт III в могила Голяма Косматка. София, Арос, 2015. ISBN 978-954-9873-94-8. с. 38.
- ↑ Димитрова, Диана. Гробницата на цар Севт III в могила Голяма Косматка. София, Арос, 2015. ISBN 978-954-9873-94-8. с. 66 – 74.
- ↑ Димитрова, Диана. Гробницата на цар Севт III в могила Голяма Косматка. София, Арос, 2015. ISBN 978-954-9873-94-8. с. 81 – 88.
- ↑ Димитрова, Диана. Гробницата на цар Севт III в могила Голяма Косматка. София, Арос, 2015. ISBN 978-954-9873-94-8. с. 94 – 100.
- ↑ Димитрова, Диана. Гробницата на цар Севт III в могила Голяма Косматка. София, Арос, 2015. ISBN 978-954-9873-94-8. с. 102 – 332.
- ↑ Димитрова, Диана. Гробницата на цар Севт III в могила Голяма Косматка. София, Арос, 2015. ISBN 978-954-9873-94-8. с. 113.
- ↑ Nankov, E. 2011. Berenike bids farewell to Seuthes III: the silver-gilt scallop shell pyxis from the Golyama Kosmatka tumulus Archaeologia Bulgarica 15(3), с. 2.
- ↑ Saladino, V., 2012. Il ritratto di Seuthes III, Jahrbuch des Deutschen Archäologischen Instituts 127/128, 125 – 205.
- ↑ Димитрова, Д. „Гробницата на Севт III в могила Голяма Косматка“, София 2015, ИК Арос, ISBN 978-954-9873-94-8
- ↑ Tzochev, Ch. 2016. Accounts from the treasury of Seuthes III: inscribed silver plate found in the tomb of the Golyama Kosmatka Mound, Hesperia 85(4), 783 footnote 7. doi:10.2972/hesperia.85.4.0779
- ↑ Kitov, G., 2005. The newly discovered tomb of the Thracian ruler Seuthes III, Archaeologia Bulgarica 9(2), 52.
- ↑ Tzochev, Ch. 2016. Accounts from the treasury of Seuthes III: inscribed silver plate found in the tomb of the Golyama Kosmatka Mound, Hesperia 85(4), 783. doi:10.2972/hesperia.85.4.0779
- ↑ Nankov, E. 2011. Berenike bids farewell to Seuthes III: the silver-gilt scallop shell pyxis from the Golyama Kosmatka tumulus Archaeologia Bulgarica 15(3), с. 1 – 22.
- ↑ Tzochev, Ch. 2016. Accounts from the treasury of Seuthes III: inscribed silver plate found in the tomb of the Golyama Kosmatka Mound, Hesperia 85(4), 779 – 794. doi:10.2972/hesperia.85.4.0779
- ↑ Китов Г., „Царската долина на траките в Казанлъшко“, сб. „Казанлък в миналото и днес“, кн. 5, 1995 г., Стара Загора
- ↑ Китов, Г., М. Първин, Я. Шопов 2008. Проучване с георадар на могилата „Голямата Косматка“ до с. Шипка Археологически открития и разкопки през 2007 г. София, 291 – 293
- ↑ dariknews.bg „Пропада хълмът над гробницата на Севт Трети“, публикация от 19 март 2015, Автор – Деляна Бобева
| |||||||||||||||||
