Голяма асамблея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Голямата асамблея, означавана също и като Голямата Синагога (не бива да се бърка с Великия Синедрион от времето на Наполеон Бонапарт) и Големия Синод е според равинската традиция събрание на еврейски мъдреци учредено по времето, а вероятно и под натиска на Ездра.

Времеви период[редактиране | edit source]

Точния времеви период на Голямата асамблея не е точно установен и по въпроса съществуват различни мнения и спорове. Със сигурност това е исторически по времето на Втория храм, т.е. след 515 г. пр.н.е. Проблемът за точното хронологизиране идва от обстоятелството, че духовното и друго обучение през този период е предимно устно.

След излизане на книгата "Въведение в историята на Израел" с документалната хипотеза, като цяло се приема, че този период започва от Ездра, а Неемия го предхожда, а не следхожда. Документалистите датират мисията на Ездра в Юдея в 398 г. пр.н.е., понеже в онзи геополитически момент възникнало напрежение между Ахеменидите и Древен Египет (през 402 г. пр.н.е. Египет отхвърлил властта на Персия).

Въпросът с наименованието на това събрание на мъдреците на Юдея (може би ученици по закона (Тората) на персийските мисионери Неемия и Ездра от Вавилон) още повече усложнява хронологически времевия въпрос. Последвалия термин Синедрион произлиза от общото древногръцко събрание учредило Коринтския съюз с цел "развързване на Гордиевия възел" и успешна война чрез поход срещу Ахеменидите и Древна Персия. В този смисъл еврейския Синедрион би следвало да е учреден по времето или след походите на Александър Велики (333/332 г. пр.н.е.) в Азия или най-късно по времето на Диадохите с възникването на елинистичния юдаизъм с цел противодействие, пресичане и изкореняване на персийското влияние върху Юдея, евреите и семитите в Близкия изток по подобие на древногръцкото общо събрание провело се в Коринт по-рано. В този контекст не е ясно как върховния еврейски орган на самоуправление се трансформира, или въобще се трансформира, от Асамблея, Синагога или Синод в Синедрион.

Значение[редактиране | edit source]

Според Велхаузен, през този период продължава избистрянето на юдейската религиозна концепция от продължителите на Ездра наричани книжници и свещеници (последните свързани повече с религиозния култ отколкото със завещаната от Неемия и Ездра най-вече книжовна традиция) групирани около Йерусалимския храм. През този период се създава втората част (пророците) след Тората от Танах - Невиим. Третата част от еврейската Библия (Кетувим) е съставена около 100 г. от нашата ера.

Последващия период от историята на евреите, наричан Зугот, е отражение на геополитическите промени в античния свят, настъпили с унищожението на Картаген и походите на легионите на изток, с влиянието на тези събития върху земите на Ханаан и Финикия, съседни на Юдея.

Благодарение на Голямата (Генералната) асамблея се утвърждава теокрацията с единния еврейски култ към Йехова само на едно "високо" място - Йерусалимския храм. С периода на асамблеята или първия Синод свършва т.нар. "библейско време", т.е. редакцията на еврейския закон и канон - Тората с пророците и започва периода на съвременния юдаизъм - зугота (обичайно датиран от властта на Селевкидите над Юдея /200 г. пр.н.е./ или от въстанието на Макавеите). Този период е преходен между пророците и равините с техните писания, редактирани окончателно от еврейската духовна академия в Ямнех (Явнех), Палестина, около 100 г. от нашата ера.

Времеви показател на Голямата асамблея в историята на юдаизма

Състав на еврейския върховен орган на самоуправление[редактиране | edit source]

Приема се, че състава на асамблеята или този първи орган на еврейско самоуправление възлиза на 120 мъдреци, но бройката е спорна, като по други данни от равинската традиция този брой е 85 или 70. Картагенският общ съвет (олигархичен орган на градското самоуправление) наброявал 104 представители, а данните въз основа на Септуагинта и християнската литература издават състав на Синедриона от времето на Птолемеите до разрушаването на Храма от Тит между 70 и 72 (най-вероятен е нечетния брой от 71, заради възможността за формиране на мнозинство на гласовете).

Отражение в християнството[редактиране | edit source]

Приложението, т.е. спазването на така формирания еврейски канон намира отражение в проповедта на планината, насочена към "вразумяването на евреите" от последния пророк и еврейски месия:

Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня.

Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

(Мат 5:17-18)

Съвременно отражение[редактиране | edit source]

Равинската традиция за броя на представителите в първото исторически потвърдено събрание в еврейската история е възприето и относно броя на представителите в Кнесета в Израел.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]