Голяма асамблея
Голямата асамблея, означавана също и като Голямата Синагога (не бива да се бърка с Великия Синедрион от времето на Наполеон Бонапарт) и Големия Синод е според равинската традиция събрание на еврейски мъдреци учредено по времето, а вероятно и под давлението, на Ездра.
Съдържание |
Времеви период [редактиране]
Точния времеви период на Голямата асамблея не е точно установен и по въпроса съществуват различни мнения и спорове. Със сигурност това е исторически по времето на Втория храм, т.е. след 515 г. пр.н.е. Проблемът за точното хронологизиране идва от обстоятелството, че духовното и друго обучение през този период е предимно устно.
След излизане на книгата "Въведение в историята на Израел" с документалната хипотеза, като цяло се приема, че този период започва от Ездра, а Неемия го предхожда, а не следхожда. Документалистите датират мисията на Ездра в Юдея в 398 г. пр.н.е., понеже в онзи геополитически момент възникнало напрежение между Ахеменидите и Древен Египет (през 402 г. пр.н.е. Египет отхвърлил властта на Персия).
Въпросът с наименованието на това събрание на мъдреците на Юдея (може би ученици по закона (Тората) на персийските мисионери Неемия и Ездра от Вавилон) още повече усложнява хронологически времевия въпрос. Последвалия термин Синедрион произлиза от общото древногръцко събрание учредило Коринтския съюз с цел "развързване на Гордиевия възел" и успешна война чрез поход срещу Ахеменидите и Древна Персия. В този смисъл еврейския Синедрион би следвало да е учреден по времето или след походите на Александър Велики (333/332 г. пр.н.е.) в Азия или най-късно по времето на Диадохите с възникването на елинистичния юдаизъм с цел противодействие, пресичане и изкореняване на персийското влияние върху Юдея, евреите и семитите в Близкия изток по подобие на древногръцкото общо събрание провело се в Коринт по-рано. В този контекст не е ясно как върховния еврейски орган на самоуправление се трансформира, или въобще се трансформира, от Асамблея, Синагога или Синод в Синедрион.
Значение [редактиране]
Според Велхаузен, през този период продължава избистрянето на юдейската религиозна концепция от продължителите на Ездра наричани книжници и свещеници (последните свързани повече с религиозния култ отколкото със завещаната от Неемия и Ездра най-вече книжовна традиция) групирани около Йерусалимския храм. През този период се създава втората част (пророците) след Тората от Танах - Невиим. Третата част от еврейската Библия (Кетувим) е съставена около 100 г. от нашата ера.
Последващия период от историята на евреите, наричан Зугот, е отражение на геополитическите промени в античния свят, настъпили с унищожението на Картаген и походите на легионите на изток, с влиянието на тези събития върху земите на Ханаан и Финикия, съседни на Юдея.
Благодарение на Голямата (Генералната) асамблея се утвърждава теокрацията с единния еврейски култ към Йехова само на едно "високо" място - Йерусалимския храм. С периода на асамблеята или първия Синод свършва т.нар. "библейско време", т.е. редакцията на еврейския закон и канон - Тората с пророците и започва периода на съвременния юдаизъм - зугота (обичайно датиран от властта на Селевкидите над Юдея /200 г. пр.н.е./ или от въстанието на Макавеите). Този период е преходен между пророците и равините с техните писания, редактирани окончателно от еврейската духовна академия в Ямнех (Явнех), Палестина, около 100 г. от нашата ера.
| Времеви показател на Голямата асамблея в историята на юдаизма |
|---|
Състав на еврейския върховен орган на самоуправление [редактиране]
Приема се, че състава на асамблеята или този първи орган на еврейско самоуправление възлиза на 120 мъдреци, но бройката е спорна, като по други данни от равинската традиция този брой е 85 или 70. Картагенският общ съвет (олигархичен орган на градското самоуправление) наброявал 104 представители, а данните въз основа на Септуагинта и християнската литература издават състав на Синедриона от времето на Птолемеите до разрушаването на Храма от Тит между 70 и 72 (най-вероятен е нечетния брой от 71, заради възможността за формиране на мнозинство на гласовете).
Отражение в християнството [редактиране]
Приложението, т.е. спазването на така формирания еврейски канон намира отражение в проповедта на планината, насочена към "вразумяването на евреите" от последния пророк и еврейски месия:
| „ | Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня.
Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. |
“ |
(Мат 5:17-18)
Съвременно отражение [редактиране]
Равинската традиция за броя на представителите в първото исторически потвърдено събрание в еврейската история е възприето и относно броя на представителите в Кнесета в Израел.
Източници [редактиране]
- ВЕЛИ́КИЙ СОБО́Р на страниците на Електронната еврейска енциклопедия (на руски език)
- Евреите по времето на Исус. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.
- Еврейска енциклопедия от 1901/06 г. на английски език - SYNAGOGUE, THE GREAT
