Голяма водна земеровка
| Голяма водна земеровка | ||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||
Голямата водна земеровка (Neomys fodiens) е вид дребни бозайници, принадлежащи към семейство Земеровкови (Soricidae). Разпространени са в умерените зони на Евразия от Британските острови да Северна Монголия, а в откъснати области - до течението на Яндзъ и Сахалин. Срещат се и в България, главно край течащи водни басейни в планините.[2]
Голямата водна земеровка е сравнително едра за семейството с дължина на тялото и главата 64-95 mm и на опашката - 47-69 mm. По долната страна на опашката и по удълженото задно стъпало има твърди косми, които използва при плуване. Козината е гъста и къса, като се удължава през зимата. На цвят е тъмносива до черна по гърба и сребристобяла или жълтеникава по корема. При някои екземпляри част от долната страна е кафеникава.[2]
Голямата водна земеровка е активна целогодишно през цялото денонощие. Живее в дупки, които сама копае, а понякога се заселва и в изоставени тунели на други животни. Храни се с мекотели, бръмбари, мравки, по-рядко с малки риби, жаби и попови лъжички, като намира храната си главно във водата. За едно денонощие изяжда до храна с маса до 116% от нейната собствена. Продължителността на живота е около 18 месеца, като за това време женските обикновено раждат три пъти - максимум веднъж през годината на собственото си раждане и два пъти през следващата година. Броят на малките при едно раждане е между 4 и 10.[2]
Източници [редактиране]
- ↑ ((en)) Insectivore Specialist Group. Neomys fodiens. // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 1996. Посетен на 5 May 2006.
- ↑ а б в Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 129-132.
