Голяма дропла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дропла.

Голяма дропла
Otis tarda.jpg
Голяма дропла (Otis tarda)
Червена книга на България
Status iucn3.1 CR bg.svg
Критично застрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Gruiformes Жеравоподобни
семейство: Otidae Дроплови
род: Otis Дропли
вид: О. tarda Дропла
Научно наименование
Уикивидове Otis tarda
Linnaeus, 1758

Голямата дропла (Otis tarda) е птица от семейство Дроплови. Среща се и в България. Тя е най-голямото животно, което може да лети. Мъжките дропли достигат до 90-105 cm на височина, около 115 cm на дължина и 210-270 cm размах на крилете при тегло между 6-18 кг като най-често то е около 13 кг. Най-големият потвърден екземпляр е бил с тегло от 21 кг. Женските са по-малки и обикновено са високи 75-85 cm, дълги до 90 cm и с размах на крилете от 180 cm. Тежат средно около 4,5 кг. Гърдите и шията на женските са голи за разлика от мъжките.

Разпространение[редактиране | edit source]

Общо разпространение. Вид с транспалеарктично разпространение (от Португалия до Североизточен Китай). В Европа гнезди в Португалия, Испания, Германия, Полша, Чехия, Словакия, Австрия, Унгария, Сърбия, Молдова, Украйна и Югозападна Русия. През последните 100–150 години с увеличаването на обработваемите земи, частично разширява ареала си.

Разпространение и численост в България. Към края на XIX в. е отбелязан, че гнезди повсеместно; по-късно е установен само в района на с. Златията, Добруджа и Варненско [1, 2, 3]. Сега вероятно е изчезнал като гнездещ вид. Последните две непотвърдени наблюдения на гнездящи птици са от средата на 90-те години на XX в. – с. Златията и край с. Безводица, Добричко. След 1990 г. е наблюдаван само през зимата.

В миналото голямата дропла е била много по-разпространена у нас и вероятно населявала повечето обширни равнинни местности в страната. По костни останки от плейстоцен и холоцен видът е установен от палеоорнитолога проф. Златозар Боев в десетки находида, както в Северна, така и в Южна България. Те доказват че голямата дропла е била сред най-ценените ловни птици и повечето от останките ѝ произлизат от т. н. кухненски отпадъци от древните селища.[2]

Размножаване[редактиране | edit source]

Гнезди в разнообразни степни стации – разорани полета с ръж, хълмисти безлесни коилни степи (черноземни и глинести). В началото на юни снася 1–10 яйца. През последните десетилетия средният брой яйца в целия ареал на вида е намалял от 4 на 2. Малките се излюпват през юли и дълго остават с женската. Изборът на гнездовия участък е свързан не толкова с характера на стацията, колкото с наличието в съседство на животинска храна, необходима за малките в ранната им възраст. [7]. Той зависи от близостта и броя на мравуняците, защото мравешките яйца са основната храна на пиленцата и на младите птици. Новоизлюпените малки нямат голяма подвижност и хранителният им участък е ограничен.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Застрашен от изчезване вид, включен в Червената книга. Биологична експериментална база „Калимок“ прави опити за реинтродукция на вида в природата ни.[3]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Червена книга на Република България. Голяма дропла. Посетен на 19 февруари 2012
  2. Boev, Z. 2003. Distribution of the Little Bustard (Tetrax tetrax /Linnaeus, 1758/) and the Great Bustard (Otis tarda Linnaeus, 1758) (Aves: Otididae Gray, 1845) in Bulgaria during the Late Pleistocene and the Holocene. – Annual of Sofia University “St. Kliment Ochridski”, Faculty of Biol., Book 1 – Zoology, T. 93-94 (2003): 41-47.
  3. Сайтът на Биологична експериментална база „Калимок“