Голямо Дряново

Голямо Дряново
Голямо Дряново 42.66507, 25.251455 Голямо Дряново
Общи данни
Население	334 души (15 март 2024 г.) 26,1 души/km²
Землище	12,799 km²
Надм. височина	441 m
Пощ. код	6146
Тел. код	04346
МПС код	СТ
ЕКАТТЕ	15864
Администрация
Държава	България
Област	Стара Загора
Община    – кмет	Казанлък Галина Стоянова (ГЕРБ; 2011)

Голямо Дряново е село в Южна България. То се намира в община Казанлък, област Стара Загора.

География

Северно и югоизточно от селото има смесена широколистно-иглолистна гора. В миналото, до 1973 година, има вековни брястове, които заболяват от холандска болест и са изсечени. Най-старият орех в България (500-годишен) се намира до 1993 година в югозападния край на селото. Има много стари орехи и дрянове. Големи орехови градини (3000 дка) се намират южно и западно от селото. Северно от селото извират десетина потока, а на 200 м източно от селото тече река Лешница. Началото ѝ е 20 km на север под връх Корита в Стара планина. Влива се на 4 km южно в яз. „Копринка“.

История

Северно от селото има тракийски могили. До 1879 г. селото е изцяло турско. Името му е Бичерлии. След изселването на турците в 1879 година, около 1885 година тук пристигат колибари от Габровско. В 1906 година името на селото е сменено на Голямо Дряново.

Население

Численост

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 487 1946 482 1956 435 1965 368 1975 417 1985 259 1992 345 2001 300 2011 262 2021 328

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	262	100.00
Българи	260	99,23
Турци
Цигани	0	0,00
Други
Не се самоопределят
Не отговорили	1	0,38

Религии

Хората от селото са православни християни. Има нова църква, открита през 2001 година.

Културни и природни забележителности

Училището датира от 1886 година, а нова сграда на училището е построена през 1935 година. Читалището е основано през 1902 година.

Културни паметници

Стари къщи – тревненски стил, декларирани за паметници на културата:

• Малешковата;
• Къщата на Косьо Иванов и синове Кръстю Косев и Косьо Косев – най-голямата и просторна къща в селото, построена през 1895 година с действащ дюкян след 1944 година (производство на боза и тахан халва).
• Ланковата;
• Тотьо Бумбаловата;
• Къщата на Деню и Гуна Бумбалова (сега на семейство Ангелови) – строена 1899 година, с 6 стопански постройки (навес, обори, плевни), с двойна пещ, с музейна битова стая, двор с течаща през него вада с чемшир и двуметрова ограда.

Личности

• Никола Ланков (1902 – 1965), български поет, нар. деятел на културата (1965).
• Спас Христов (1907 – ?), български офицер, генерал-майор от МВР