Голямо сръбско преселение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Grb Nemanjica mini transparent.png
шаблон
История на сърбите
Древни култури на територията на Сърбия
 • Старчево-Кришка култура •
 • Винчанска култура •
Антична история на територията на Сърбия
 • Илирия / илири / илирийски племена •
 • трибали • ауториати • скордиски •
 • Илирик • Панония • Далмация •
 • Мизия / Горна Мизия •
 • Вътрешна Дакия / Крайбрежна Дакия •
 • дардани / Дардания •
Средновековна история на сърбите
 • Бела Сърбия • Средновековни сръбски земи •
 • Дукля / Зета • Рашка / Душаново царство •
 • Босненско банство / Кралство Босна •
 • Пагания • Захумлие / Хум • Травуния / Каналия •
 • Моравско княжество / Владения на Никола •
 • Косовско деспотство •
 • Смедеревско деспотство •
 • Херцеговина • Черна гора •
Сръбските земи под османска власт
 • пречански сърби / Военна граница •
 • Първо хабсбургско управление •
 • Второ хабсбургско управление •
 • Първо сръбско въстание •
 • Второ сръбско въстание •
Нова история на сърбите
 • Княжество Сърбия / Кралство Сърбия •
 • Княжество Черна гора / Кралство Черна гора •
 • Сърбия по време на Първата световна война •
 • Кралство на сърби, хървати и словенци •
 • Кралство Югославия •
 • Сърбия по време на Втората световна война •
 • Четничество / Офанзиви срещу партизаните •
 • СФРЮ / Социалистическа република Сърбия •
 • Съюзна Югославия / Сърбия и Черна гора •
 • Босна и Херцеговина / Република Сръбска •
Историография на сърбите
 • История на сръбския народ •
 • История на сърбите (Константин Иречек) •
 • История на сърбите (Владимир Чорович) •
Serbian Cross1Red.svg
Портал Сърбия
Serbian flag mini.svg


Голямото сръбско преселение (ср. Велика сеоба Срба) е миграционен процес в периода 1690-1737 години.

През 1683 година между Австрия и Турция започва дългата Голяма турска война, която завършва с Карловецкия мирен договор (1699). Австрийските войски първоначално имат успехи. Те навлизат в Западна България, достигайки до северна Македония, превземайки Скопие, палейки Велес, и прониквайки до Щип, Кюстендил, Дупница, Перник и други български градове и паланки. Християнското население се побунва срещу османската власт, и се присъединява към едноверците-австрийци. [1]

През 1690 година австрийската армия е разбита при Качаник, и почва да отстъпва на север, повличайки компрометираното българско население от северна Македония и особено сръбското от Косово. Цялото по-будно и по-имотно сръбско население, начело с печкия патриарх Арсений III и духовенството, избягват в Австрия, заселвайки се по Военната граница. От това време датират и първите вълни на последващо поселение на българско население по долината на Морава. [2]

Друго по-малко преселение на сърби от Косово към Австрия става по време на войната през 1737 г., когато заедно с народа забегва и патриарх Арсений IV.

Процесът на изселване на сърби и българи в посока север-юг /във Военната граница/ за периода 15-18 век, по време на Османското робство, е постоянен. Сръбските преселения /основно по пътя Митровица - Чачак - Белград - Нови сад/ от средновековните сръбски земи, Рашка и Косово са основно в Срем и Бачка, но има значителни и в Банат, Славония и Бараня, а българските са от българските земи по долината на Морава /през Поморавието/ към Белград и Банат (банатските българи).

Източници[редактиране | edit source]

  1. Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София.. документ № 62, 1915, 1917.
  2. Занетов, Гаврил. Населението по долината на Велика Морава. Държавна печатница, 1918.

Вижте също[редактиране | edit source]