Голямо сръбско преселение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сърбите пресичат Дунав през 1690 година

Голямото сръбско преселение (на сръбски: Велике сеобе Срба) е общо наименование на две преселнически вълни на сърби от Османската империя в Хабсбургската монархия. Те протичат около 1690 и 1739 година във връзка с Австро-турските войни.

Голямото преселение е част от продължителен процес на сръбска миграция към хабсбургската територия, започнал със завладяването на Сръбското деспотство в средата на XV век и усилил се след 1630 година, когато Хабсбургите започват активно да насърчават заселването по Военната граница.

Първа вълна (1689-1692)[редактиране | редактиране на кода]

Областите с по-значително заселване на сърби през 1690 година (в синьо)

Успешното хабсбургско настъпление на Балканите през 1688-1689 година, по време на Австро-турската война от 1683-1689 година, предизвиква бунтове сред местните християни — сърби, албанци[1] и българи (вижте Чипровско въстание и въстание на Карпош), които подпомагат или се присъединяват към хабсбургските войски.[2] След поражението при Качаник хабсбургските войски се изтеглят на север и в Белград се струпват голям брой християнски бежанци.

Император Леополд I разрешава на бежанците да пресекат границата и да се заселят на хабсбургска територия, а печкият патриарх Арсений III е признат за техен водач и получава титлата помощник-войвода (оттам идва и наименованието на областта Войводина).[3] Бежанците от тази вълна се установяват не във Войводина, голяма част от която остава под османска власт и вече има значително сръбско население,[4] а главно в западната част на Унгария, на север до Комарно и Сентендре, който дълго след това е със сръбско мнозинство от населението.[5]

Втора вълна (1737-1739)[редактиране | редактиране на кода]

Друго по-малко преселение на сърби от Хабсбургската монархия става през 1739 година, когато Хабсбургска Сърбия е отново завладяна от османците след двадесетгодишно хабсбургско управление. Повечето бежанци от тази вълна се установяват в областта Срем.

Численост на преселниците[редактиране | редактиране на кода]

Въпросът за числеността на преселниците е спорен, поради ограничените първични източници и политическите спекулации с него. В сръбската историография е наложено числото 37 хиляди семейства — то се основава на манастирска хроника от Шишатовацкия манастир, писана около 1718 година.[6] Изхождайки от този брой на семействата различни автори оценяват броя на преселниците между 60 хиляди[7] и 400-500 хиляди (разглеждайки семействата като цели задруги).[8]

В същото време самият патриарх Арсений III говори за „над 30 хиляди души“ през 1690 година и за „над 40 хиляди души“ през 1696 година.[9] През 1703 година кардинал Леополд фон Колонич, който е склонен да преувеличава размера на преселението, говори за над 60 хиляди души.[9]

В края на XIX век сръбската историография придава политически характер на въпроса за Голямото преселение. Според Йован Цвиич и неговите последователи, Преселението довежда до обезлюдяването на Косово и неговата колонизация от албанците, като тази теза става основа на сръбските териториални претенции към областта. Тя противоречи на многобройни първични източници, според които още в края на XVI век населението на Косово е предимно мюсюлманско, а и много от местните християни — католици и православни — са албанци.[1]

Според някои български автори, масовото изселване на сърбите в края на XVII век поставя началото на заселване на българи в Поморавието.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Мете, Серж. История на албанците. София, Издателство „Рива“, 2007. ISBN 978-954-320-132-7. с. 241-243.
  2. Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София. документ № 62, 1915, 1917.
  3. Pavlowitch, Stevan K. Serbia: The History Behind the Name. C. Hurst & Co. Publishers, 2002. ISBN 9781850654766. p. 20. (на английски)
  4. Popović, Dušan J. Srbi u Vojvodini, knjiga 1. Novi Sad, 1990. с. 212. (на сръбски)
  5. Kicošev, Saša и др. Razvoj etničke i verske strukture Vojvodine. Novi Sad, 2010. с. 14. (на сръбски)
  6. Malcolm, Noel. Kosovo — a short history. London, Pan Books, 2002. p. 161. (на английски)
  7. Popović, Tatjana. Prince Marko: the hero of South Slavic epics. p. 28. (на английски)
  8. Picot, A.E. Les Serbes de Hongrie. 1873. p. 75. (на френски)
  9. а б Frantz, Eva Anne. Albanische Geschichte: Stand und Perspektiven der Forschung. 2009. S. 238. (на немски)
  10. Занетов, Гаврил. Населението по долината на Велика Морава. Държавна печатница, 1918.