Гонкур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Гонкур”

Едмон дьо Гонкур
Присъждана за най-добра и най-творческа проза на годината
От Академия "Гонкур"
Дата ноември, ежегодно
Държава Франция
Връчена за първи път 1903 г.
Официален
уебсайт
http://academie-goncourt.fr/

Наградата „Гонкур” (на френски: Prix Goncourt) е престижна френска литературна награда, която се определя ежегодно от Академията „Гонкур”.

История[редактиране | edit source]

Академията Гонкур е създадена във Франция през 1900 г. по волята на Едмон дьо Гонкур (на френски: Edmond de Goncourt), както и с намеренията на по-рано починалия му брат Жул дьо Гонкур (на френски: Jules de Goncourt).

Целта на този литературен кръг е да се определя едноименната френска литературна награда за „работа на въображението в проза“. Юридически Академията „Гонкур“ е основана през 1902 г., а първата награда е връчена на 21 декември 1903 г. Съгласно завещанието на братя Гонкур десетте члена на Академията трябва да бъдат измежду най-изтъкнатите писатели на времето, а награденият роман — най-значителното художествено произведение в проза, написано на френски език за годината. Не е задължително авторът да е французин. Наградата може да бъде присъдена само веднъж в живота на всеки писател. Изключение прави само литературната измама на Ромен Гари, награден през 1956 за романа „Корените на небето“ (Les Racines du ciel ), и през 1975, под псевдоним Емил Ажар, за романа „Животът пред теб“ (La Vie devant soi).

„Гонкур“ макар и символична (от 10 евро) е най-престижната литературна награда във Франция. Тя е твърде желана от писателите поради славата, с която се сдобива лауреатът, и очаквания голям тираж на избрания роман. Тази литературна награда се връчва всяка година в първата седмица на месец декември. Името на лауреата се провъзгласява на 3 ноември в ресторант „Друан“, където членовете се събират всеки първи вторник на месеца.

На същото място и по същото време се обявява и алтернативната награда за литература „Ренодо”.

За 2006 г. наградата „Гонкур“ получава американският писател Джонатан Лител за романа Les Bienveillantes („Доброжелателните“).

Носители на наградата[редактиране | edit source]

  • 1903 — John-Antoine Nau, Force ennemie
  • 1904 — Леон Фрапие, La Maternelle
  • 1905 — Клод Фарер, Цивилизованите
  • 1906 — Jérôme et Jean Tharaud, Dingley, l'illustre écrivain
  • 1907 — Émile Moselly, Terres lorraines et Jean des Brebis ou le livre de la misère
  • 1908 — Франсис дьо Миомандър, Écrit sur de l'eau…
  • 1909 — Marius-Ary Leblond, En France
  • 1910 — Louis Pergaud, De Goupil à Margot
  • 1911 — Алфонс дьо Шатобриан, Господин де Лудрин
  • 1912 — André Savignon, Filles de la pluie
  • 1913 — Marc Elder, Le Peuple de la mer
  • 1914 — Adrien Bertrand, L'Appel du sol (Calmann-Lévy) (décerné en 1916)
  • 1915 — Рьоне Бенжамен, Gaspard
  • 1916 — Анри Барбюс, Огънят
  • 1917 — Henry Malherbe, La Flamme au poing
  • 1918 — Жорж Дюамел, Civilisation
  • 1919 — Марсел Пруст, À l'ombre des jeunes filles en fleurs (volume 2 d'À la recherche du temps perdu)
  • 1920 — Ернес Перошон, Нени
  • 1921 — René Maran, Batouala
  • 1922 — Анри Беро, Le Vitriol de Lune et Le Martyre de l'obèse
  • 1923 — Lucien Fabre, Rabevel ou le Mal des ardents
  • 1924 — Thierry Sandre, Le Chèvrefeuille, le Purgatoire, le Chapitre XIII
  • 1925 — Maurice Genevoix, Raboliot
  • 1926 — Henri Deberly, Le Supplice de Phèdre
  • 1927 — Морис Бедел, Jérôme 60° latitude nord
  • 1928 — Maurice Constantin-Weyer, Un homme se penche sur son passé
  • 1929 — Марсел Арланд, L'Ordre
  • 1930 — Анри Фоконие, Malaisie
  • 1931 — Jean Fayard, Mal d'amour
  • 1932 — Guy Mazeline, Les Loups
  • 1933 — Андре Малро, Съдбата на човека
  • 1934 — Роже Версел, Capitaine Conan
  • 1935 — Joseph Peyré, Sang et lumières
  • 1936 — Maxence Van der Meersch, L'Empreinte du dieu
  • 1937 — Charles Plisnier, Faux Passeports
  • 1938 — Анри Троая, L'Araigne
  • 1939 — Филип Ериа, Разглезените деца
  • 1940 — Francis Ambrière, Les Grandes Vacances
  • 1941 — Henri Pourrat, Vent de Mars
  • 1942 — Marc Bernard, Pareils à des enfants
  • 1943 — Marius Grout, Passage de l'homme
  • 1944 — Елза Триоле, Le premier accroc coûte 200 francs
  • 1945 — Жан-Луи Бори, Моето село под германците
  • 1946 — Жан-Жак Готие, Histoire d'un fait divers
  • 1947 — Жан Луи Кюртис, Горите на ноща
  • 1948 — Морис Дрюон, Les Grandes Familles
  • 1949 — Робер Мерл, Уикенд в Зюидкот
  • 1950 — Paul Colin, Les Jeux sauvages
  • 1951 — Жулиен Гракх, Бреговете на Сирт
  • 1952 — Béatrix Beck, Léon Morin, prêtre
  • 1953 — Пиер Гаскар, Пътвуване сред живите
  • 1954 — Симон дьо Бовоар, Мандарините
  • 1955 — Roger Ikor, Les Eaux mêlées
  • 1956 — Ромен Гари, Корените на небето (Les Racines du ciel)
  • 1957 — Roger Vailland, La Loi
  • 1958 — Francis Walder, Saint-Germain ou la Négociation
  • 1959 — Андре Шварц-Барт, Последният праведник
  • 1960 — Vintila Horia, Dieu est né en exil
  • 1961 — Jean Cau, La Pitié de Dieu
  • 1962 — Anna Langfus, Les Bagages de sable
  • 1963 — Арман Лану, Когато морето се отегля
  • 1964 — Georges Conchon, L'État sauvage
  • 1965 — Jacques Borel, L'Adoration
  • 1966 — Едмонд Шарл-Ру, Да забравиш Палермо
  • 1967 — André Pieyre de Mandiargues, La Marge
  • 1968 — Бернар Клавел, Плодовете на зимата
  • 1969 — Фелисиен Марсо, Creezy
  • 1970 — Мишел Турние, Горски цар
  • 1971 — Jacques Laurent, Les Bêtises
  • 1972 — Жан Кариер, L'Épervier de Maheux
  • 1973 — Жак Шесекс, Човекоядецът
  • 1974 — Паскал Лене, Плетачката на дантели
  • 1975 — Емил Ажар (Ромен Гари), Животът пред теб
  • 1976 — Patrick Grainville, Les Flamboyants
  • 1977 — Didier Decoin, John l'Enfer
  • 1978 — Патрик Модиано, Улица „Тъмните магазинчета“
  • 1979 — Антонин Майе, Пелагия Каручката
  • 1980 — Yves Navarre, Le Jardin d'acclimatation
  • 1981 — Lucien Bodard, Anne Marie
  • 1982 — Dominique Fernandez, Dans la main de l'Ange
  • 1983 — Frédérick Tristan, Les Égarés
  • 1984 — Маргьорит Дюрас, „Любовникът“
  • 1985 — Yann Queffélec, Les Noces barbares
  • 1986 — Michel Host, Valet de nuit
  • 1987 — Тахар Бен Джалун, La Nuit sacrée
  • 1988 — Ерик Орсена, L'Exposition coloniale
  • 1989 — Jean Vautrin, Un grand pas vers le Bon Dieu
  • 1990 — Жан Руо, Полета на честта
  • 1991 — Пиер Комбеско, Les Filles du Calvaire
  • 1992 — Патрик Шамоасо, Тексако
  • 1993 — Амин Маалуф, Скалата на Таниос
  • 1994 — Дидие ван Коелер, Билет в една посока
  • 1995 — Андрей Макин, Френското завещание
  • 1996 — Pascale Roze, Le Chasseur Zéro
  • 1997 — Patrick Rambaud, La Bataille
  • 1998 — Paule Constant, Confidence pour confidence
  • 1999 — Жан Ешноз, Тръгвам си
  • 2000 — Jean-Jacques Schuhl, Ingrid Caven
  • 2001 — Жан-Кристоф Рюфен, Бразилско червено
  • 2002 — Паскал Киняр, Блуждаещи сенки
  • 2003 — Жак-Пиер Амет, Любовницата на Брехт
  • 2004 — Лоран Годе, Слънцето на семейство Скорта[1], [2]
  • 2005 — Франсоа Вейерганс, Три дни при майка ми
  • 2006 — Джонатан Лител, Доброжелателните[3]
  • 2007 — Жил Льороа, Алабама сонг
  • 2008 — Атик Рахими, Syngué sabour. Pierre de patience[4]
  • 2009 — Marie NDiaye, Trois Femmes puissantes
  • 2010 — Мишел Уелбек, Карта и територия[5]
  • 2011 — Алексис Джени, L'Art français de la guerre[6]
  • 2012 — Жером Ферари, Le Sermon sur la chute de Rome[7]
  • 2013 — Пиер Льометр, Au revoir là-haut[8]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Людмила Габровска, "Сага за италиански род наградена с „Гонкур“, в. Новинар, 8 април 2006 г.
  2. "Франция обяви литературните награди „Гонкур“ и „Рьонодо“, в. Сега, 9 ноември 2004 г.
  3. „Американец грабна „Гонкур“, в. „Стандарт“, 7 ноември 2006 г.
  4. „Атик Рахими е носител на наградата „Гонкур“ за 2008 г.“, Vesti.bg, 10 ноември 2008 г.
  5. „Провокативният френски писател Мишел Уелбек получи „Гонкур“ от трети опит“, Mediapool.bg, 9 ноември 2010 г.
  6. „Учител по биология спечели „Гонкур“ за първия си роман „Френското изкуство на войната“, mediapool.bg, 2 ноември 2011 г.
  7. „Жером Ферари е носителят на наградата „Гонкур“ за 2012“, urban-mag.com, 7 ноември 2012 г.
  8. „Пиер Льометр отнесе „Гонкур“ 2013“, colibri.bg, 2013 г.