Гонкур
Наградата „Гонкур” (на френски: Prix Goncourt) е престижна френска литературна награда, която се определя ежегодно от Академията „Гонкур”.
Съдържание |
История[редактиране]
Академията Гонкур е създадена във Франция през 1900 г. по волята на Едмон дьо Гонкур (на френски: Edmond de Goncourt), както и с намеренията на по-рано починалия му брат Жул дьо Гонкур (на френски: Jules de Goncourt).
Целта на този литературен кръг е да се определя едноименната френска литературна награда за „работа на въображението в проза“. Юридически Академията „Гонкур“ е основана през 1902 г., а първата награда е връчена на 21 декември 1903 г. Съгласно завещанието на братя Гонкур десетте члена на Академията трябва да бъдат измежду най-изтъкнатите писатели на времето, а награденият роман — най-значителното художествено произведение в проза, написано на френски език за годината. Не е задължително авторът да е французин. Наградата може да бъде присъдена само веднъж в живота на всеки писател. Изключение прави само литературната измама на Ромен Гари, награден през 1956 за романа „Корените на небето“ (Les Racines du ciel ), и през 1975, под псевдоним Емил Ажар, за романа „Животът пред теб“ (La Vie devant soi).
„Гонкур“ макар и символична (от 10 евро) е най-престижната литературна награда във Франция. Тя е твърде желана от писателите поради славата, с която се сдобива лауреатът, и очаквания голям тираж на избрания роман. Тази литературна награда се връчва всяка година в първата седмица на месец декември. Името на лауреата се провъзгласява на 3 ноември в ресторант „Друан“, където членовете се събират всеки първи вторник на месеца.
На същото място и по същото време се обявява и алтернативната награда за литература „Ренодо”.
За 2006 г. наградата „Гонкур“ получава американският писател Джонатан Литъл за романа Les Bienveillantes („Добронамерените“).
Носители на наградата[редактиране]
- 1903 — John-Antoine Nau, Force ennemie
- 1904 — Léon Frapié, La Maternelle
- 1905 — Claude Farrère, Les Civilisés
- 1906 — Jérôme et Jean Tharaud, Dingley, l'illustre écrivain
- 1907 — Émile Moselly, Terres lorraines et Jean des Brebis ou le livre de la misère
- 1908 — Francis de Miomandre, Écrit sur de l'eau…
- 1909 — Marius-Ary Leblond, En France
- 1910 — Louis Pergaud, De Goupil à Margot
- 1911 — Алфонс дьо Шатобриан, Monsieur des Lourdines
- 1912 — André Savignon, Filles de la pluie
- 1913 — Marc Elder, Le Peuple de la mer
- 1914 — Adrien Bertrand, L'Appel du sol (Calmann-Lévy) (décerné en 1916)
- 1915 — René Benjamin, Gaspard
- 1916 — Анри Барбюс, Огънят
- 1917 — Henry Malherbe, La Flamme au poing
- 1918 — Georges Duhamel, Civilisation
- 1919 — Марсел Пруст, À l'ombre des jeunes filles en fleurs (volume 2 d'À la recherche du temps perdu)
- 1920 — Ernest Pérochon, Nêne
- 1921 — René Maran, Batouala
- 1922 — Henri Béraud, Le Vitriol de Lune et Le Martyre de l'obèse
- 1923 — Lucien Fabre, Rabevel ou le Mal des ardents
- 1924 — Thierry Sandre, Le Chèvrefeuille, le Purgatoire, le Chapitre XIII
- 1925 — Maurice Genevoix, Raboliot
- 1926 — Henri Deberly, Le Supplice de Phèdre
- 1927 — Maurice Bedel, Jérôme 60° latitude nord
- 1928 — Maurice Constantin-Weyer, Un homme se penche sur son passé
- 1929 — Marcel Arland, L'Ordre
- 1930 — Henri Fauconnier, Malaisie
- 1931 — Jean Fayard, Mal d'amour
- 1932 — Guy Mazeline, Les Loups
- 1933 — Андре Малро, Човешкият жребий
- 1934 — Roger Vercel, Capitaine Conan
- 1935 — Joseph Peyré, Sang et lumières
- 1936 — Maxence Van der Meersch, L'Empreinte du dieu
- 1937 — Charles Plisnier, Faux Passeports
- 1938 — Анри Троая, L'Araigne
- 1939 — Philippe Hériat, Les Enfants gâtés
- 1940 — Francis Ambrière, Les Grandes Vacances
- 1941 — Henri Pourrat, Vent de Mars
- 1942 — Marc Bernard, Pareils à des enfants
- 1943 — Marius Grout, Passage de l'homme
- 1944 — Елза Триоле, Le premier accroc coûte 200 francs
- 1945 — Jean-Louis Bory, Mon village à l'heure allemande
- 1946 — Jean-Jacques Gautier, Histoire d'un fait divers
- 1947 — Jean-Louis Curtis, Les Forêts de la nuit
- 1948 — Морис Дрюон, Les Grandes Familles
- 1949 — Робер Мерл, Уикенд в Зюидкот
- 1950 — Paul Colin, Les Jeux sauvages
- 1951 — Жулиен Гракх, Бреговете на Сирт
- 1952 — Béatrix Beck, Léon Morin, prêtre
- 1953 — Pierre Gascar, Les Bêtes
- 1954 — Симон дьо Бовоар, Мандарините
- 1955 — Roger Ikor, Les Eaux mêlées
- 1956 — Ромен Гари, Корените на небето (Les Racines du ciel)
- 1957 — Roger Vailland, La Loi
- 1958 — Francis Walder, Saint-Germain ou la Négociation
- 1959 — André Schwartz-Bart, Le Dernier des Justes
- 1960 — Vintila Horia, Dieu est né en exil
- 1961 — Jean Cau, La Pitié de Dieu
- 1962 — Anna Langfus, Les Bagages de sable
- 1963 — Armand Lanoux, Quand la mer se retire
- 1964 — Georges Conchon, L'État sauvage
- 1965 — Jacques Borel, L'Adoration
- 1966 — Edmonde Charles-Roux, Oublier Palerme
- 1967 — André Pieyre de Mandiargues, La Marge
- 1968 — Бернар Клавел, Плодовете на зимата
- 1969 — Félicien Marceau, Creezy
- 1970 — Мишел Турние, Горски цар
- 1971 — Jacques Laurent, Les Bêtises
- 1972 — Жан Кариер, L'Épervier de Maheux
- 1973 — Jacques Chessex, L'Ogre
- 1974 — Pascal Lainé, La Dentellière
- 1975 — Емил Ажар (Ромен Гари), Животът пред теб
- 1976 — Patrick Grainville, Les Flamboyants
- 1977 — Didier Decoin, John l'Enfer
- 1978 — Патрик Модиано, Улица „Тъмните магазинчета“
- 1979 — Antonine Maillet, Pélagie la Charrette
- 1980 — Yves Navarre, Le Jardin d'acclimatation
- 1981 — Lucien Bodard, Anne Marie
- 1982 — Dominique Fernandez, Dans la main de l'Ange
- 1983 — Frédérick Tristan, Les Égarés
- 1984 — Маргьорит Дюрас, „Любовникът“
- 1985 — Yann Queffélec, Les Noces barbares
- 1986 — Michel Host, Valet de nuit
- 1987 — Тахар Бен Джалун, La Nuit sacrée
- 1988 — Ерик Орсена, L'Exposition coloniale
- 1989 — Jean Vautrin, Un grand pas vers le Bon Dieu
- 1990 — Jean Rouaud, Les Champs d'honneur
- 1991 — Pierre Combescot, Les Filles du Calvaire
- 1992 — Патрик Шамоасо, Тексако
- 1993 — Амин Маалуф, Скалата на Таниос
- 1994 — Didier Van Cauwelaert, Un aller simple
- 1995 — Андрей Макин, Френското завещание
- 1996 — Pascale Roze, Le Chasseur Zéro
- 1997 — Patrick Rambaud, La Bataille
- 1998 — Paule Constant, Confidence pour confidence
- 1999 — Жан Ешноз, Тръгвам си
- 2000 — Jean-Jacques Schuhl, Ingrid Caven
- 2001 — Jean-Christophe Rufin, Rouge Brésil
- 2002 — Паскал Киняр, Les Ombres errantes
- 2003 — Жак-Пиер Амет, Любовницата на Брехт
- 2004 — Лоран Годе, Слънцето на семейство Скорта[1], [2]
- 2005 — Франсоа Вейерганс, Три дни при майка ми
- 2006 — Джонатан Литъл, Доброжелателните[3]
- 2007 — Gilles Leroy, Alabama song
- 2008 — Атик Рахими, Syngué sabour. Pierre de patience[4]
- 2009 — Marie NDiaye, Trois Femmes puissantes
- 2010 — Мишел Уелбек, Карта и територия[5]
- 2011 — Alexis Jenni, L'Art français de la guerre
- 2012 — Jérôme Ferrari, Le Sermon sur la chute de Rome
Вижте също[редактиране]
Източници[редактиране]
- ↑ Людмила Габровска, "Сага за италиански род наградена с „Гонкур“, в. Новинар, 8 април 2006 г.
- ↑ "Франция обяви литературните награди „Гонкур“ и „Рьонодо“, в. Сега, 9 ноември 2004 г.
- ↑ "Американец грабна „Гонкур“, в. Стандарт, 7 ноември 2006 г.
- ↑ „Атик Рахими е носител на наградата «Гонкур» за 2008 г.“, Vesti.bg, 10 ноември 2008 г.
- ↑ „Провокативният френски писател Мишел Уелбек получи «Гонкур» от трети опит“, Mediapool.bg, 9 ноември 2010 г.
