Горазд
Тази статия е за ученика на Кирил и Методий. За пражкия епископ от 20-те години на 20 век до Втората световна война вижте Горазд II.
| Горазд | |
 Стенопис от Сливнишкия манастир, Северна Македония, XVII век | |
| православен светец | |
|---|---|
| Роден | IX век ? Словакия |
| Починал | ? ? |
| Горазд в Общомедия | |
Свети Горазд е светец, един от Светите Седмочисленици.
Роден е в заможно аристократично семейство във Великоморавия в земите на днешна Словакия – гр. Нитра или неговата околност. Виден ученик на Константин-Кирил Философ и Методий.
Ръкоположен в Рим от епископ Формоза Портуенски през 868 г. заедно с други ученици на равноапостолите. Горазд е владеел славянски и гръцки, както е бил много начетен в латинските богослужебни книги (Фол и кол. 1981).
През 885 г. архиепископ Методий, който е на смъртното легло, като най-добрия от 200 свои ученици, го обявява за свой наследник и глава на основаната от него школа, и архиепископ. Методий умира на 6 април 885 г. Адриан III (17 май 884-септември 885) e папа по това време. Българският владетел Борис Михаил е водил диалог с трима папи, един от които е Адриан III. След смъртта на Методий решението не е зечетено от папата и Великоморавската църква е предадена на върлия противник на славянското богослужение и книжовност Викхинг-Wiching,(Фол и кол. 1981), епископ на Нитра. Формално той си остава само епископ на словашкия главен град Нитра и не е ръкополжен за архиепископ, но е обявен за управляващ митрополит, което е напълно достатъчно да разсипе школата, да хвърли в затвора в 886 г. като еретици и да съди много студенти, сред които своя основен конкурент Горазд и видните ученици на Методий Климент и Наум, а други просто са избити, прокудени или продадени в робство.
Хипотези за съдбата му[редактиране | редактиране на кода]
Съдбата на Горазд остава неясна. Съществуват различни хипотези. Една значителна част от изследователите смятат, че прогонен от Великоморавия, но податките са малко. Някои смятат, че ако Горазд е оцелял след 886 се е спасил в Бохемия (днешна Чехия). Други твърдят, че има информация, според която той е станал първи епископ на Краков[1](до 906 г. Краков е във Великоморавия), а трети - че мощите му се пазят в старата българска област Кутмичевица в град Белград (дн. Берат) в Албания, заедно с тези на св. Ангеларий [2][3]. Въз основа на последното сведение съществува хипотеза, че към края на живота си той е развил дейност в Девол и Белград (Албания) [3]. Тъй като името му е вписано в Дюканжевия каталог от XII в., като трети български архиепископ (дори преди Климент Охридски) някои предполагат, че все пак е достигнал България.[4][5] Освен това в България и в Македония има немалък брой изображения на Св. Горазд от ХVIII и ХIХ в., създадени на базата на по-стари материали. Според хорски предания е живял известно време в град Охрид, а по-късно се преместил в Берат.[4] Съществуват дори хипотези, че след като Викхинг напуска Великоморавия през 891 при войната между Великоморавия и Германия, а в 899 г. при новия княз Моймир II, на вакантното архиепископско място най-сетне е назначен титуляр това да е той.
Денят му се чества на 27 юли.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ https://poznanieto.bg/interesno/bulgaria/istoriyata-na-gorazd-edin-ot-ucheniczite-na-kiril-i-metodij/
- ↑ https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100658/catid,120/id,12448/view,article/
- ↑ а б "Св. Горазд, славянски просветител", Д.Калев, Синодално издателство цит в: проф. Николай Димков, статия във в. "Дума", 23 май 2015
- ↑ а б http://www.euro2001.net/index.shtml/issues/6_2001/index.shtml?page=statia&file=issues/1_2006/stat_9.html
- ↑ архивно копие // Архивиран от оригинала на 2021-06-12. Посетен на 2023-10-04.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Чешмеджиев, Д. Мощите на св. Горазд в Белград Албански (Берат). – Slavica Slovaca, 45 (2010), No 2, 136 – 143
- Фол Ал., Гюзелев, Н. Генчев, К. Косев, И. Димитров, А. Пантев, М. Лалков, К. Петров, Начало на славянската писменост и книжнина, Кратка история на България, Наука и изкуство, София (1981), 52.
| |||||||
