Гордиан I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гордиан I
28-ми император на Римската империя
Gordian I Musei Capitolini MC475.jpg
Скулптурен портрет на Гордиан I, Капитолийски музеи
Лични данни
Управление 22 март – 12 април 238 г.
Гордиан II, в съперничество на Максимин Трак)
Пълно име Цезар Марк Антоний Гордиан Семпрониан Римски Африкански Август (като император)
Роден около 159 г.
Фригия (?)
Починал 12 април 238 г.
Картаген, Африка
Предшественик Максимин Трак
Наследник Пупиен и Балбин
Семейство
Брак Фабия Орестила (?)
Потомци Гордиан II
Антония Гордиана
Гордиан I в Общомедия

Марк Антоний Гордиан Семпрониан Римски Африкански (на латински: Marcus Antonius Gordianus Sempronianus Romanus Africanus), известен като Гордиан I e римски император в продължение на 21 дни - от 22 март до 12 април 238 година. Управлявал заедно с едноименния си син Гордиан II през т.нар. Година на шестимата императори.

Произход[редактиране | edit source]

Гордиан произхожда от Северна Африка, роден през ок. 159 г. в богато и влиятелно семейство с коннически ранг. Съдейки по името Гордиан, вероятно родът му води произхода си от Фригия в Мала Азия, а „Семпрониан“, предполага връзка с рода на братята Гракхи (Семпронии). Има роднинска връзка и с император Траян.

Въпреки личната си скромност, Гордиан I е едно от най-богатите частни лица в империята. Късното му влизане в политиката говори за неговото нежелание да се замесва в сложните интриги съпътстващи такава кариера. До времето на Каракала е по-известен с литературните и реторически занимания, автор е на епическа поема в чест на този император. Служи като военен командир на легион в Сирия и като управител на Британия в 216 г. В края на управлението на Северите е губернатор (проконсул) в Северна Африка, където се прочува със своята справедливост и пищните зрелища, които организира по празниците.

Издигане за император[редактиране | edit source]

Тежките данъци и като цяло недоволството при управлението на Максимин Трак, довеждат до бунт в Картаген и издигането на Гордиан I за император.

Въпреки нежеланието си, той е принуден почти насила да приеме властта. Гордиан I вероятно е най-възрастния римски император, при възкачването си наближавал 80 години. Поради напредналата му старост той буквално не може да издържи тежестта на пурпурната императорска мантия, с която го намятат, и се строполява под нея.

Веднага след издигането си, за помощник и съимператор Гордиан I взима своя син Гордиан II. В Рим Сената е въодушевен, бързо признава Гордианите за законни владетели, а Максимин, императора-варварин, е обявен извън закона. Щом научава новината, последният напуска Рейнския лимес и се отправя към Италия за да се разправи със заговорниците. Скоро обаче, губернаторът на Нумидия Капелиан, стар враг на Гордиановото семейство и привърженик на Максимин Трак, тръгва начело на армия към град Картаген. Гордиан II е изпратен да предизвика противника, но е победен и загива в битката. Научавайки за това, Гордиан I се самоубива като се обесва.

Вижте също[редактиране | edit source]

Сестерция с Гордиан I

Външни препратки[редактиране | edit source]

Година на шестимата императори - 238
Максимин Тракиеца
Гордиан I и
Гордиан II
Пупиен и Балбин, заедно с Гордиан III
Гордиан III