Гордиан III
| Гордиан III | ||
|---|---|---|
| 32-ри император на Римската империя | ||
 |
||
| Бюст на Гордиан III | ||
| Лични данни | ||
| Управление | 22 април–29 юли 238 г. (като Цезар с Пупиен и Балбин) 29 юли 238–11 февруари 244 (сам) |
|
| Пълно име | Марк Антоний Гордиан Пий | |
| Роден | 20 януари, 225 г. | |
| Починал | 11 февруари 244 г. | |
| Месопотамия | ||
| Предшественик | Пупиен и Балбин | |
| Потомци | Фурия | |
| Наследник | Филип I Араб | |
| Семейство | ||
| Брак | Транквилина | |
| Баща | неизвестен римски сенатор | |
| Майка | Антония Гордиана | |
Марк Антоний Гордиан (на латински: Marcus Antonius Gordianus Pius), или Гордиан III е римски император, който управлява от 238 до 244. С неговото възкачване приключва т.нар. Година на шестимата императори.
Гордиан III най-вероятно е син на Антония Гордиана, дъщеря на Гордиан I и сестра на Гордиан II. Почти сигурно не е син на Гордиан II, както понякога се допуска. Името на баща му е неизвестно, както и неговото собствено, преди да приеме това на дядо си.
След убийството на Максимин Трак, избраните от Сената Пупиен и Балбин имат слаба подкрепа от армията и по-късно същата година са убити от войници нахлули в двореца Палатин. Тогава Гордиан III бива провъзгласен за император с титлата август едва на 13 години, по настояване на преторианската гвардия и народа в Рим.
Млад и неопитен, новият владетел зависи изцяло от преторианския префект Тимеситей, успешен администратор, лоялен към момчето-император, когото сродява с дъщеря си Транквилина. Гордиан демонстрира отговорност и стремеж към справедливо управление в разбирателство със Сената. Смятало се че имал всички необходими качества за да бъде добър император, освен възрастта.
Съдържание |
Управление [редактиране]
Просенатското правителство на Гордианите се опитвало да ограничи влиянието на легионите върху държавата, стимулирайки създаването на нерегулярна войска – милиция. Това предизвикало недоволството на професионалните и наемните войски. Наложена е политика в интерес на едрите земевладелци, които, особено в Северна Африка, увеличават експлоатацията и произвола над закрепостените селяни, работещи в техните латифундии. Зачестяват местните брожения, вследствие от влошеното икономическо състояние на нисшите слоеве от населението.
При Гордиан III, Рим води една кампания срещу аланите и гетите (или готите) по Дунав (238 г.). През 240 е потушено въстанието на Сабиниан в Северна Африка и е постигната победа срещу франките по река Рейн. От нач. на 40-те год. готите настъпват към полуостров Крим и подлагат на натиск съюзното на Рим Боспорско царство в северната част на Черноморието. Тогава са евакуирани градовете в района на Кимерийския Босфор.
През 238 г. започва война със сасанидските перси, които са атакували римската провинция Сирия. За последен път в историята на Рим са отворени портите в храма на Янус - като знак за началото на война. В 241 г. императора минава през Тракия и пристига лично в Антиохия за да оглави военните действия, а през 243 г. удържа важна победа над врага в Месопотамия. Според персийски източници обаче, в началото на 244 г. Гордиан III търпи поражение в битката при Месиче.
След смъртта на Тимеситей през 243 година, другият преториански префект Приск успява да осъществи назначаването на брат си Филип за свой колега. Двамата братя родом от Арабия започват тайно да обсебват властта, която се изплъзва от ръцете на младия император.
Събитията развили се по-късно не са докрай изяснени. Една от приетите версии е че Гордиан III умира в някой от лагерите по течението на р. Ефрат, вследствие на заболяване или рани получени в битката срещу персите. Възможно е също така да е бил убит при бунт понеже не са били раздадени заплати на войската.
Предполагаема конспирация [редактиране]
Според биографията на Гордиан (в "История на императорите"), той става жертва на преврат ръководен от Филип и Приск - двамата съпрефекти с арабски произход, които тайно саботират похода, умишлено създавайки недостиг на храна сред войските. Доставките с провизии за армията нарочно са изпратени там където нямало необходимост, а войниците са премествани в градове където запасите вече били изчерпани. По този начин снабдяването бива разстроено, а сред легионерите се появил глад; с това бързо е сринат авторитета на и без това подценявания млад владетел.
|
|||||
Заговорниците тайно пускат слухове против Гордиан, хвърлят вината върху него, подкупват военачалниците за да им поверят главното командване и постепенно обсебват императорските пълномощия. Скоро, недоволството на легионите се надига - във войсковия лагер близо до Резена (в дн. Ирак) Филип и Приск устройват военен съд срещу Гордиан, обвинен в некомпетентост и безотговорност. По подробните описания на летописа, Гордиан опитал да се оправдае и да задържи властта, но войските вече били настроени против него, а и привържениците на двамата префекти били по-силни. Тогава Гордиан поискал да задържи само титлата на цезар, или преторианска длъжност - но и това му било отказано. Накрая помолил поне да стане военачалник на Филип, за да бъде оставен жив. Както гласят животоописанията, последният почти се съгласил, но след като премислил насаме с брат си, решил че някой ден Гордиан ще поиска да се върне на власт и за това го осъдил на смърт. Присъдата била изпълнена, а издигнатият като нов император Филип Арабина изпратил съобщения в Рим че предходника му е умрял. Сената присъдил обожествяване на починалия (февруари-март 244 г.).
Галерия [редактиране]
-
Гордиан III през първите си години на управлението, мраморен бюст в Капитолийски музеи
-
Бюст на Гордиан III като момче, архелогически музей в Палермо
-
Антониниан с Гордиан III
-
Монета изобразяваща тържествата в чест на брака на Гордиан и Транквилина
Външни препратки [редактиране]
- Meckler, Michael L., "Gordian III (238-244 A.D.)", De Imperatoribus Romanis
- Historia Augusta: The Three Gordians
|
|||||||||||
