Горенци (дем Костур)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Горенци (Ном Костур))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Горенци.
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияГоренци
Κορησός
Панорама на Горенци и Костурското езеро от Синяк.
Панорама на Горенци и Костурското езеро от Синяк.
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Горенци
Горенци на картата на Гърция
Dimos Kastorias - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Горенци
Горенци на картата на дем Костур и област Западна Македония
Координати: 40°30′00″ с. ш. 21°22′59.87″ и. д. / 40.5000, 21.3833 (G)
Данни
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Население 1 309 (2001)
Надм. височина 930 m

Го̀ренци (на гръцки: Κορησός, Корисос, до 1919 Γκορέντση или Γκυρέντση, Горенци или Гиренци[1]) е голямо село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония с 1 039 жители.

Съдържание

[редактиране] География

Селото е разположено в географската област Пополе в северозападното подножие на планината Синяк (Синяцико) на 6 километра източно от Костурското езеро и на 13 километра североизточно от Хрупища (Аргос Орестико).

[редактиране] История

[редактиране] В Османската империя

В 15 век в Геренджи са отбелязани поименно 98 глави на домакинства.[2] В османските данъчни регистри от средата на 15 век Горенци е споменато с 38 семейства на Филип, свещеникът Йован, Влайко, Мануел, Гюрко, Гюрко, Койо, Алекса, Дражо, Станиша, Йорко, Стоян, Яно, Стоян, Драгивой, Михо, Йован, Койо, Яно, Койо, Никофор, Герг, Добри, Мано, Стефан, Стайко, Стайко, Тодор, Яно, Димос, Яно, Коста, свещеникът Стамат, Марко, Никола, Андрияс, Никола и Гюро. Общият приход за империята от селото е 3 535 акчета.[3]

Къща в Горенци в началото на 20 век. Снимка на Леонидас Папазоглу.

Според Тодор Симовски местна легенда гласи, че селото е основано от жителите на селата Саракина, Цакони и Лънтово, които са изгорени в немирните години при управлението на Али паша Янински.[4] А. Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Горища (Gorista) живеят 1800 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горенци е посочено два пъти като село в Костурска каза - веднъж като Горинца (Gorintza) със 150 домакинства и 1 500 жители българи и втори път като Боренци (Borentzi) с 300 домакинства и 500 жители мюсюлмани и 450 българи.[6]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Горенци:

„ Северно от езерото, на ча час и половина разстояние, в подножието на същата планина [Мурик], се е простряло българското село Горанца със 123 къщи, 186 семейни двойки и 255 нуфузи. В него има и 70 мохамедански къщи със 130 нуфузи. Данъкът на християните е 9680, а инание-аскерие - 7650 пиастри. Данъкът на мохамеданите е 5300 пиастри. Освен тях има и няколко куцовлашки и цигански семейства. Мохамеданите по произход са коняри или потурчени българи. Жителите са земеделци, повечето собственици на земята си, някои се занимават с търговия и различни занаяти. Почвата на селото е благоприятна за всички житни култури и градински растения, а също така и за лен. В селото има 2 църкви с двама свещеници, една джамия и едно обществено училище. Доскоро е имало и много богати турци, но сега те почти всички са обеднели и само 4-5 семейства имат земя, която обработват с наемни работници.[7] “

Атанас Шопов в 1893 година пише за Горенци:

„ Маврово е почти погърчено село. Види се на тамошните селяни са имали и имат голямо влияние костурските първенци, а може би и гъркоманите от голямото село Горенци, дето елинската култура е пуснала доста дълбоки корени. Горенци е важна елинизаторска станция, в която учителствуват седем-осем души гръцки учители с четири-пет учителки. Любопитна точка представлява това село, любопитна в това именно отношение, че там гърцизмът е успял да превърне много селяни в граждани, да им наложи капели, да ги облече в опнати дрехи, да им направи из жените кокони и пр. Из горенци има много ученици в разните атински училища, висши и средни. Има и доста свършивши висша гръцка наука хора.[8] “
Свидетелство на Калиопа Петрова от Горенци за завършване на Солунската българска девическа гимназия от 1900 година.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Горенци живеят 1 800 жители българи християни и 550 турци.[9] Между 1896-1900 година част от жителите на селото преминават под върховенството на Българската екзархия[10].

В началото на 20 век християнското население на селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горенци има 768 българи екзархисти, 1 672 българи патриаршисти гъркомани, 180 власи и 60 цигани. В селото функционират българско основно училище и прогимназиално и две основни гръцки.[11] Според свещеник Златко Каратанасов от Бобища, учител в българското училище в Горенци в 1900 - 1901 година, селото има 150/160 турски къщи и 350 български, от които само 44 екзархийски.[12] В българското училище в Горенци преподава Константин Шапкарев.[13]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като предимно гръцко с 2 080 жители гърци, 70 българи и 850 турци.[14] Селото си остава смесено патриаршистко-екзархийско до 1912 година.[15] В 1908 година екзархийските семейства са 70, а в 1909 година в Горенци вече има 200 български екзархийски къщи и 150 гъркомански, като гъркоманите държат черквите и училището.[16]

Според Георги Константинов Бистрицки Горенци преди Балканската война има 350 български и 150 турски къщи.[17]

При избухването на Балканската война в 1912 година деветнадесет души от Горенци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[18]

[редактиране] В Гърция

В 1913 година вследствие на Междусъюзническата война Горенци попада в Гърция. В 1919 година е прекръстено на Корисос.

Между 1914 и 1919 година 11 души от Горенци подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 година - 28.[19] Според Симовски между войните 20 семейства от Горенци се изселват в България. В 20-ге години 75-те турски семейства се изселват в Турция, а на тяхно място са заселени 87 семейства гърци бежанци - 67 от Мала Азия, 15 от Понт и 5 от Източна Тракия. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 88 семейства и 359 души бежанци[20] или по други данни 252 души.[21]

В 1932 година в селото има 330 българофонски семейства, 30 от които с „изявено българско съзание“. През Втората световна война в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, както и чета на българската паравоенна организация Охрана.[22]

Селото не пострадва по време на Гръцката гражданска война. През 50-те и 60-те години започва изселване отвъд океана и към големите градове в Гърция.

В 1918 година Горенци става община в ном Лерин, епархия Костур. В 1941 година става част от ном Костур. В 1971 година община Чурилово (Агиос Николаос) е присъединена към община Горенци. В 1997 година Горенци става център на дем Свети Врач (Агии Анаргири) по закона Каликратис, а от 2011 година демът е присъединен към дем Костур.[23]

Gorentsi-wedding-Papazoglou-1.jpg
Gorentsi-wedding-Papazoglou-2.jpg
Сватбата на Харалампос Христидис и Марика Возе в двора на църквата "Света Богородица" в Горенци. Младоженците са на коне на заден план. Снимки на Леонидас Папазоглу.

[редактиране] Преброявания

  • 1913 - 1731 жители
  • 1920 - 1921 жители
  • 1928 - 1468 жители
  • 1940 - 1627 жители
  • 1951 - 1835 жители
  • 1961 - 1136 жители
  • 1971 -   988 жители
  • 1981 - 1133 жители
  • 1991 - 1105 жители

[редактиране] Личности

Родени в Горенци
  • България Андон Григоров (Антон, 1894 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина, ранен на 7 август 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[24]
  • България Аргир Киряков (Кирияков), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Петнадесета щипска дружина[25]
  • България Васил Василев (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Девета велешка дружина[26]
  • България Васил К. Бъцев (Бъдев, 1882 - 1913), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Четвърта битолска дружина, загинал в Балканската война на 26 януари 1913 година при отблъскването на Десанта при Шаркьой[27]
  • България Георги Попов (1890 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[28]
  • България Григор Анданов (1889 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[29]
  • България Димитър Сидов Цифоров (Цифров, 1892 - ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Четвърта битолска дружина[30]
  • Византийска империя Свети Дионисий (14 век), основател на манастира Дионисият
  • България Коста Д. Хаймашев (1883 - ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Четвърта битолска дружина[31]
  • България Кузо Тушев (1894 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина[32]
  • България Ламби Кузманов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина, ранен в Балканската война на 7 ноември 1912 година[33]
  • България Никола Дамянов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина[34]
  • България Пандо Чулков (1878 - 1913), български революционер, деец на ВМОРО
  • България Петър Д. Сапунджиев (1876 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[35]
  • България Спиро Сотиров (1890 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, Трета рота на Единадесета серска дружина[36]
  • България Стоян С. Шипковенски (1884 - ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[37]
  • Византийска империя Свети Теодосий Трапезундски (? - 1392), трапезундски епископ
  • България Тома Зисов (1891/1892 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Яким Траянов, Трета рота на Четиринадесета воденска дружина, Първа рота на Девета велешка дружина[38]
  • България Тома Д. Сапунджиев (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Четвърта битолска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 22 юни 1913 година, носител на кръст „За храброст“ IV степен[39]
  • България Тома Стерчев, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина[40]
  • България Трайко Данданов (1872 - 1907), български революционер, деец на ВМОРО
  • България Филип Ламбев (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина[41]
  • България Христо Димитров, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Единадесета серска дружина[42]
  • Византийска империя Свети Яков Костурски (? - 1 ноември 1520), християнски неомъченик
Починали в Горенци

[редактиране] Литература

  • Σύλλογος των απανταχού Κορησωτών Θεσσαλονίκης «ο Άγιος Γεώργιος». Η Ελληνική παιδεία στην Κορησό, Θεσσαλονίκη, 1992.
  • Σύλλογος των απανταχού Κορησιωτών 'Ο Άγιος Γεώργιος'. Ο σύλλογος, η κορησός , η Θεσσαλονίκη, ο κόσμος όλος 100 χρόνια μαζί – 100 χρόνια δράση, Θεσσαλονίκη, 1996

[редактиране] Бележки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Горенци (дем Костур)
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γκορένση - Κορησός
  2. ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  3. ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 78.
  4. ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  6. ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109 и 110-111. Боренци може да е и кайлярското село Биралци.
  7. ↑ Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. СПб, 1889, стр. 142.
  8. ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 250.
  9. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, стр. 265.
  10. ↑ Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  11. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Paris, 1905, pp. 182-183.
  12. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 7, 41.
  13. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.
  14. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Korisos.
  15. ↑ Γκορέντσα
  16. ↑ s:Телеграма от Иларион от Костур
  17. ↑ Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 7.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 830.
  19. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Korissos.
  20. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  21. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Korisos.
  22. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  23. ↑ Ιστοσ. Ελληνική Εταιρεία Τοπικής Ανάπτυξης και Αυτοδιοίκησης, Διοικητικές μεταβολές: ΟΤΑ: Κοινότητα Κορησού
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 184.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 345.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 109.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 104.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 579.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 199.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 791.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 754.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 738.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 392.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 198.
  35. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 603.
  36. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 621.
  37. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 805.
  38. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 269.
  39. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 603.
  40. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 641.
  41. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 407.
  42. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 230.


Дем Костур (Кастория)
Костур (Кастория) | Апоскеп (Апоскепос) | Бобища (Верга) | Брещени (Авги) | Българска Блаца (Оксия) | Бъмбоки (Ставропотамос) | Вишени (Висиния) | Габреш (Гаврос) | Галища (Оморфоклисия) | Горенци (Корисос) | Горна Статица (Ано Мелас) | Горно Папратско (Птерия) | Добролища (Калохори) | Долно Папратско (Като Птерия) | Дреновени (Кранионас) | Дупяк (Диспилио) | Дъмбени (Дендрохори) | Желегоже (Пендаврисо) | Желин (Хилиодендро) | Жервени (Агиос Антониос) | Жупанища (Левки) | Загоричани (Василиада) | Загоричански манастир „Света Петка“ (Агия Параскеви) | Изглибе (Пория) | Клисура | Кондороби (Метаморфоси) | Кономлади (Макрохори) | Косинец (Йеропиги) | Куманичево (Лития) | Кърпени (Крепени) | Личища (Поликарпи) | Маврово (Маврохори) | Маняк (Маняки) | Нов чифлик (Хлои) | Олища (Мелисотопос) | Олищки манастир „Свети Врач“ (Агии Анагири) | Орман (Неа Левки) | Ощени (Инои) | Поздивища (Халара) | Псора (Ипсило) | Света Неделя (Агия Кириаки) | Сетома (Кефалари) | Сливени (Коромилия) | Статица (Мелас) | Тиквени (Колокинту) | Тихолища (Тихио) | Фотинища (Фотини) | Цакони | Черешница (Поликерасо) | Четирок (Месопотамия) | Чурилово (Агиос Николаос) | Чърновища (Маврокамбос) | Шестеово (Сидирохори)

Исторически села: Бабчор (Вапсори) | Лобаница (Агиос Димитриос) | Тръстика (Акондио) | Чърчища (Царциста)
Портал
 Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8_(%D0%B4%D0%B5%D0%BC_%D0%9A%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%83%D1%80)&oldid=4398836“.
Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици