Горещ шоколад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Горещ шоколад
Информация
ПроизходМезоамерика
Съставкишоколад или какао, мляко или вода, захар
Горещ шоколад в Общомедия
Чаша горещ шоколад, украсена отгоре

Горещият шоколад е напитка, състояща се от какао на прах или разтопен шоколад, понякога и парченца шоколад за украса, мляко или вода, както и захар, обикновено предназначена за топла консумация. Шоколадът за пиене е подобен на горещия шоколад, но по-скоро се прави от разтопени парчета шоколад или шоколадова паста, отколкото разтворима във вода смес. Също така е възможно шоколадът за пиене да не е толкова сладък на вкус, колкото горещия шоколад.[1]

Счита се, че първата шоколадова напитка е създадена от маите преди около две хиляди години, а какаова напитка е била съществена част от културата на ацтеките.[2] Напитката става популярна в Европа след като е пренесена от Мексико и впоследствие претърпява някои промени. До XIX век горещият шоколад е влизал и в медицинска употреба, за да лекува стомашни разстройства и неразположения. В наши дни е консумирана по цял свят напитка и се срещат различни нейни разновидности – от по-редкия горещ шоколад, срещан в Съединените американски щати, до консистентната италианска cioccolata densa.

История[редактиране | редактиране на кода]

Френска кана, сега намираща се в лондонския музей Виктория и Албърт
Порцеланова купичка за горещ шоколад от XVIII век

В гробница от ранния класическия период (460 – 480 г. н.е.) край Рио Азул, Гватемала, са намерени купички с йероглифи за какао и остатъци от шоколадова напитка.[3][4]

За направата на напитката, която била сервирана студена, към какаовите зърна маите прибавяли вода, царевично брашно, люти чушки и някои подправки. След това наливали напитката в специален съд до образуване на гъста пяна. Шоколадът бил достъпен за хора от всички социални класи в цивилизацията, макар че по-заможните отпивали от богато украсени съдове.

Това, което испанците нарекли чоколатл, била напитка на шоколадова основа, сервирана студена и овкусена с ванилия, също и някои други подправки.[5]

Имайки предвид, че захарта все още не била позната в Северна и Южна Америка, напитката ксоколатл била смятана за т.нар. „постигнат вкус“. Напитката имала пикантен и горчив вкус, за разлика от съвременния горещ шоколад със сладък вкус, който познаваме. По отношение дали била сервирана гореща, различните източници разкриват различни сведения. Хосе де Акоста обаче, живял в Мексико и Перу испански йезуитски мисионер, описва ксоколатл като „напитка с горчив вкус, към която местните са наистина привързани“.

Европейска адаптация[редактиране | редактиране на кода]

Сутрешният шоколад, картина на Пиетро Лонги

След разгромяването на войниците на Монтесума, испанският конкистадор Ернан Кортес се завръща в Испания през 1528 година, носейки със себе си какаови зърна и приспособления, необходими за приготвянето на шоколадова напитка.[6] По това време шоколадът все още съществувал само и единствено под формата на горчивата напитка от маите. Сладкият на вкус горещ шоколад и шоколадовите блокчета са създадени по-късно.

Популярността на напитката в Европа започнала да нараства малко по малко. Скоро се превърнала в модерна напитка, характерна за испанското висше общество. В допълнение, какаото било давано като зестра, когато членове на кралското семейство се женели.[7] Шоколадът бил много скъп в Европа, тъй като какаото било внасяно от Южна Америка.

През XVII век се появява сладкият горещ шоколад, превърнал се в лукс сред европейската аристокрация. Дори когато била отворена първата шоколадова къща, през 1657 година, шоколадът все още бил скъп: цените варирали от 50 до 75 пени (приблизително 10 – 15 шилинга) за паунд.[8]

Kъм края на XVII век физикът и председател на Кралския колеж на физиците Ханс Слоун посетил Ямайка, където опитал напитката и му се сторила отвратителна, но щом добавил мляко му допаднала.[9] Когато се завърнал в Англия, той носил със себе си рецептата, представяйки на останалите европейци своята идея.

Дело на Конрад Йоганес ван Хоутен е първата машина за произвеждане на какао на прах, създадена през 1828 година в Нидерландия.[10] Тя отделяла какаовото масло от какаовите семена и така се получавало филтрираното, „чисто“ какао на прах. Прахта, подобна на използваното днес инстантно какао на прах, била по-лесна за разбъркване в мляко или вода. Последвало важно откритие: твърдият шоколад. Тогава думата шоколад служела по-скоро за обозначаване на шоколада на блокчета, отколкото напитката.

Ефект върху здравето[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че горещият шоколад винаги се пие за удоволствие, той би могъл да бъде добър за здравето. Полезното му действие се крие в някои антиоксиданти.[11] Три века, от XVI до XIX век, горещият шоколад е използван и като лекарство, и като напитка. Изследователят Франциско Хернандез пише, че шоколадовите напитки могат да се борят с треската и различни болести. Друг изследовател, Сантяго де Валверде, смятал, че горещият шоколад, приеман в големи количества, спомага за преодоляване на проблеми с гърдите, а в малки количества – преодоляване на стомашни проблеми. Когато шоколадът пристига за пръв път във Франция през XVII век, той бил използван, „за да се бори с гнева и лошото настроение“. Може би това е заради химикал, който подобрява настроението.[12] Горещият шоколад има и своите отрицателни качества: съдържа голямо количество калории, наситени мазнини и захар[13]; кофеинът, който какаото съдържа, също може да повлияе негативно на здравето.

Рекламни плакати[редактиране | редактиране на кода]

Плакат, 1893
Плакат, 1895
Плакат, 1895
Плакат, 1895

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. 2009, Луис Гривети. Chocolate: history, culture, and heritage. Джон Уилей и сие; стр. 345. ISBN 978-0-470-12165-8
  2. www.dailymail.co.uk, Chocolate invented 3,100 years ago by the Aztecs - but they were trying to make beer
  3. 2002, Робърт Бърлей. Chocolate: Riches from the Rainforest. Хари Абрамс, Ins., Publishers. ISBN 0-8109-5734-5
  4. 2001, Даян Ърли. The Official M&M's History of Chocolate. Charlesbridge Publishing. ISBN 1-57091-448-6
  5. www.whatscookingamerica.net, Rediscover True Hot Chocolate - History of Hot Chocolate
  6. www.web.archive.org, Don Cortes, архив на оригинала от 21 октомври 2007, https://web.archive.org/web/20071021055732/http://www.cadbury.co.uk/EN/CTB2003/about_chocolate/history_chocolate/cortes.htm, посетен на 21 октомври 2007 
  7. www.btcocoa.com, History of Hot Chocolate, архив на оригинала от 12 август 2011, https://web.archive.org/web/20110812222003/http://btcocoa.com/index.php?page=articles-detail, посетен на 4 юли 2013 
  8. www.web.archive.org, Chocolate Houses, архив на оригинала от 28 октомври 2007, https://web.archive.org/web/20071028025113/http://www.cadbury.co.uk/EN/CTB2003/about_chocolate/history_chocolate/chocolate_houses.htm, посетен на 28 октомври 2007 
  9. www.nhm.ac.uk, The Sloane Herbarium
  10. www.middleboro.k12.ma.us, Chocolate History, архив на оригинала от 2 юли 2008, https://web.archive.org/web/20080702220326/http://www.middleboro.k12.ma.us/Middleboro/CHOC/Chocolate.htm, посетен на 4 юли 2013 
  11. www.co-lipidology.com, Evidence that the antioxidant flavonoids in tea and cocoa are beneficial for cardiovascular health
  12. 1986, Марсия Мортън, Фредерик Мортън. Chocolate, An Illustrated History. New York: Crown Publishers, Inc.
  13. www.annamariavolpi.com, Can Chocolate Benefit Your Health?
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hot chocolate в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​