Горна Горица (община Булкиза)
| Горна Горица Gjoricë e Sipërme | |
| — село — | |
  Горна Горица | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Дебър |
| Община | Булкиза |
| Географска област | Долни Дебър |
| Надм. височина | 463 m |
Горна Горица (на албански: Gjoricë e Sipërme или Gjorica e Sipërme) е село в Република Албания в община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в историко-географската област Долни Дебър, на левия бряг на Черни Дрин и на десния на Вида Звезда преди вливането ѝ в Черни Дрин.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Горица е част от Грика Вогъл (Мала Река) и в него живеят 90 души арнаути мохамедани.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горица е чисто албанско село в Дебърската каза на Дебърския санджак със 175 къщи.[3]
В Албания[редактиране | редактиране на кода]
След Балканската война в 1913 година селото попада в новосъздадена Албания.
В началото на XXI век езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли провеждат теренно изследване сред описваните в литературата в миналото като славяноговорещи селища в Албания. Те посещават Горица и в района не откриват славяноговорещи. Детайлни интервюта с местното население не показват наличие на селища със славяноговорещи в района.[4]
В 1940 година Миленко Филипович пише че Горица е голямо албанско село с около 130 къщи, част от Голо бърдо. Около 50 къщи формират купно селище, а останалите са наоколо на групи около единични отбранителни кули. Според него всички жители на селото са преселници от Зога, Омежа и Зърчан.[1]
До 2015 година селото е част от община Булкиза.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Горна Горица
- Владан Гюрица (? – 1465), съветник на Скендербег, роден в Горна или Долна Горица
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 40.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 260.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 45. (на македонска литературна норма)
- ↑ Steinke, Klaus, Ylli, Xhelal. Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Golloborda - Herbel - Kërçishti i Epërm. Munich, Verlag Otto Sagner, 2008. S. 252. Stichprobenartig haben wir auch überprüft, ob es gegenwärtig weitere slavophone Einwohner beider Religionen in anderen Dörfern dieses Gebiets gibt. Weder der Besuch in Bllata, Gjorica usw., noch die ausführlichen Befragungen unserer Informanten sowie anderer Bewohner des Gebietes haben irgendwelche Hinweise auf weitere Orte mit slavophonen Einwohnern in diesem Bereich ergeben. (на немски)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||
