Горна Лешница
Горна Лешница Горна Лешница | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Положки |
Община | Желино |
Географска област | Долни Полог |
Надм. височина | 714 m |
Население | 189 души (2002) |
Пощенски код | 1226 |
Горна Лешница в Общомедия |
Горна Лешница (изписване до 1945 Горна Лѣшница, на македонска литературна норма: Горна Лешница; на албански: Leshnica e Epërme) е село в Северна Македония, в община Желино.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Долни Полог, в западните поли на планината Сува гора.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Горна Лешница е албанско село в Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Горна Лешница е село, населявано от 190 жители арнаути мохамедани.[1] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Горна Лешница има 18 сръбски патриаршистки къщи.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Горна и Долна Лешница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Горна Лешница е село в Желинска община (с център в Саракино) в Долноположкия срез и има 36 къщи с 226 жители албанци.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 189 жители.[5]
Националност | Всичко |
македонци | 1 |
албанци | 188 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 212.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
- ↑ Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии, София, 1929, стр. 23.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine..
|