Горничево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияГорничево
Κέλλη
Съглашенска артилерия край Горничево в 1916
Съглашенска артилерия край Горничево в 1916
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Горничево
Горничево на картата на Гърция
Dimos Amyndeou - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Горничево
Горничево на картата на дем Суровичево и област Западна Македония
Координати: 40°46′59.87″ с. ш. 21°40′59.88″ и. д. / 40.7833, 21.6833
Данни
Област Западна Македония
Дем Суровичево
Географска област Малка Нидже
Население 805 (2001)
Надм. височина 934 m

Горничево (на гръцки: Κέλλη, Кели, катаревуса: Κέλλα, Кела, до 1926 година Γκορνίτσοβο, Горницово или на катаревуса Γκορνίτσοβον, Горницовон[1]) е село в Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония с 805 жители (2001).

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено на 27 километра източно от град Лерин (Флорина) и на 22 километра северно от демовия център Суровичево (Аминдео) в проход в планината Малка Нидже.

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Определяща роля в историята на селището играе неговото местоположение - в прохода, осигуяващ достъп от Леринското поле и цяла Пелагония към Воден и Солун. Този проход е отбраняван от голяма средновековна крепост, чийто руини все още се виждат. Учените смятат, че тук е бил разположен и античният град Кела, който според античните автори е бил спирка на римския път Виа Егнация. Мястото на града все още не е установено със сигурност, но той е имал изглед и към Петърското и към Островското езеро и идентификацията с Горничево е доста вероятна.

На мястото на тази къща се е намирала тази на войводата Тане Стойчев.

Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1468 година под името Горничево с 20 домакинства. В 1481 броят на домакинствата се увеличава на 33.[2]

Около 1840 година имотите на селото са заграбени насилствено от Иляз паша и то е превърнато в чифлигарско. По-късно жителите успяват да се откупят.[3]

В края на 19 век Горничево е чисто българско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Икорничовон (Ikornitchovon), Мъгленска епархия, живеят 690 гърци,[4] а в Торнисело (Tornicello), също Мъгленска епархия - 480 гърци.[5]

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Горничево (Gornitchévo) е посочено като село със 160 домакинства с 522 жители българи и 50 жители цигани.[6]

През септември 1879 година селото е нападнато от гръцкия андартски капитан Атанасиос Катарахия.[7]

Стефан Веркович пише в 1889 година, че Горничево е село с 131 български семейства (635 жители) и 15 цигански мюсюлмански.[8] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Горничево има 960 жители българи.[9]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1 344 българи екзархисти.[11]

Горничевци участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу турската власт и гръцката въоръжена пропаганда в Македония. На 20 юли 1906 година - Илинден, многобройна андартска чета напада Горничево, но селската милиция я отблъсква, като гърците дават 17 убити.

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Горничево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

В Гърция[редактиране | edit source]

По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Горничево попада в Гърция. За кратко селото е освободено от българската армия през Първата световна война, само за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. През 1926 година селото е прекръстено на Кела.[13] Жандармерийски доклад от 1931 година съдържа списък на "доказаните българи" в селото. В междувоенния период част от жителите на селото емигрират в България.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през 1941 година жителите на Горничево изпращат до германския военен комендант в Лерин молба, подписана от 12 души и е подпечатана със запазения печат на някогашното българско екзархийско училище. В молбата се казва

От 1 700 души, 100 жители едвам са гъркомани. Останалите 1 600 българи искат български общински съвет от следните лица: кмет - Иван Г. Попов и съветници...[14]

В общинския съвет влизат Иван Попов, Георги Попташев, Найде Николов, Никола Караулев, Иван Трайков, Харите Кирилов, Димитър Рашов, Димитър Гагалов, Никола Шиков, Стефо Бемов.[15] Селото пострадва от окупационните власти.[16] През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:

От село Горничево са задържани и бити 8 души, единият е осъден на смърт и присъдата изпълнена[17].

Селото пострадва значително и по време на Гръцката гражданска война - 226 души емигрират в Югославия, 10 семейства в България и 30 души в останалите социалистически страни. През 60-те години много горничевци емигрират отвъд океана.

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен отлично.[18]

Съборът на Горничево е на 15 август - Света Богородица.

Преброявания[редактиране | edit source]

  • 1913 - 1 103 души
  • 1920 - 1 095 души
  • 1940 - 1 577 души
  • 1951 - 1 336 души
  • 1961 - 1 680 души
  • 1971 - 1 064 души
  • 1981 - 877 души

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Горничево
  • България Алекси Минчев (1890 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина[19]
  • България Аргир Георгиев, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Пета одринска дружина[20]
  • България Геле Попов, български революционер, заедно с Минче Дорев е войвода на Горничевската чета от 25 души през Илинденско-Преображенското въстание.[21]
  • Гърция Георги Попов Зисов (Γεώργιος Παπάς ή Ζήσης), гръцки андартски деец от трети клас[22]
  • Гърция Георги Ромов (Γεώργιος Ρώμας), гръцки андартски деец от трети клас[22]
  • Гърция Динос Йоану (Ντίνος Ιωάννου), гъркомански андартски деец[23]
  • Гърция Иван Трайков (Ιωάννης Τράικος ή Χαλκίδας), гръцки андартски деец от трети клас, секретар на местния гръцки комитет, подпомага капитан Вардас и прави връзка с гръцкото консулство в Битоля, бяга от Горничево и се завръща чак през 1912 година[24]
  • Гърция Иван Сапунджиев (Ιωάννης Σαπουντζής), гръцки андартски деец от трети клас[24]
  • Гърция Коста Трайков (Κωνσταντίνος Τράικος), гръцки андартски деец от трети клас[24]
  • България Кръсто Лазаров, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Единадесета серска дружина[25]
  • Гърция Лазар Гечев (Λάζαρος Γέτσιος), гръцки андартски деец от втори клас, информатор за действията на българския комитет[22]
  • Гърция Минас Цалкос, гъркомански андартски капитан
  • България Минче Дорев (1877 - 1933), български революционер
  • България Найден Бъндев (1865 - ?), български революционер
  • България Найдо Шиков (1880 - ?), български революционер от ВМОРО
  • Гърция поп Петре или Папапетрос Папатанасиос (Παπαπέτρος Παπαναστασίου), гръцки свещеник и андартски деец от трети клас, подпомага четата на Ставро Кочев[26], през 1913 година убива българския деец Кирилов (Συρίλωφ)[22], през 20-те години на 20 век заедно със Стефос Григориу обикалят Леринско и тероризират българското население като представители на Гръцкия-македонски юмрук[27]
  • Република Македония Петър Ширилов (1934 - 1988), писател от Социалистическа Република Македония
  • България Пандо Шангов (1888 - 1928), български революционер
  • Гърция Пецо Ромев (? - 1949), деец на ДАГ
  • Гърция Ставро Чогов (Σταύρος Τζόγας), гръцки андартски деец от трети клас[24]
  • Гърция Стерьо Сапунджиев, гъркомански андартски капитан
  • България Стойчо Иванов, деец на ВМОРО, войвода на чета в Леринско[28]
  • България Стойче Шакиров, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[29]
  • България Танас Ташев, македоно-одрински опълченец, живеещ в Малко Търново, Щаб и Втора рота на Осма костурска дружина[30]
  • България Тане Стойчев (1874 - 1907), български революционер
  • Република Македония Ташко Ширилов, поет, писател и преводач от Република Македония
  • Гърция Трайкос (Халкидас) Йоргос (Τράικος Γεώργιος), гръцки андартски деец[31]
  • Гърция Трифон Дупкаров (Τρύφων Δουπκαρίδης), гръцки андартски деец
  • Гърция Христо Сапунджиев (Χρήστος Σαπουντζής), гръцки андартски деец от трети клас[24]
Починали в Горничево

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γκορνίτσοβον - Κέλλα
  2. Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 263. ISBN 2283604524.
  3. Дебърски глас, година 2, брой 32, 22 февруари 1911, стр. 2.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.82-83.
  7. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 360.
  8. Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889.
  9. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.249.
  10. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.125.
  11. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 838.
  13. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  14. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  15. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 489.
  16. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  17. Николов, Борис, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК "Звезди", София, 2005 г., стр. 103.
  18. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.442.
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.146.
  21. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 51, 136.
  22. а б в г Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 168.
  23. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  24. а б в г д Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 169.
  25. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.403.
  26. Τριανταφυλλίδου, Στεργίος. Bεύη (Μπάνιτσα) Φλώρινας: Η Ιστορία του γενναίου Οπλαρχηγού του Μακεδονικού Αγώνος Καπετάν Σταύρου Δάφου Κωτσόπουλου., http://yaunatakabara.blogspot.com, посетен на 20.06.2013 г.
  27. Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр.183.
  28. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 63.
  29. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 97.
  30. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 697.
  31. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.