Горни порой
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Порой.
Άνω Πορόια |
|
|---|---|
| Местоположение | |
| Данни | |
| Област: | Централна Македония |
| Ном: | Сяр |
| Дем: | Беласица |
| Географска област: | Серско поле |
| Население: | 1 529 (2001) |
| Надм. височина: | 380 м |
| Геогр. положение: | 41° 16' 59" сев. ш. 23° 1' 59" изт. д. |
| Пощ. код: | 62055 |
| Тел. код: | +3023270 |
Горни порой (понякога Горен порой или Горно порой, често членувано Горнио порой или Горнийо порой, на гръцки: Άνω Πορόια, Ано Пороя, на арумънски: Foroi, на македонски книжовен език: Горни Порој) е село в Егейска Македония, в Република Гърция, Ном Сяр (Серес), Дем Беласица (Керкини), с 1 529 жители (2001).
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено на 55 километра северозападно от град Сяр (Серес) и 30 километра западно от Валовища (Сидирокастро) в живописна местност в южното подножие на Беласица (Белес или Керкини) на 380 метра надморска височина. Южно от него е разположено Бутковското езеро (Керкини).
[редактиране] История
През 19 век Горни порой е едно от най големите и развити села, всъщност малка паланка, в Демирхисарска каза на Серски санджак. Основен поминък на населението - предимно българи и власи - е земеделието (тютюн, лен, памук, ечемик, ръж и други), бубарството и търговията. Поради богатството си селото е наричано Кючук Стамбул (Малкият Истанбул).[1] По името на Горни и на съседното село Долни порой (днес Като Пороя) цялата област от южна страна на Беласица е наричана Поройско.
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Горни порой (Gorni-poroī ) е посочено като село с 320 домакинства с 1 000 жители българи и 60 власи.[2]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1891 година в селото има две български църкви в които се служи на църковнославянски и една влашка църква в която се служи на гръцки език. Има също две български начални училища и едно гръцко начално училище, което се посещава от власите.[3] Към 1900 година според Кънчов в Горни порой живеят 3 780 души, от които 2200 българи, 480 турци и 1100 власи.[4]
В началото на 20 век българските жители на Горни порой са под върховенството на Българската екзархия, а власите се отцепват от Цариградската патриаршия и си образуват румънска община със своя църква, като влизат в конфликт и с българите.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горни порой има 3 840 българи екзархисти, 25 гърци и 750 власи. В селото има начално гръцко и начално и прогимназиално българско училище.[6]
Към 1906 година в Горни порой функционират три християнски общини: българска, патриаршистка и влашка. В духовно отношение селото принадлежи към Мелнишка епархия. Българската община е под ведомството на Демир Хисарската екзархийска община, патриаршистката - на Мелнишката гръцка митрополия, а влашката - на местната българска община.[7]
Селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от Седма рилска дивизия. По време на Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година Горни порой е опожарено от гръцките войски.[8] След войната селото остава в пределите на Гърция. Голяма част от българското и част от влашкото население се изселват в България, предимно в градовете Петрич, Горна Джумая (Благоевград), Пловдив, както и в селата от другата страна на Беласица - Елешница (Беласица), Коларово, Димидово (Самуилово), Ключ, Скрът и други.
През 20-те години на 20 век в селото са заселени гърци бежанци от Мала Азия. Според преброяването от 1928 година Ано Пороя е смесено бежанско село с 208 бежански семейства и 774 души.[9] През 1935 година започва електрификацията на селото.
[редактиране] Преброявания
- 1913 - 2 684 жители
- 1920 - 1 758 жители
- 1928 - 2 173 жители
- 1940 - 2 506 жители
- 1951 - 1 641 жители
- 1961 - 2 562 жители
- 1971 - 1 804 жители
- 1981 - 1 402 жители
- 1991 - 1 434 жители
[редактиране] Горни порой днес
Горни порой е една от предпочитаните дестинации за селски и екотуризъм в Ном Сяр. Селото разполага с два хотела в традиционен стил и множество частни квартири. В кокетните магазинчета и таверни се предлагат разнообразни местни произведения и храни.
[редактиране] Родени в Горни порой
Иванчо войвода (1848 - 1896), български революционер
Йордан Иванов (1908 - ?), български химик, преподавател в Софийския университет
Махаил Поройлията (Михал), български революционер
Петрос Пенас (1902 - 1994), гръцки историк
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Литература
- Антони Стоилов. „Някои особености на българския говор в село Горни Порой, Северна Гърция“, в: „Македонски преглед“, кн. 3, 1998, стр. 57-61
- Πέννας, Π.Θ., "Τα Άνω Πορόια Σερρών. Το διαμάντι του Μπέλλες, Ιστορία και Λαογραφία", Ιστορική και Λαογραφική Εταιρεία Σερρών - Μελενίκου, Αθήνα 1989.
[редактиране] Бележки
- ↑ Η λίμνη Κερκίνη
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 136-137.
- ↑ Васил Кънчов. "Избрани произведения", Том I, София 1970, стр.107.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.185.
- ↑ История на българите в документи, Съставители Величко Георгиев и Стайко Трифонов, т. I, ч. II, София 1996, с. 307
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, p.188-189.
- ↑ Извори за българската етнография, Т.3. Етнография на Македония, Съставители: Маргарита Василева и Колектив, София, 1998, с.72-73
- ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
| Дем Беласица (Керкини) | ||
|---|---|---|
| Гара Порой (Родополи) | Анатоли | Бутково (Керкини) | Горни порой (Ано Пороя) | Глобощица (Калохори) | Дели Хасан (Монастираки) | Джума махала (Ливадия) | Долни порой (Като Пороя) | Кеседжи чифлик (Сидирохори) | Кюлекли (Корифуди) | Мътница (Макриница) | Неохори | Палмеш (Кастануса) | Радила (Одигитрия) | Соколово (Парапотамос) | Старошево (Ставродроми) | Тодорово (Теодорио) | Шугово (Платанакия)
Исторически села: Липош (Филира) |
||
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |

