Горни порой
Вижте пояснителната страница за други значения на Порой.
  Горни поройΆνω Πορόια |
|
 Горни порой и Бутковското езеро |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Горни порой
Горни порой на картата на Гърция
|
|
 Горни порой
Горни порой на картата на дем Синтика и област Централна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Географска област | Серско поле |
| Население | 1 529 (2001) |
| Надм. височина | 380 m |
| Пощ. код | 62055 |
| Тел. код | +3023270 |
Горни порой (понякога Горен порой или Горно порой, често членувано Горнио порой или Горнийо порой, на гръцки: Άνω Πορόια, Ано Пороя, на арумънски: Foroi, на македонска литературна норма: Горни Порој) е село в Егейска Македония, в Гърция, дем Синтика, област Централна Македония, с 1 529 жители (2001).
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено на 55 километра северозападно от град Сяр (Серес) и 30 километра западно от Валовища (Сидирокастро) в живописна местност в южното подножие на Беласица (Белес или Керкини) на 380 метра надморска височина. Югоизточно от него е разположено Бутковското езеро (Керкини).
[редактиране] История
[редактиране] Етимология
Според Йордан Н. Иванов името е от порой - корито на силен воден поток след дъжд. От корена рой; за сравнение старобългарското сърой, порой. Порой е често местно и и селищно име в българската топонимия.[1]
[редактиране] В Османската империя
През 19 век Горни порой е едно от най големите и развити села, всъщност малка паланка, в Демирхисарска каза на Серски санджак. Основен поминък на населението - предимно българи и власи - е земеделието (тютюн, лен, памук, ечемик, ръж и други), бубарството и търговията. Поради богатството си селото е наричано Кючук Стамбул (Малкият Истанбул).[2] По името на Горни и на съседното село Долни порой (днес Като Пороя) цялата област от южна страна на Беласица е наричана Поройско.
А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ано Пороя (Ano-Porroghia), Мелнишка епархия, живеят 650 гърци.[3] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Горни порой (Gorni-poroī ) е посочено като село с 320 домакинства с 1 000 жители българи и 60 власи.[4]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1891 година в селото има две български църкви в които се служи на църковнославянски и една влашка църква в която се служи на гръцки език. Има също две български начални училища и едно гръцко начално училище, което се посещава от власите.[5] Към 1900 година според Кънчов в Горни порой живеят 3 780 души, от които 2200 българи, 480 турци и 1100 власи.[6]
В началото на 20 век българските жители на Горни порой са под върховенството на Българската екзархия, а власите се отцепват от Цариградската патриаршия и си образуват румънска община със своя църква, като влизат в конфликт и с българите.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горни порой има 3 840 българи екзархисти, 25 гърци и 750 власи. В селото има начално гръцко и начално и прогимназиално българско училище.[8]
Към 1906 година в Горни порой функционират три християнски общини: българска, патриаршистка и влашка. В духовно отношение селото принадлежи към Мелнишка епархия. Българската община е под ведомството на Демир Хисарската екзархийска община, патриаршистката - на Мелнишката гръцка митрополия, а влашката - на местната българска община.[9]
Селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от Седма рилска дивизия. При избухването на войната осемдесет и двама души от Горни и Долни порой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
[редактиране] В Гърция
По време на Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година селото е опожарено от гръцките войски.[11] След войната Горни порой остава в пределите на Гърция. Голяма част от българското и част от влашкото население се изселват в България, предимно в градовете Петрич, Горна Джумая (Благоевград), Пловдив, както и в селата от другата страна на Беласица - Елешница (Беласица), Коларово, Димидово (Самуилово), Ключ, Скрът и други.
През 20-те години на 20 век в селото са заселени гърци бежанци от Мала Азия. Според преброяването от 1928 година Ано Пороя е смесено бежанско село с 208 бежански семейства и 774 души.[12] През 1935 година започва електрификацията на селото.
[редактиране] Преброявания
- 1913 - 2 684 жители
- 1920 - 1 758 жители
- 1928 - 2 173 жители
- 1940 - 2 506 жители
- 1951 - 1 641 жители
- 1961 - 2 562 жители
- 1971 - 1 804 жители
- 1981 - 1 402 жители
- 1991 - 1 434 жители
[редактиране] Горни порой днес
Горни порой е една от предпочитаните дестинации за селски и екотуризъм в Серско. Селото разполага с два хотела в традиционен стил и множество частни квартири. В кокетните магазинчета и таверни се предлагат разнообразни местни произведения и храни.
[редактиране] Личности
- Родени в Горни порой
Васил Попстоянов (? - 1924), български революционер, деец на ВМРО- Г. К. Гайдев (? - 1922), деец на ВМРО от Горни или Долни Порой, загинал в сражение с потеря на 8 ноември 1922 година заедно със Танчо Гегов от Кеседжи чифлик и Тома Гоцев от Дели Хасан[13]
- Димитър. К. Изов, български просветен деец от Горни или Долни Порой,[14] завършил в 1886 година първия випуск на Солунската българска гимназия,[15] български учител в лъгадинското село Негован в учебните 1881 - 1882 и 1882 - 1883 година.[16]
Емануил Василиу, гръцки андартски капитан- Иван Липошлиев (1866 - ?), български революционер и просветен деец
- Иванчо Поройлията (1848 - 1896), български революционер
- Илия Аврамов, деец на ВМРО, войвода в Поройско след 1922 година, родом от Горни или Долни Порой[17]
- Йордан Иванов (1908 - ?), български химик, преподавател в Софийския университет
- Михаил Поройлията (? - 1901), български революционер
- Петрос Пенас (1902 - 1994), гръцки историк
- Македоно-одрински опълченци от Горни порой
- Димитър П. Ангелов, 29 (24)-годишен, земеделец, ІІІ клас, Поройска чета, 1 рота на 14 воденска дружина[18]
- Никола Ангелов, калайджия, ІV отделение, 4 рота на 14 воденска дружина, от Горни или Долни Порой[19]
- Други
- Ангел (Атанас) Матанлиев, деец на ВМОРО, председател на Поройския околийски революционен комитет[20]
- Велю Чингаров, български революционер от ВМОРО, поройски войвода през 1922 година[21]
- Стоян Попов, български революционер от ВМОРО, поройски войвода през 1907 година[22]
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Литература
- Антони Стоилов. „Някои особености на българския говор в село Горни Порой, Северна Гърция“, в: „Македонски преглед“, кн. 3, 1998, стр. 57-61
- Πέννας, Π.Θ., "Τα Άνω Πορόια Σερρών. Το διαμάντι του Μπέλλες, Ιστορία και Λαογραφία", Ιστορική και Λαογραφική Εταιρεία Σερρών - Μελενίκου, Αθήνα 1989.
[редактиране] Бележки
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 176.
- ↑ Η λίμνη Κερκίνη
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 136-137.
- ↑ Васил Кънчов. "Избрани произведения", Том I, София 1970, стр.107.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.185.
- ↑ История на българите в документи, Съставители Величко Георгиев и Стайко Трифонов, т. I, ч. II, София 1996, с. 307
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, p.188-189.
- ↑ Извори за българската етнография, Т.3. Етнография на Македония, Съставители: Маргарита Василева и Колектив, София, 1998, с.72-73
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.871.
- ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 707.
- ↑ Шапкарев, Кузман. Зо вэзраждонито на българщината в Македония, Български писател, София, 1984, стр. 495.
- ↑ Спомени на Георги Стрезов в: „Борбите в Македония и Одринско (1878 - 191). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр. 49.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 28.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 5.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 27.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 31.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 100.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 187.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 137.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
