Горни порой

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Порой.

---

Координати: 41.2833° с.ш. 23.0333° и.д.

Горни порой Άνω Πορόια
Горни порой и Бутковското езеро
Местоположение
Горни порой Горни порой на картата на Дем Беласица, Ном Сяр
Данни
Област:	Централна Македония
Ном:	Сяр
Дем:	Беласица
Географска област:	Серско поле
Население:	1 529 (2001)
Надм. височина:	380 м
Геогр. положение:	41° 16' 59" сев. ш. 23° 1' 59" изт. д.
Пощ. код:	62055
Тел. код:	+3023270

Горни порой (понякога Горен порой или Горно порой, често членувано Горнио порой или Горнийо порой, на гръцки: Άνω Πορόια, Ано Пороя, на арумънски: Foroi, на македонски книжовен език: Горни Порој) е село в Егейска Македония, в Република Гърция, Ном Сяр (Серес), Дем Беласица (Керкини), с 1 529 жители (2001).

Съдържание 1 География 2 История 3 Преброявания 4 Горни порой днес 5 Родени в Горни порой 6 Външни препратки 7 Литература 8 Бележки

[редактиране] География

Селото е разположено на 55 километра северозападно от град Сяр (Серес) и 30 километра западно от Валовища (Сидирокастро) в живописна местност в южното подножие на Беласица (Белес или Керкини) на 380 метра надморска височина. Южно от него е разположено Бутковското езеро (Керкини).

[редактиране] История

През 19 век Горни порой е едно от най големите и развити села, всъщност малка паланка, в Демирхисарска каза на Серски санджак. Основен поминък на населението - предимно българи и власи - е земеделието (тютюн, лен, памук, ечемик, ръж и други), бубарството и търговията. Поради богатството си селото е наричано Кючук Стамбул (Малкият Истанбул).^[1] По името на Горни и на съседното село Долни порой (днес Като Пороя) цялата област от южна страна на Беласица е наричана Поройско.

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Горни порой (Gorni-poroī ) е посочено като село с 320 домакинства с 1 000 жители българи и 60 власи.^[2]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1891 година в селото има две български църкви в които се служи на църковнославянски и една влашка църква в която се служи на гръцки език. Има също две български начални училища и едно гръцко начално училище, което се посещава от власите.^[3] Към 1900 година според Кънчов в Горни порой живеят 3 780 души, от които 2200 българи, 480 турци и 1100 власи.^[4]

В началото на 20 век българските жители на Горни порой са под върховенството на Българската екзархия, а власите се отцепват от Цариградската патриаршия и си образуват румънска община със своя църква, като влизат в конфликт и с българите.^[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горни порой има 3 840 българи екзархисти, 25 гърци и 750 власи. В селото има начално гръцко и начално и прогимназиално българско училище.^[6]

Към 1906 година в Горни порой функционират три християнски общини: българска, патриаршистка и влашка. В духовно отношение селото принадлежи към Мелнишка епархия. Българската община е под ведомството на Демир Хисарската екзархийска община, патриаршистката - на Мелнишката гръцка митрополия, а влашката - на местната българска община.^[7]

Селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от Седма рилска дивизия. По време на Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година Горни порой е опожарено от гръцките войски.^[8] След войната селото остава в пределите на Гърция. Голяма част от българското и част от влашкото население се изселват в България, предимно в градовете Петрич, Горна Джумая (Благоевград), Пловдив, както и в селата от другата страна на Беласица - Елешница (Беласица), Коларово, Димидово (Самуилово), Ключ, Скрът и други.

През 20-те години на 20 век в селото са заселени гърци бежанци от Мала Азия. Според преброяването от 1928 година Ано Пороя е смесено бежанско село с 208 бежански семейства и 774 души.^[9] През 1935 година започва електрификацията на селото.

[редактиране] Преброявания

• 1913 - 2 684 жители
• 1920 - 1 758 жители
• 1928 - 2 173 жители
• 1940 - 2 506 жители
• 1951 - 1 641 жители
• 1961 - 2 562 жители
• 1971 - 1 804 жители
• 1981 - 1 402 жители
• 1991 - 1 434 жители

[редактиране] Горни порой днес

Горни порой е една от предпочитаните дестинации за селски и екотуризъм в Ном Сяр. Селото разполага с два хотела в традиционен стил и множество частни квартири. В кокетните магазинчета и таверни се предлагат разнообразни местни произведения и храни.

[редактиране] Родени в Горни порой

• Иванчо войвода (1848 - 1896), български революционер
• Йордан Иванов (1908 - ?), български химик, преподавател в Софийския университет
• Махаил Поройлията (Михал), български революционер
• Петрос Пенас (1902 - 1994), гръцки историк

[редактиране] Външни препратки

• Сайт на Горни порой
• Аероснимки на Горни порой
• Изгледи от Горни порой

[редактиране] Литература

• Антони Стоилов. „Някои особености на българския говор в село Горни Порой, Северна Гърция“, в: „Македонски преглед“, кн. 3, 1998, стр. 57-61
• Πέννας, Π.Θ., "Τα Άνω Πορόια Σερρών. Το διαμάντι του Μπέλλες, Ιστορία και Λαογραφία", Ιστορική και Λαογραφική Εταιρεία Σερρών - Μελενίκου, Αθήνα 1989.

[редактиране] Бележки

Дем Беласица (Керкини)

Гара Порой (Родополи) | Анатоли | Бутково (Керкини) | Горни порой (Ано Пороя) | Глобощица (Калохори) | Дели Хасан (Монастираки) | Джума махала (Ливадия) | Долни порой (Като Пороя) | Кеседжи чифлик (Сидирохори) | Кюлекли (Корифуди) | Мътница (Макриница) | Неохори | Палмеш (Кастануса) | Радила (Одигитрия) | Соколово (Парапотамос) | Старошево (Ставродроми) | Тодорово (Теодорио) | Шугово (Платанакия) Исторически села: Липош (Филира)