Горни Стубол
Тази статия е за едното пробищипско село. За другото вижте Долни Стубол.
| Горни Стубол Горни Стубол | |
| — село — | |
 | |
  Горни Стубол | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Пробищип |
| Географска област | Плавица |
| Надм. височина | 670 m |
| Население | 99 души (2002) |
| Пощенски код | 2210 |
| Горни Стубол в Общомедия | |
Горни Стубол (на македонска литературна норма: Горни Стубол) село в община Пробищип, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в южното подножие на еруптивната планинска верига Плавица — Манговица (Църни връх). В близост е Сакуличкият проход, през който в миналото минава кервански път, свързващ Велес с Кюстендил.
Землището му е 7,9 км2, като земеделската площ е 757 хектара, от които 330 хектара са земеделски земи, 249 хектара пасища и 133 хектара гори.[1]
Двете села Горни и Долни Стубол са наричани общо Стублите.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Горни Стубол е село в Кратовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 182 българи християни.[2]
В началото на XX век населението на Горни Стубол е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Горни Стубол (Gorni-Stoubol) има 232 българи екзархисти и 12 власи и функционира българско училище.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Стубол (Горни и Долни) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Сърбия, а по-късно – в Югославия.
Според преброяването от 2002 година Горни Стубол има 99 жители – 54 мъже и 45 жени в 44 домакинства и 54 къщи.[1]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Горни Стубол
Григор Нанов (Нанев) (1887 – ?), български революционер, македоно-одрински опълченец, четата на Тодор Александров и Славчо Абазов, 1 рота на 13 кукушка дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на орден „За храброст“ IV степен[5], деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[6]- Григор Циклев (1881 – 1941), деец на ВМОРО и македонската федеративна организация
- Димитър (Мите) Христов Стойков (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, сражава се против турците при Малгара, Платана и Шаркьой, против сърбите при Емирица, Пониква, Каменица и Дулица, участва в Българската армия и в Първата световна война (1915–1918), по време на сръбския режим се държи като добър българин, на 5 март 1943 година подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[7]
- Павле, деец на ВМОРО, войвода на четата от Стублите, роден в Горни или Долни Стубол.[8]
- Тодор Саздов (1881 – след 1943), деец на ВМОРО
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Сайт на Община Пробищип.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 881.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 480.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 100.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 373.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 122.
| |||||||||||
