Горно Броди
  Горно БродиΆνω Βροντού |
|
 Камбанарията в Горно Броди. |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Горно Броди
Горно Броди на картата на Гърция
|
|
 Горно Броди
Горно Броди на картата на дем Сяр и област Централна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Сяр |
| Географска област | Шарлия |
| Население | 460 (2001) |
| Надм. височина | 1 060 m |
| Пощ. код | 621 00 |
| Тел. код | 23210-8 |
Горно Броди (рядко Горни Брод, на гръцки: Άνω Βροντού, Ано Вронду) е село в Република Гърция, дем Сяр (Серес), област Централна Македония с 406 жители (2001).
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено на 35 километра от Сяр (Серес) в малка котловина между планините Шарлия (Бродската планина, на гръцки Врондос) от запад, Черна гора (Мавро Вуно) от североизток и Змийница (Меникио) от юг на 1060 метра надморска височина. Горно Броди е едно от най-южните села в историко-географската област Мървашко. През него тече Бродската (Златарева) река.
[редактиране] История
[редактиране] Етимология
Според Йордан Н. Иванов Броди произхожда от брод (планински), за което свидетелстват и формите Горни и Долни Брод.[1] Жителското име е горнобро̀жденин, горнобро̀жденка, горнобро̀ждене.[2]
[редактиране] В Сърбия и Османската империя
Първото споменаване за Броди е от 14 век в писмо от сръбския цар Стефан Душан до управителя на Вронди и Трилиса (Търлис) Райко.
[редактиране] Рударство
В края на 19 век Горно Броди е голямо чисто българско село. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Горни брод (Gorni-brod) има 793 домакинства с 2 700 жители българи.[3] Селото е най-големият център на железодобиването в Мървашко и железодобиването и свързаните с него професии са основно занимание на горнобродчани. В селото има около 12 пехци, от които до началото на 20 просъществуват само два. Горно Броди е и най-развитото самоковарско селище с повече от 20 самокова в 19 век, от които до края на века остават 5-6. В селото има и много кузни - 15-20 в края на 19 век, в които се изработват земеделски и домакински сечива, подкови и клинзи. Някои от кузните са доста модерни работилници. Продукцията им се изнася на Серския панаир.[4]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Горно Броди:
| „ | Броди (Врондіа): главното село на каазата; 2 нови църкви и 1 стара; 1 училище, 6 хана, 57 магазина. Жителите се занимават с изгаряне на въглища в горите на Мадемохорския (Халкедонския) полуостров. Те се занимават с това от Света Богородица до Петровден. Земеделието жителите на това село го пренебрегват, тъй като тук освен ръж, нищо друго не расте. От лена, с чиято обработка се занимват жените, се приготвя плат. Селото е на склоновета на Черна гора, на която снегът се задържа до юни. То отстои на 6 часа от града.[5] | “ |
В статистическите си таблици Веркович отбелязва Горни Брод (Врондіа) като село със 798 български къщи.[6]
Васил Кънчов, който посещава Горно Броди в края на 19 век, заварва самоковите в селото още работещи:
| „ | Беше вече тъмно, когато слизахме към Броди. Но пред нас светнаха в тъмнината големи червени пламъци, които фантастически осветяваха околността. Почена да се слуша срашно бъхтене на чукове и див плясък на вода. Разправиха ми, че това са бродските самокови, дето по цяла нощ се работи желязо. И наистина, като се приближихме до пещите, виждаха се през пламъците почернелите ковачи, които обикаляха пламъците. Всичко това приличаше на Плутоновата подземна ковачница.[7] | “ |
[редактиране] Възрожденски борби
Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[8]. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в Горно Броди живеят 6 100 души българи християни.[9] В селото функционира и българско училище от 1868 година, когато учителят Георги Зимбилев от Либяхово заменя езика на преподаване в местното училище от гръцки на български. В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Горно Броди има църква и училище, в което главен учител е Ботушаров, а другите учители са Иван Телятинов (преподава български език), Д. Попгеоргиев (преподава история), Екатерина Атанасова (преподава четене) и Д. Соянов (преподава смятане).[10] В училището учениците са 295, тъй като в селото е открито първокласно училище, а от тях 197 са момчета и 98 са момичета.[11] Според други източници учители в Горно Броди са Я. Чаков, Ю. Смилков, Н. Секулов, В. Пейкова, Е. Жилева, Е. Трендафилова и М. Хаджиделева[12].
Жителите на селото носят името мърваци и традиционно се занимават с рударство и скотовъдство. Горно Броди е най-големият железодобиваен център в областта Мървашко. До втората половина на 19 век главното занятие на местните е било железодобиването и свързаните с него професии и занаяти. Друг разпространен занаят сред бродчани е дърворезбарството на църковни иконостаси и часовникарството - братя Димкови от Горно Броди са направили уникалния часовник в камбанарията на село Тешово. В края на 19 век железодобивната индустрия запада и с него започва да упада и селото. Оттук са излизали и известни строители и камбанолеяри.
След Руско-турската война 1877-1878 в района на Горно Броди се подвизава четата на Зюмбюл войвода, който с брат си в продължение на 20 години защитава местното българско население. На Великден 1884 година четата на Зюмбюловци влиза с развети знамена в Горно Броди, войводата изгаря всички гръцки книги и кара гъркоманите да се закълнат пред иконата на Свети Свети Кирил и Методий, че няма да правят злини на българското училище и българското богослужение. А на излизане от селото четата унищожава една черкезка потеря. Тези две събития принуждават управителя на Сяр да изпрати войска в Горно Броди, която арестува 90 души и много от тях са заточени в Анадола. Останалите са пуснати след като са накарани да се закълнат в гръцката митрополия. Българското училище е затворено и селото се връща под владичеството на Цариградската патриаршия.
В 1887 година българското училище е отворено наново. А през 1893 година 850 от 900-те къщи на селото приемат върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 6 480 българи екзархисти и 240 българи патриаршисти и функционират по едно основно и средно българско и гръцко училище.[13]
Жителите на селото участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт. В 1903 година селото пострадва при убийството на Гоце Делчев в съседното село Баница, както и след Илинденското въстание, когато много от жителите му са арестувани и заточени, а друга част се изселва в България.
След Илинденското въстание голямото екзархийско българско село се превръща в трън в очите на гръцките андарти и то многократно е нападано от гръцки чети, ръководени от Серския гръцки силогос. Постепенно отношенията между екзархисти и патриаршисти се изострят и четите на ВМОРО често са принудени да извършват наказателни акции срещу патриаршистите от Броди, окончателно приели елинизма. В битката си с гръцката въоръжена пропаганда селото си извоюва названието Малка София. В 1909 година за мюдюрин в Горно Броди е назначен бившият четник Владимир Икономов.[14]
Селото е освободено от османска власт по време на Балканската война, когато в селото има 1 100 къщи и над 8 000 жители.[15] При избухването на войната сто и седем души от Горно Броди са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]
[редактиране] В Гърция
По време на Междусъюзническата война през юни 1913 година Горно Броди е унищожено напълно с артилерийски огън от гръцките войски, като жителите му, които успяват да се спасят избягват в България.[17]
След катастрофата на Гърция в Гръцко-турската война в 1923 година в Горно Броди са заселени много бежанци гърци от Мала Азия и Източна Тракия. Компактни маси българи от Горно Броди се установяват в Неврокоп (Гоце Делчев) (200 семейства) и Пловдив (300 семейства).[18] Значителни групи бежанци от селото има в Пазарджик, Пещера, Батак, София.[19]
Според преброяването от 1928 година Ано Вронди е изцяло бежанско с 85 бежански семейства с 285 души.[20]
През април 1941 година българската армия навлиза в източната част на Егейска Македония и Горно Броди с цяло Серско влиза в границите на България. Според българските статистики в селото има около 50 български гъркомански семейства и 50 гръцки колонисти, които живеят в центъра на селото около извора Кладнец, а останалата част от селото е в развалини, над които стърчи оцелялата часовникова кула.[21] Българските власти провеждат политика за насърчаване на завръщането на бежанците българи и изселване на придошлите гърци. В 1944 година селото окончателно влиза в рамките на Гърция.
По време на Гражданската война в Гърция селото е отново изгорено, тъй като е база на ЕЛАС. След това то е отново възстановено и в него живеят 200 гръцки семейства колонисти и 50 семейства от български произход.[22]
[редактиране] Личности
Основна статия: 
Като голямо средище на късното Българско възраджане Горно Броди е дало няколко големи личности на българската нация. От тук са хайдутите Георги Зимбилев и Георги Посерото, революционерите Димо Хаджидимов, Георги Радев, Атанас Свещаров и Георги Баждаров, художникът Аргир Калъчев и видният общественик Никола Димков, д-р Димитър Пасков, изобретател на лекарството против детски паралич нивалин. Жител на Горно Броди от по-ново време е гръцкият поет Тасос Стамбологлу.
[редактиране] Литература
- Васил Кънчов за Горно Броди
- Георги Баждаров. „Горно Броди“, София, 1929.
- Видоески, Божидар. Говорот на селата Плевна и Горно Броди, Драмско. Прилози: Одделение за лингвистика и литературна наука. Македонска академија на науките и уметностите. Скопје, 1992, XVII, 2, стр. 5-89.
- Тулешков, Николай.Горнобродските майстори. В: Паметници Реставрация Музеи, кн.2-3, 2005, 14-20.
- Бакърджиев, Константин. „Брождени“
[редактиране] Външни препратки
- ((el)) Официален сайт на Община Сяр
- Аероснимки на Горно Броди
- Сенките на забравените прадеди (закъсняло продължение) (пътепис)
[редактиране] Бележки
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 82.
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 103.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.116-117.
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 20.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 62.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 228-229.
- ↑ Кънчов, Васил. Избрани произведения. Том I. Издателство “Наука и изкуство”, София, 1970, стр. 179.
- ↑ Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.176.
- ↑ Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 140 - 141.
- ↑ Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 141.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.59
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 198-199.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 28, 11 октомври 1909, стр. 3.
- ↑ Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.21.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.838.
- ↑ Иванов, Йордан. "Населението в югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско)". София, 1917, стр.22.
- ↑ Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.21.
- ↑ Баждаров, Георги. „Горно Броди“, София, 1929, стр.84.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.21.
- ↑ Иван Катарджиев. „Серската област“, Скопје, 1961, стр.95 и сл.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
