Горно Граматиково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Горно Граматиково
Άνω Γραμματικό
— село —
Гърция
40.6961° с. ш. 21.9364° и. д.
Горно Граматиково
Централна Македония
40.6961° с. ш. 21.9364° и. д.
Горно Граматиково
Воденско
40.6961° с. ш. 21.9364° и. д.
Горно Граматиково
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВоден
Географска областКаракамен
Надм. височина1160 m
Население16 души (2021 г.)
Пощенски код58002
Телефонен код58002

Горно Граматиково (на гръцки: Άνω Γραμματικό, Ано Граматико, катаревуса: Άνω Γραμματικόν, Ано Граматикон, до 1927 година Άνω Γραμματίκοβο, Ано Граматиково, катаревуса Άνω Γραμματίκοβον, Ано Граматиковон,[1]на румънски: Grămăticova) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 1160 m надморска височина, на 20 km южно от Острово (Арниса), в северозападните склонове на планината Каракамен (Вермио).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото вероятно е било българско, разсипано при потушаването на Негушкото въстание в 1822 година. Селото доста по-късно е възстановено от власи скотовъдци.[2]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Граматиковон (Grammatikovon), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Граматиково (Gramaticovo) е посочено като село във Воденска каза с 280 къщи и 848 жители българи и 415 помаци.[4]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), в края на ХIХ век населението на Горно Граматиково, заедно с това на Долно Граматиково е съставено от 480 българи и 300 турци,[5] но други източници посочват Горно Граматиково като село от около 100 къщи - изцяло власи, предимно гурбетчии, които през 1888 година откриват и румънско училище.[6] Самият Кънчов отбелязва на етнографската си карта едното село като влашко, но Долно, а не Горно Граматиково.

Според гръцка статистика от 1904 година в Граматиково живеят 842 влахофони, от които нито един румънеещ се, и 1658 елинофони.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В преброяванията от 1913 и 1920 година селото фигурира под името Колиби.[2]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горно Граматиково има 100 къщи власи християни.[8]

Селото пострадва силно по време на Гражданската война (1946 - 1949) и през зимата на 1947 година жителите му са евакуирани във Воден.[2]

Селяните се занимават със скотовъдство, производство на картофи и експлоатация на гората. След войната част от жителите му се изселват във Воден и Негуш, но продължават да обработват имотите си в селото.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 549[2] 454[2] 615[2] 293[2] 241[2] 79[2] 9[2] 103[2] 78 11

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Горно Граматиково
  • Атанасие Наста (1912 – 1996), румънски адвокат, филолог, арумънски писател и поет
  • Гогу Пию (1918 – 1948), румънски политик
  • Думитру Париза (1908 – 1996), румънски поет
  • Коста Баку (1883 – ?), румънски свещеник в църквата „Свети Димитър“ в Граматиково, разрушена по време на Втората световна война; след войната му е забранено да служи на румънски и става гръцки свещеник[9]
  • Хали Жога (Hali Joga), войвода на чета на румънската пропаганда[10]
Други
  • Йон Карамитру (1942 – 2021), румънски актьор и арумънски активист, по произход от Горно Граматиково

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 47. (на македонска литературна норма)
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  6. Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, г. I, 1925, кн. 5-6, с. 92.
  7. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  9. IERARHI AROMÂNI ORIGINARI DIN PENINSULA BALCANICÃ[неработеща препратка]
  10. Minov, Nikola. The Aromanians and IMRO, в: Macedonian historical review, vol.2, 2011, стр.191.