Горно Оризари (община Велес)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Горно Оризари.
| Горно Оризари Горно Оризари | |
| — село — | |
  Горно Оризари | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Велес |
| Географска област | Повардарие |
| Надм. височина | 223 m |
| Население | 2262 души (2002) |
| Пощенски код | 1408 |
| МПС код | VE |
| Горно Оризари в Общомедия | |
Горно Оризари (на македонска литературна норма: Горно Оризари) е село разположено в западната част на община Велес, Северна Македония в долното поречие на река Тополка.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Горно Оризари е типично равнинно село отстоящо от общинския център Велес на 8 км.
История[редактиране | редактиране на кода]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Горно Орижари е посочено погрешно като село с 45 домакинства със 192 жители българи и 25 мюсюлмани.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 760 жители, всички турци.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горно Чалтики (Grn. Caltiki) като турско село.[3]
До 1953 година Горно Оризари е изцяло турско село, но турското население се изселва масово в Турция и на негово място се заселват бошняци (мюсюлмани) от Санджак в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година селото има 2262 жители.[4]
| Националност | Всичко |
| македонци | 113 |
| албанци | 66 |
| турци | 15 |
| роми | 1 |
| власи | 0 |
| сърби | 22 |
| бошняци | 2032 |
| други | 13 |
Селото е благоустроено и планирано и разполага с: основно училище, амбулатория, поща.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Горно Оризари
Фехим Хускович (р. 1967), художник от Северна Македония
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 180-181.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
| |||||||||||
