Горска зидарка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Горска зидарка
Sitta europaea 1 (Marek Szczepanek).jpg
Горска зидарка
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Passeriformes Врабчоподобни
семейство: Sittidae Зидаркови
род: Sitta Зидарки
вид: S. europaea Горска зидарка
Научно наименование
Уикивидове Sitta europaea
Linnaeus, 1758

Горската зидарка (Sitta europaea) е вид малка птица от разред Врабчоподобни (Passeriformes), която се среща навсякъде в умерените ширини на Европа и Азия, с изключение на Ирландия. Тя е един от най-разпространените и най-често срещаните представители на семейство Зидаркови (Sittidae).

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Дължина на тялото — 14 cm. Къса опашка. Отгоре тялото е сиво на цвят, с черна ивица, минаваща през околоочната област. Единствено върховете на крайните опашни пера са бели. Гърлената област също е бяла, а коремната има кестеняв оттенък.

Брачната песен наподобява силно подсвиркване. Нерядко издава звънливи тонове: "тюи-тюи".

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Горската зидарка е постоянна птица за България, която обаче извършва сезонни вертикални миграции. През есента слиза от планините и заедно със синигери, кралчета и кълвачи обикаля равнинните гори и паркове, където се прехранва. На 3 Октомври 2008 г., точно 2 дни преди да завали снега по планината, наблюдавах малко ято от десетина горски зидарки в подножието на Стара Планина, до квартал Сушица на Карлово. През пролетта двойките отново се качват в планините по гнездовите си райони. Обитава широколистни гори (особено букови), където гнезди по стари дървета. Храни се с насекоми, семена и ядки. Горската зидарка е известна с навика си да забива различни ядки в дървесни пукнатини, след което да ги разчупва със здравата си човка. Освен това, тя има способността да слиза по стеблата на дърветата с главата надолу !!!, а не само да се катери нагоре като дърволазките и кълвачите.

Горската зидарка е склонна да посещава хранилки за птици. В такива случаи тя става доста агресивна и пропъжда други видове.

Размножаване[редактиране | edit source]

Гнездата си разполага в дупки или пукнатини и ги застила с кора или трева. Входът към дупката може да бъде стеснен с добре оформена кална стена, която птицата изгражда с човката си. Именно затова я наричат "зидарка".

Снася от пет до осем яйца — бели, с червеникави петънца.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

На територията на България е защитен вид.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) BirdLife International. 'Sitta europaea'. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2013.2. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 26 November 2013.