Горска теменуга
| Горска теменуга | |||||||||||||||||||||||
Горска теменуга (Viola odorata) |
|||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||
Linnaeus |
|||||||||||||||||||||||
Горска теменуга (Viola odorata) е многогодишно тревисто растение със силно разклонено коренище, без надземно стъбло, с розетка от листа и 10-25 см дълги вкореняващи се надземни издънки. Листата са с дълги дръжки, закръглено бъбрековидни с яйцевидно бъбрековидни, в основата дълбоко и тясно,сърцевидни, плитко, ситно и тъпо назъбени. Цветовете са разположени по един в пазвите на розетковите листа, 1,5-2,5 см високи, виолетови или сини, рядко бели, с приятна миризма. Плодът е многосеменна широко яйцевидна до сферична кутийка, разпукваща се при узряванехна 3 дяла.
Теменугата някога се е употребявала против камъни в бъбреците и пикочния мехур и против запек. Цветовете са полезни за лекуване на астма, епилепсия и при други нервни припадъци.
Настойката от пресни цветове се употребява против преумора, виене на свят, шум в ушите, сърцебиене и болки в гърдите. От чистата настойка се дават по две капки в малко вода 3-4 пъти на ден.
Цъфти март – април
- Разпространение
Расте из просветлени листопадни гори и храсталаци в цялата страна до към 1000 м надморска височина.