Горски извор (Област Хасково)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Община Димитровград. За селото в Област Кърджали вижте Горски извор (Област Кърджали).

Горски извор
Gorski izvor, Haskovo District 2011 PD 03.JPG
България
Red pog.png
Горски извор
Област Хасково
Red pog.png
Горски извор
Общи данни
Население 1 354 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 44,379 km²
Надм. височина 197 m
Пощ. код 6420
Тел. код 03936
МПС код Х (Х)
ЕКАТТЕ 17141
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Димитровград
Иво Димов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Горски извор
Янко Янев
(ГЕРБ)

Горски извор е село в Южна България. То се намира в Община Димитровград, Област Хасково.

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено на трансевропейския път Е80 и отстои на 15 км западно от областния град Хасково в посока Пловдив, до който разстоянието е 60 км. Граничи със землищата на селата: на север Ябълково, североизток Крум и Добрич, изток Каснаково и Клокотница, югоизток Гарваново, юг Сусам и Светлина, югозапад Бодрово, запад Върбица, северозапад Сталево. Като шосеен възел, селото има отлична шосейна връзка с намиращият се на на 50 км. южно гр. Кърджали и с общинският център Димитровград отстоящ на 11 км. източно. Най-близката железопътна станция отстои на 6 км. северно, в с. Ябълково и съществува още от времето на Османската империя, на построената тогава Барон Хиршова железница. Другата близка ж.п. станция е тази в с. Скобелево. На север от землището на селото е разлято коритото на река Марица. Двата най-близки моста на р. Марица са тези в с. Скобелево и в Димитровград.

През южната част на селото преминава малка, непълноводна и безименна река, водеща началото си от Светлинските гористи възвишения. В непосредствена близост след село Светлина, тя е заустена в едноименен язовир. Течейки в посока югозапад-североизток преминава през селото и в близост до село Добрич се влива в река Банска, чрез която достига до река Марица. Общата площ на землището на село Горски извор е 44 379 дка., като върху 2 500 дка е разположено самото село, а останалите са в по-голямата си част обработваеми земи, пасища, множество язовири и малко гори. Климатът и агрометеорологичните условия благоприятстват доброто развитие на земеделието и животновъдството.

История[редактиране | edit source]

Поселения в околностите на сегашното село са съществували от дълбока древност. Първите следи от съзнателна човешка дейност са на възраст повече от 5 хилядолетия. Съхранени са и множество артефакти от тракийската, римската, византийската и османската епоха. ...... Артефакти в ХМ. Брадви, чукове, амулети, идоли от меднокаменната епоха. Меч, тип "троянски" от Бронзова епоха. Керамика от Ранножелязната епоха. Сребърно гобеле от IV в.пр.н.е. Монети. Колесница от I-II в.от н.е. Средновековни монети, печати, фибули, енколпиони. ...(Снимки)

На територията на землището му е бил българският лагер на войските на Иван Асен II в битката при Клокотница (9 март 1230 г.). Манастира. Проклятието: "Както хвърленият камък не се завръща, тъй и кир Тодор да се не върне" ....

Името на селото е буквален превод от старото турско название Коручешме(koru çeşme) и произлиза от "извор в гората", а не, както доста често се допуска, от "Куручешме"(kuru çeşme), т.е. "суха чешма". И сега в центъра на селото, в Азмака, може с лопата да се изкопае за няколко часа кладенец - на два-три метра водата извира и няма спиране. Селото е било разположено първоначално около извор в огромна вековна гора и оттам е получило името си. С това си име се споменава от европейските пътешественици по нашите земи за първи път през последната четвърт на XVI век, като близко до по-голямото село Карапазарли.

Има запазени множество свидетелства за опити да се побългари името на селото още преди Освобождението. Например учители от селото още през 1873 година са използвали в кореспонденцията си названието "Лесово чешме" и са споменавали за вече съществуващо читалище с малка библиотека, както и за фолклорно-събираческа дейност между селяните.

Сегашното си име, Горски извор, селото приема със "Закон за променение названията на села" от 20.11.1906 г.(Обн., ДВ, бр. 281 от 21.12.1906 г.).

Запазена е интересна легенда в няколко разнообразни варианта, за откриването на този горски извор от овчар от съседното, вече изчезнало село, Бариево.

Сегашното селище се формира по времето на османска власт. Има множество версии, кога точно е основано съвременното село. Една от тях е, че е възникнало по време на османските гонения на българите от Родопите. Селото, поради разположенито си на пътя за Цариград е било важен пукт за преминаване на султанската поща и е било с особен статут, което го е съхранило в известна степен от турските мародерства и кърджалиите. Края на XVIII в. - Разбойничество. Чумата. Хайдути - Кунчо и сина му, от четата на Дончо Ватаха. Участие в националноосвободителните борби. Просветна дейност. Училище от края на 40-те години на XIX в. Църковна дейност - Дървото-олтар, старата църквица, строеж на новата църква през 1853-1856 г. Съратници на Ангел Войвода - Гочо Гайдаджията, Грозю Ганев Гагънов - първата книга за Ангел. Карапазарли. Разорението и посрещането на руските войски. Знамето от РТ война в олтара (сега в ХИМ). Опълченци от селото.

След Освобождението селото се развива доста успешно. От Съединението до наши дни в почти половината Народни събрания на България е имало и има депутати с произход от Горски извор. Участие в Сръбско-Българската, двете Балкански и ПСВ.

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Горски извор са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

Фелдшерски здравен участък открит през 1901 г. и обслужващ още 10-тина села. От 1915 остава само за Горски извор, а през 1936 прераства в селска здравна служба, завеждана от лекар. Участъкова ветеринарна амбулатория от 1911 г. Основаване на БЗНС - 1906 г. Телеграфо-пощенска служба открита през 1922 г. Селото е сред първите, в което са започнали т.н. "Женски бунтове" по време на Европейската война. Изселване на семейства. Участие в движенията през 20-те години. Митьо Ганев и Политическа чета "Христо Ботев". Културно-просветна дейност. Две сгради на училище. Народно Начално Училище "Св.св.Кирил и Методий" от 1878 г. до 1914 г., след това Народно Основно. Учители. През 1941 г. построена нова сграда за второ училище - Квартално НОУ "П.К.Яворов", функционирало до 1957 г. Участие в антифашистката съпротива, политемигранти в СССР. Участие на 175 души от ГИ и Светлина във ВСВ. Осем убити. Стопански отношения. Маслобойни, мелници, дараци, петмезници. Земеделски кредитни кооперации "Нива" от 1907 г. и "Братство" от 1921 г.. Ученическа кооперация "Подкрепа" основана през 1931 г. и съществувала до 1951 г.

След 9. IX. 1944 г. селото претърпява бурно и многостранно развитие. Общинското управление с. Горски извор продължава своята дейност като административно учреждение. Последният кмет Иван Кирев предава властта на Кирю Дяков, избран за председател на ОФ комитет. Още същия месец за кмет е избран Тодор Василев Райчев, родом от селото, с висше образование. След него от 1946 г. кмет става Райко Симеонов Илчев. През септ. 1946 г. се провежда референдум за отхвърляне на монархията, а през октомври същата година - избори за Велико народно събрание за изработване на нова конституция. На 7 юли 1945 г. се взема решение да се образува Земеделски стопански отдел към Кредитната кооперация "Братство". През септември в отдела членуват 72 домакинства, притежаващи 2 822 дка земя. През 1951 г. в резултат на проведената масовизация в стопанството влизат още 512 домакинства от Горски извор и земеделските стопани от с. Светлина. От 1950 г. отделът се обособява в самостоятелно Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) и приема името на комунистическия функционер и бивш министър-председател на НРБ Васил Коларов. ТКЗС-то обработва 30 327 дка. земя, построява три селскостопански двора със свинеферма, овцеферма, кравеферма и птицеферма. Изграждат се няколко по-големи и множество микроязовири, насаждат се лозя и овощна градина. Електрификация на селото през 1947 г. Радиофикация през 1948 г. През 1948 г. се създава на Общинско Стопанско Предприятие "Местпром" с предмет на дейност мелене на брашно, преработка на слънчогледово семе и продажба на спиртни напитки.

С Указ 794 на Президиума на Народното събрание от 24.09.1949 г.(Обн., ДВ, бр. 224 от 28.09.1949 г.) селото става общински център. Като община просъществува до 1978 г., когато с Указ 2295 на Държавния съвет на НРБ от 22.12.1978 г.(Обн., ДВ, бр. 101 от 26.12.1978 г.) преминава към община Димитровград.

През 1952 г. в селото се създава Опитна Станция по сортоизпитване. Направено е селскостопанско летище и специализирана площадка с градобитни установки, покриващи голям периметър от околностите. Пчеларско дружество. Построяват се детска градина, нова сграда на селсъвета, автоспирка. Откриват се множество магазини - кооперативни, за промишлени стоки, нова фурна, обществена баня и др. По същото време се изграждат сладкарници, ресторант, аптека и бензиностанция. В нови сгради са разположени здравната служба със зъболекарски кабинет, ветеринарна лечебница и пощенска станция с радиовъзел. Селско кино със стационарна киномашина от 1951 г., и обслужващо съседните няколко села с подвижен кинопрожекционен апарат. Две училища през 50-те. Надстрояване и разширение на ОУ "Св.св. Кирил и Методий". Опитно поле към училището. Собствен родилен дом от 1948 до 1962. Занаятчийска производителна кооперация "Желю Дяков" от 1964 г. за извършване на битови услуги на населението. Към нея функционират следните отдели : текстилно-бояджийски, шивашки за мъжко облекло, шивашки за дамско облекло, плетачен, обущарско-сарачески, строително-бояджийски, радио-технически и бръснаро-фризьорски.

През 70-те години се създава етнографска сбирка, прераснала през 1976 г. музей с уредник Илия Данков. Телефонизация.

През 1985 г. е завършено 98% от асфалтирането на улиците, изцяло са уредени тротоарите и 100% улично осветление. Няма неводоснабдени къщи, като почти всички са включени в канализацията за отпадни води. ....

Население, език, вероизповедание[редактиране | edit source]

Населението на Горски извор е изцяло и единствено с източноправославно вероизповедание и българско етническо самосъзнание. В селото е издигнат внушителен православен храм, а в близките околности функционират два православни параклиса. Интересна история има построяването на селската църква. Султански ферман, хитрости при "откриване" на стара църква. Строеж с ангария от селото. Зографи от Чирпан. Настоятели и ктитори. Дострояване на притвора. Зографи от Хасково(снимки). Свещеници, списък. Имало е по двама енорийски свещеника едновременно .....

В началото на 30-те години на ХХ век има опит за създаване на общество на Движението "Свободни братя" - сродно с баптизма и изповядващо кръщение само на възрастни хора, но без платени пастири и служители и каквато и да е йерархия. Просъществува кратко време и се саморазпада.

Говоримият и писмен език от всички жители е български.

Преди около 80 години е допуснато от местните и се е формирала малка "Циганска" махала от 12-15 къщи, от пришълци, жителите на която се самопричисляват изцяло към българският етнос по имена, език, вероизповедание и съзнание и които никога не са се конфронтирали или делили по какъвто и да е признак от останалите селяни на Горски извор.

Статистика за населението, според официалните преброявания по години:

Година - Брой жители

1880 - 1875 !

1887 - 1985

1892 - 1964

1900 - 2134

1907 - 2539

1926 - 3034

1934 - 3437

1944 - 3995 !

1946 - 3588

1956 - 3349

1965 - 3043

1975 - 2691

1985 - 2765

1992 - 2030

1998 - 1860

2001 - 1816

2005 - 1391 !

2011 - 1366


Природни и културни забележителности[редактиране | edit source]

Горските природни дадености на селото са останали сега само в името, тъй като в момента е заобиколено само от полета. Вековните гори, в които някога е възникнало сегашното село са унищожени отдавна.

В центъра на селото, между църквата "Св. Вмчк. Георги Победоносец", Кметството и Народно читалище "Пробуда", е разположен стар, красиво оформен и добре поддържан парк. В централната част на парка е запазена действуващата църковна камбанария, която е била част от старото килийно училище, разрушено в края на 30-те години.

Също там е разположен издигнатият през 1955 г. Паметник на загиналите седмина жители на Горски извор и един на с. Светлина във Втората фаза на Втората Световна Война през 1944 - 1945 г.[[1]]

Паркът заема най-ниската и богата на води местност "Азмака", там където се е зародило съвременното село, в който и досега функционират две чешми и кладенец. Местността е била изпълнена със стотици каруци пръст, за да се издигне и е била определена за селско хорище в 20-те години на ХХ век. В началото на основната алея е издигната постоянна естрада, на която традиционно на 6 май, денят на светеца-покровител на селската църква се провежда Регионален събор - надпяване на битовите самодейни групи "Заедно на Гергьовден" и на който се събират по 25 до 30 самодейни групи от околните общини.

В западният край на централния площад е издигнат през 1930 г. един уникален паметник на "Българката - майка и войнишка вдовица". Паметникът е посветен на загиналите в Балканска, Междусъюзническа и Първата световна война. Представлява каменна фигура на забрадена млада жена, прегърнала осиротяло пеленаче в ръце и отправила взор в посока на земите, за чието обединение с България 144 горскоизворчани оставиха кости от 1912 до 1918 година. Композицията е разположена върху 10 метров постамент, облицован с бял камък, в основата на който са изписани имената на на почти всички загинали. В съответствие с името на селото, до скоро там течеше чешма, която за съжаление не бе възобновена при цялостната реставрация и консервация на паметника през 2004-2005 година.[[2]]

Читалище „Пробуда“ е създадено още преди Освобождението, но първият учредителен документ за създаването му е от 1896 г. През 1952 г. с общите усилия на селяните, върху безвъзмездно дарено от местен родолюбец място е построена собствена читалищна сграда с киносалон. Председател на читалищното настоятелството сега е Илия Желязов Илиев, а дългогодишен секретар е Кирил Иванов Георгиев. Читалището има голяма и богата библиотека с повече от 12 500 тома, развива библиотечна дейност и има повече от 120 редовни читатели. Също така е широко застъпена и художествената самодейност. Читалищната фолклорна самодейна група е участник в десетки фестивали и прегледи на художествената самодейност. Носители са на множество награди и призови места в ред конкурси из цялата страна. Клубът на самодееца работи по програма "заедно на Гергьовден". Друга форма на читалищна дейност е сформираният "Клуб на поета", който носи името на известния поет от селото Иван Николов. Членове на поетичния клуб са поетите Илия Желязов, Бояна Драгиева, Йордан Кирев, Делка Захариева. Към читалището функционира и "Клуб Трета възраст".

Празници и събори[редактиране | edit source]

Ежегодно на 6-ти май тържествено се отбелязва денят на светеца-патрон на селската църква "Св.Вмчк. Георги Победоносец". Провеждат се църковни служби и се освещава голям курбан, за здраве, в двора на църквата, в новоизграден специално за целта навес с маси и открита кухня. Успоредно с това, в същия парк тече и събор на групи за изворен фолклор.

На 40-ия ден след Великден, винаги в четвъртък, в местността Бобина язма - източно от селото, се отбелязва със събор деня на Славното Възнесение Господне. С възнесението Си Иисус завършил делото на спасението. За всички повярвали в Него, Спасителят открил небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл - Спасовден, Денят на Спасителя. Съборът е със стара традиция. Местността е в близост до мястото на сражението между войските на българският цар Йоан Асен II с тези на епирският деспот Теодор Комнин. Старо предание разказва, а и още личат в близост остатъците от руините на средновековен православен манастир. Веднага след Първата световна война, върху постоянно бликащ извор, е построен параклис с останалите от строежа на църквата в селото камъни - за успокоение душите на убитите по фронтовете за България местни селяни. В последните години мястото се облагороди - изгради се беседка с маси, реставрира се и голямата чешма - съборът се възобнови и събира много хора. През 2005 г. мястото е включено в туристическа екопътека.

Големият общоселски събор е установен на „Свети дух“ (Св. Троица) и се провежда ежегодно в дните отбелязващи църковният празник Петдесетница. Празникът е свързан по смисъл с честването на Петдесетница. На този ден църквата прославя Светата Животворна Троица - Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Дух Свети, които имат равно божеско достойнство. От години хората посрещат роднини и гости в събота и неделя, а на самият ден, който винаги е в понеделник, се прави общоселски курбан край старинния едноименен параклис разположен южно над селото, в малка гора. На събора са гостували десетки виртуозни изпълнители на автентичен фолклор, традиционни тракийски сватбарски оркестри, съвременни поп фолк певци, популярни артисти и шоумени.

Личности[редактиране | edit source]

Родом от Горски извор


Отец Станчо Кожухаров (1827 - 1897)- учител, краевед, фолклорист

Тодор (Божидар) Запрянов (1836 - 1879) - учител, преводач, революционер, опълченец, първи градоначалник на Хасково след Освобождението

Кою Димов Атанасов (1850 - 1940) - опълченец

Свещеник Станил Хубенов Котов (1846 - 1924) - учител и събирач на фолклор

Станил Иванов Паяков (1900 - 1979) - кавалджия в триото "Тракийска тройка"

Митьо Ганев Орманов (1900 - 1925) - "Последният Войвода"

Петър Димов Пиронков (1911 - 1944) - партизански ятак, разстрелян без съд.

Тенчо Хубенов Мутафов (1922 - 1943) - деец на РМС, осъден за конспирация и разстрелян.

Паско Пенев Богданов - читалищен благодетел

Иван Тенчев Койчев - читалищен деятел

Илия Данков Илиев (1909 - 1995) - учител, краевед

ген.майор Тодор Желев Димов - началник на ВВАУ "П.Волов" в Шумен и на управление ВУЗ в МНО

Иван Николов (1937 - 1991)- поет, преводач, журналист

Никола Пилев (1937 - 2009) - поет, есперантист, икономист

Георги Иванов Фелдшеров (поч.2010) - народен певец

Георги Бакалов - "баща" на армейска карабина "Бакалов" и други оръжия от световна величина [[3]],[[4]], [[5]]

Харалан Иванов Хараланов - учител, читалищен благодетел http://kultura.dimitrovgrad.bg/3.php?id=16

Делчо Николов - общественик,спомогнал за благоустрояването на селото през 80-те години

Живели, учили и работили в Горски извор

Добри Генович - възрожденски учител

Нестор Марков (1836 - 1916) енциклопедична личност

Иван Милев (1897 - 1927) - български художник (гледащ ни всеки ден от съвременните петолевки)

Македоно-одрински опълченци от Горски извор
  • Вълчо Петев, Продоволствен транспорт на МОО, постъпил на служба на 23 ноември 1912, уволнен на 12 май 1913 по болест[2]
  • Георги Щерев, Продоволствен транспорт на МОО, постъпил на служба на 23 ноември 1912, уволнен на 10 август 1913[3]
  • Тенчо Петков, Продоволствен транспорт на МОО, постъпил на служба на 23 ноември 1912, уволнен на 10 август 1913[4]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 839.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 547.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 809.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 552.